Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Да ме събужда твоята Любов

ДА МЕ СЪБУЖДА ТВОЯТА ЛЮБОВ
... изглежда, снощи вихър е вилнял – събуждам се, и никъде те няма,
обиколих квартал подир квартал, с клисаря бих камбаните на храма,
разпитах леко трезвия сархош, в патрулката разсъних три ченгета:
– Дали през Варна мина тази нощ красивото момиче на поета? ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

248 3 1

И приказка – след мене да остане

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Patrizzia

Поезия

320 1

Онеправдани

Те толкова яко са захапали
тъпите,глупави,зверски,свои идеи,
ръцете им до раменете с кръв са изцапани,
вживели се в ролята на "отговорно" заети,
влюбени до полуда в огромното Его, ...

krasio0109

Поезия

241

Идеалният си търси идеалната

Жената идеал е като мъжа такъв,
тоест, за наивниците блъф.
Съчетава ум, умения креватни, визия,
невиждани дори по телевизия...
Но замислих се - къде се вмествам я? ...

mislitel

Поезия » Пародии

407 6

Нима сте прокопсали

Не искам домашни, не искам уроци!
Не съм чат GPT. Не съм и робот.
Не искам да ходя на скучни кръжоци!
Влече ме самият живот.
Пълно е с хора окичени с грижи, ...

valiordanov

Поезия

486 1 4

Смъртта

Очите, влажни, кехлибарени,
загледани към вечността,
навярно спомнящи оставени
надежди в минали лета;
затварят се в клепачи лепкави ...

Orkin

Поезия » Философска

368 2 2

Есенно

Денят навънка е намръщен.
Ръми и... стелят се мъгли.
Листа закапали в сумрака
в килим подгизват от сълзи.
Припява вятърът в стъклата, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

551 3 12

Постигнатото

постигнатото
го любов поражда и
(с любов) надгражда

rhymefan

Поезия

336

Kърпикожуси тихичко кълнят...

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

242

Момчетата, с които остарях

МОМЧЕТАТА, С КОИТО ОСТАРЯХ
... момчетата, с които остарях, седят край мен – дъртачета на пейката,
отдавна вече станахме за смях! – със спомена за младостта офейкала,
не знам къде без нас се изпари? – дори да я повикам, ще се върне ли? –
потъна вдън безмълвните гори – след пролетните мълнии и гърмели, ...

Валери_Станков

Поезия

285 6 2

Мостът

МОСТЪТ
От думи, дето премълчах,
една преседна – като залък.
Без угризения и страх
нагазих в тлеещия залез. ...

yotovava

Поезия

399 6 8

(?)

Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая, ...

vega666

Поезия

400 14 7

Въпроси, въпроси

Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...

aap

Поезия

464 7 5

За теб - най-обична и свята ...

...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ... ...

dorageorg

Поезия » Друга

502 10 16

* * *

ПИТАМ ТЕ, КАКВО ЛИ ИСКАШ ДА ТИ БЪДА?
Искаш да ти бъда животворен извор.
Пиеш ли от мене, да съм ти присъда,
жажда утолиш ли, да съм като изгрев,
дето се подава след потайна доба... ...

Eleya

Поезия

291 1

Лъжи в хармония

Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията, ...

kemkama

Поезия » Любовна

376 2

Той е септември

Той е септември, с чувства е смесени.
Сутрин е смръщен. Следобед пък юли е
с парещо слънце, макар да е есенно.
Често му съхнат сълзички по скулите..
Хладно прегръща, но топло обича. ...

ДИС

Поезия

459 7 10

Приказка от баба за принцеса Ванеса

Имало е някога принцеса
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива, ...

tanq_mezeva

Поезия » За деца

456 4 4

Ти ще си причина

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...

Лютиче

Поезия

413 2

Будителите на заспал народ

На празника да споменем отново
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...

Огнян_Железов

Поезия » Гражданска

393 1 2

Свършва лятото

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...

M1234567891

Поезия

654 8 20

Усмихвам се

Усмихвам се, защото съм щастлива.
Щастлива съм, защото те обичам.
Обичам те, защото ме обичаш всеотдайно.
Обичаш ме, защото се усмихвам.

Петяя

Поезия

486 2

Есен

В равноденствието компаса
да сверим на запад с нагласа.
На Стамболов да опазим урока,
че е неправилна изток посока.
В криза лесно се влиза, ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

429

Писмо от селския хоремаг

ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...

Валери_Станков

Поезия

382 5 5

Кърпя рани

Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...

KrasimirJekov

Поезия » Любовна

304

Позиция на гледна точка

"Не питайте,какво страната
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...

krasio0109

Поезия

202

Имам точно една цигара време

С удоволствие ще те дочакам
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...

Stew_Carrey

Поезия

359 2

Четирите сезона на Бони

ЗИМА
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...

gurhito

Поезия » Източни форми

276

Щом като не съм река

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега, ...

Ревов

Поезия

284

Под пръстите на есенния дъжд

Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...

ИнаКалина

Поезия

616 11 20

Един от празниците на доброто

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...

Довереница

Поезия » Гражданска

489 6 7

Все така върти сезони календарът отънял

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...

Patrizzia

Поезия

418 4 10

Списък за пазар

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...

yotovava

Поезия

397 5 4

Раница от фронта

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

653 6 20

Вземам си Луната

Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане ...

honesty

Поезия » Любовна

295

Обикнах тишината

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Философска

341 2 8

Погледнахте ли в моите очи?

ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...

Валери_Станков

Поезия

262 2 1

Пепел

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...

yotovava

Поезия

346 3 4

Арестокрации

Обезличностено население
е дресирано стълпотворение.
Псевдосоциализация
води деморализация.
Тоталитарен народ ...

Стефанин

Поезия » Епиграми

429

Мирис на море

За синия цвят и пръските кал,
за мириса на морето така ме е жал.
Влудява ме само мисълта за това,
че можех да бъда там всички лета.
И спомените тъй солени ...

Петяя

Поезия

331

Стихове и поезия от съвременни български автори

Да ме събужда твоята Любов

И приказка – след мене да остане

Онеправдани

Идеалният си търси идеалната

Нима сте прокопсали

Смъртта

Есенно

Постигнатото

Kърпикожуси тихичко кълнят...

Момчетата, с които остарях

Мостът

(?)

Въпроси, въпроси

За теб - най-обична и свята ...

* * *

Лъжи в хармония

Той е септември

Приказка от баба за принцеса Ванеса

Ти ще си причина

Будителите на заспал народ

Свършва лятото

Усмихвам се

Есен

Писмо от селския хоремаг

Кърпя рани

Позиция на гледна точка

Имам точно една цигара време

Четирите сезона на Бони

Щом като не съм река

Под пръстите на есенния дъжд

Един от празниците на доброто

Все така върти сезони календарът отънял

Списък за пазар

Раница от фронта

Вземам си Луната

Обикнах тишината

Погледнахте ли в моите очи?

Пепел

Арестокрации

Мирис на море

Опашка