Стихове и поезия от съвременни български автори
Да се влюбиш в ураган
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...
Eдна троха хляб
... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот, ...
Изцеление (Молитва)
над тъмната ми, хладна София.
Във изгрева, във тишината
моето сърце сломено моли я.
Ах, моля те! Дари ми още мигове, ...
За Някъде
по пътя, който води за… Някъде
момче и момиче
или по-скоро мъж и момиче
подобни на хипита ...
Поетеса или не
а аз отново се родих.
И нова същност май получих -
да вграждам думи в стих след стих.
О, вярно, вий дори не знайте — ...
Да те сънувам в идещите зими
... червилото по моята яка не бе все още почнало да съхне,
ти ми помаха с шапката в ръка, и дишахме те с вятъра – бездъхни,
бе кратко като свиждане с войник на входа на проклетата казарма,
експресът те отнесе подир миг – и стихнаха пероните на Варна, ...
Разговор на Роби Уилямс с родни корупционери
какво им* викате страстно:"Дай!"?"
"Не сме алчни, просто лапаме,
леле, заснеха ни как се цапаме!"
"Защо излагате своята страна!?" ...
Кална улица
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...
Сподавен вик
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...
Звездно кърмаче
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
Ден от Бога
... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар, ...
Ретроспективно
днеска съм над шестдесет.
Пишат ме вече излишен,
но си оставам поет.
Вече ми сложиха кръста, ...
Морето на юни
През вода, през небе и през дюни.
Само спирка е краткият юни
и игра на немирно дете.
А денят се топи, не расте. ...
Под знака на Рака
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...
Бабо, разкажи ми в рими
приказки за теб любими,
с глас вълшебен сподели
мъдростите в тях добри.
Разкажи ми за „Снежанка“ – ...
Вървиме с теб
към слънцето през портите небесни,
разцъфнала с най-чудните цветя,
възпявана в най-хубавите песни!
Вървиш до мен. Рисува обичта ...
Дъждовно цвете
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...
Лудият Поет
Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. ...
Морски спомен
заливът дреме в безкрайната шир,
залезът пак разтуптява сърцето,
в ритъм вълните се гонят безспир.
Барът прибира все влюбени хора, ...
Спомен... или стих
или поне така съм си внушил.
Не открих велики истини,
само време да ги търся съм губил...
Гениалноста ми не разцъфна ...
На Оброка
бистро изворче бълбука,
кръст оброчен се издига
сред поляна с дъхав риган.
А под буката заспал е ...
Вик през решетките на градската лудница
Подире ти съвсем ошантавях –
към небесата името ти викам.
Къде да ида? В Индия монах?
В Тибет? В Тайван? ...
Щом в гърди на поет си сърце
С теб сме странна комбина. И трудно след нас се върви.
Много често сърце, като знаме сред битка те нося,
ти прощаваш ми винаги... С тебе сме луди глави.
Не те питах веднъж как блатата житейските гази, ...