Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

На Димчо Дебелянов

На Димчо Дебелянов
Ние българите с теб много се гордеем,
като теб и ние за България милеем!
Живя малко ти поете но остави следа,
вражески куршум покоси твоята снага! ...
408 2 1

Да се влюбиш в ураган

Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна, ...
298 1

Кражба

Щастлива съм, нали съм млада,
а виж я нея като повяхнал лист.
Изморена, измъчена на клада,
проклинаща съдбата, антихрист.
Кожата ѝ е съсухрена и стара, ...
390 1 4

Eдна троха хляб

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ
... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот, ...
354 3 1

Честит световен Ден на поезията и на музиката!

Нека да сме много, нека да ни има.
Ще остане спомен, ще остане рима.
Лириката наша, знайте, е световна.
Талантлив народ сме, аз съм любородна.
И честит ни празник, български поети. ...
315 2 3

Когато тъгата

Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото... ...
342 4 3

Изцеление (Молитва)

Треперя… гледам в небесата,
над тъмната ми, хладна София.
Във изгрева, във тишината
моето сърце сломено моли я.
Ах, моля те! Дари ми още мигове, ...
455 1 5

За Някъде

Настигнаха ме…
по пътя, който води за… Някъде
момче и момиче
или по-скоро мъж и момиче
подобни на хипита ...
417 2 4

Октомври

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...
267

Във този кратък миг

Какво като започва
от утре есента?
И може би Земята
ще спи до пролетта?
Нима животът свършва ...
324

18+ Сладко, голо изкушение

Разхождаш се, небрежно гола,
из кухнята, из хола...
Е, как, кажи, да устоя на изкушението,
когато меря времето
със крачките ти голобедри, ...
513

Xиляда струни скъсани болят...

С тъгата се разбирам с междуметия
и на език - от времето по-стар.
Замлъкналата песен, ли? Вземете я.
На вас да ви е весело макар.
Луната всуе ражда пълнолуния, ...
215

Поетеса или не

За днес денят почти приключи,
а аз отново се родих.
И нова същност май получих -
да вграждам думи в стих след стих.
О, вярно, вий дори не знайте — ...
329 4 4

Да те сънувам в идещите зими

ДА ТЕ СЪНУВАМ В ИДЕЩИТЕ ЗИМИ
... червилото по моята яка не бе все още почнало да съхне,
ти ми помаха с шапката в ръка, и дишахме те с вятъра – бездъхни,
бе кратко като свиждане с войник на входа на проклетата казарма,
експресът те отнесе подир миг – и стихнаха пероните на Варна, ...
340 2 3

Разговор на Роби Уилямс с родни корупционери

"О, алчни корупционери от ДАИ,
какво им* викате страстно:"Дай!"?"
"Не сме алчни, просто лапаме,
леле, заснеха ни как се цапаме!"
"Защо излагате своята страна!?" ...
658 1

Кална улица

КАЛНА УЛИЦА
Дъждовно лято е. И все вали –
над къщите, в очите и в сърцата.
Небето сипе тънички игли
и в калната бродерия ги мята. ...
337 3 5

Очакване

Тихо прелетната птица се завръща
в окото на лятна зеница,
на надеждата, с която ме загръща
като топъл вятър, стрък пшеница,
от пръстта на кръговрата изникнал... ...
363 1

Страница

Ще задраскам тази страница.
Ще потъна във забрава.
Криволичи стих пияница.
Знам за една работилница.
Пращат писма до небето. ...
294

Сподавен вик

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...
746 5 18

Звездно кърмаче

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
420 3 11

Дойде октомври вихър ненадеен

Дойде октомври вихър ненадеен,
съня изгони с песничка и стих.
Бохем си, знам, не може да си тих,
душа дъждовна, що през съ̀лзи пее.
Приседна на леглото ми. Боли те, ...
268 1 6

Ден от Бога

ДЕН ОТ БОГА
... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар, ...
331 3 2

Есен

А бе,тая златна есен
как да я посрещна с песен?
Мен ме лятото размаза.
Бях в Нирвана-друга фаза.
Ала, есента настъпва... ...
327 1

Ретроспективно

Вчера бях трийсетгодишен,
днеска съм над шестдесет.
Пишат ме вече излишен,
но си оставам поет.
Вече ми сложиха кръста, ...
301 1

Морето на юни

Любовта не е бряг, а е път.
През вода, през небе и през дюни.
Само спирка е краткият юни
и игра на немирно дете.
А денят се топи, не расте. ...
301 2

Реших да замина

Реших да замина
Просто е!
Реших да си ида!
Няма къде да отида
Няма при кого да бъда ...
390 2 5

И следвай стриктно бреговата линия

На Б.
Ти в плиткото. Аз в океана. Моя си.
По пътя си що шхуни потопих.
Отнесох два-три замъка. А пояси,
отдавна нямам. Само лунен стих. ...
262 1 2

Под знака на Рака

Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...
410 1

Бабо, разкажи ми в рими

Бабо, разкажи ми в рими
приказки за теб любими,
с глас вълшебен сподели
мъдростите в тях добри.
Разкажи ми за „Снежанка“ – ...
493 3 4

Вървиме с теб

Вървиме с теб и път е любовта
към слънцето през портите небесни,
разцъфнала с най-чудните цветя,
възпявана в най-хубавите песни!
Вървиш до мен. Рисува обичта ...
302 1

Дъждовно цвете

Косите дълги… светъл махагон,
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...
624 4 8

С дъх на есен!

Свършва лятото за жалост
и настъпва есента,
но с палитра цветна -
тя, ще украси света!
Като фея във гората, ...
598 2 7

Знаци без значение

ЗНАЦИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Гората бе събудена от изстрел.
Съдраната на кръпки тишина
по клоните изтръпнали увисна –
като внезапно чувство за вина. ...
328 5 10

Лудият Поет

ЛУДИЯТ ПОЕТ
Аз съм луд. Но от умните луди, дето цял ден за нещо мълчат.
Щом петелът в зори ме събуди, просто влизам във вашия чат.
Не една усмирителна риза от гърдите си вече раздрах.
Тъй животът от мен се изниза. Между песен, сълза, горък смях. ...
391 4 1

Морски спомен

Спомени стари разпалва морето,
заливът дреме в безкрайната шир,
залезът пак разтуптява сърцето,
в ритъм вълните се гонят безспир.
Барът прибира все влюбени хора, ...
339 1

На баба ми

Баба седнала на столче
до мъничко прозорче,
в схлупената ѝ къщурка
огънче в огнището мъждука.
Тихо думи тя редеше ...
520 3

Спомен... или стих

Затъпях от много мислене,
или поне така съм си внушил.
Не открих велики истини,
само време да ги търся съм губил...
Гениалноста ми не разцъфна ...
341 2

На Оброка

Край клоната, стара бука
бистро изворче бълбука,
кръст оброчен се издига
сред поляна с дъхав риган.
А под буката заспал е ...
358 1 6

Вик през решетките на градската лудница

ВИК ПРЕЗ РЕШЕТКИТЕ НА ГРАДСКАТА ЛУДНИЦА
Подире ти съвсем ошантавях –
към небесата името ти викам.
Къде да ида? В Индия монах?
В Тибет? В Тайван? ...
324 2 2

Щом в гърди на поет си сърце

Засияй, затрепти, засвети ми. Аз следвам те. Боса.
С теб сме странна комбина. И трудно след нас се върви.
Много често сърце, като знаме сред битка те нося,
ти прощаваш ми винаги... С тебе сме луди глави.
Не те питах веднъж как блатата житейските гази, ...
286