Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Ледена тръпка.

Не успях да се сбогувам.
Тръгна без да ме прегърнеш.
Цял живот без теб тъгувам,
Замина-не ще се върнеш
Място трудно си намирам ...
411 1 2

Спирка „Помощ“ /разказ в стил Робърт Шекли /

Спирка „Помощ“
разказ в стил Робърт Шекли
Не слизай миришеше на ръжда, озон и четири милиарда години неизказани обиди. Небето ѝ беше цвят на натъртено. Червената звезда Блъди мери висеше като спукана цирей, а гравитацията теглеше надолу с ентусиазма на данъчен инспектор. Хълмовете ѝ стърчаха нащърбе ...
360

И капе кръвта ни по белите листи

И капе кръвта ни по белите листи-
боли, боли, боли,
а в края безславен на пътя трънлив сме
сами, сами, сами.
Дъждът от души на загинали музи ...
333

Пролетно пиянство

ПРОЛЕТНО ПИЯНСТВО
На перваза пролетта проводи
двойка гълъби – да ми гугука.
В цвят избухнал, орехът безплоден
подир тях потропва по улука. ...
500 1 5

Април 1876: Пътят към свободата

На Дякона словото – чисто и свято,
покълна в душите сред мрак и тегло.
Той запали искрата на народа в сърцата
и вдигна на роба преклоненото чело.
И макар че увисна на черно бесило ...
406 2 3

И днес ме има

Събуждам се и пълен е умът ми
с напъпили, нетърпеливи рими,
които като палави деца
се борят да получат първи име.
Навън зеленото в живот ликува, ...
408 1 1

Ако времето имаше сърце

“Какво боли те, мило ми детенце?
Гледах аз от мойта призма
твоята усмивка как затихна
сърчицето как утихна
и в чуждий здрач залутан тръгна. ...
389

Бариерите 1994

Не, не слагай пред мене бариери.
Преградила си пътища всички....
Но пътека към теб ще намеря -
та дори да е само едничка.
Да, по теб съм безумно увлечен. ...
415

Бяла надежда

Не бях мечтала за това.
Дори в сънищата даже.
Останах някак без слова
и снимка, за да се докаже.
На жицата, край път голям, ...
375

Времето ни днес...

Днес, като че на тръни май живеем,
тъй напрегнато е нашто време...
Сякаш уви, почти всички срещнати
таят в очи - това усещане...
А, бяха години, с вяра пеехме - ...
430 2 9

Хвърковатата чета

Посветено на 150-годишнината
от Априлското въстание
Век и половина веч отмина,
сякаш за миг — времето отлетя,
ала кънти гласът на дружина — ...
763 1

Магия

Магия ли?
Що за чудо.
Нима е приказно
Или е във всеки жив?
Творецът даващ зов към отдих, ...
339

Съдбоносни флуиди

Чаровна е – дори и да е скитница –
жената, във която си се влюбил.
Събира под дърветата жълтици –
летящите, но тъжни пеперуди.
По прашните следи на тишината ...
575 6 15

Хората от блатото

Не са удавници и са.
Порода странна, сто по сто.
Родени са за небеса,
а в блато тънат... Що е то?
Градини райски ги зоват, ...
406

Литатру-Пенелопа

(ВИКЪТ НА МАЙКИТЕ ЗА СВЕТОВЕН МИР)
Автор - Величка Николова - Литатру 1
(катрен)
Тънка свещ тихо гасне пред тъжна икона.
Тежка буря трещи, но зове тишина! ...
591 2

Дисекция на кръвта

Падат въпросите в грешната кал
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
415 2

Квантов сън

Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...
410 1 2

Oбича ме и всичко е наред

С гласа на песен тихичко говоря
с щурчето и го моля: Не мълчи!
Целувам пред учудените хора
на залеза дъждовните очи.
На всекиго глухарчета раздавам, ...
441 1 2

12+ Океан от Любов.

Тя:
Винаги в теб се съмнявам,
и в сянката си не вярвам.
Не бях права, признавам –
Знам – късно го казвам. ...
402

Писмо от въстаник до своите родители

В навечерието на 150 години от Априлското въстание, майка и дъщеря с общи усилия написахме свое произведение в стил - художествено писмо от син - въстаник към своите родители. Работихме поотделно и създадохме две произведения, като впоследствие чрез моя редакция ги обединихме в едно.
Надявам се да в ...
321

Окъпaна земя

Зеленото е тъй зелено,
и бялото е свят от сняг.
По клоните разцъфва розово,
звъни тревата в тих шептяк.
И ирисът във твоя поглед ...
355

С коня Шарколия

Докато препускам с коня Шарколия!
И кънти земята – до Хисар Капия!
Нека да ми викат, че съм още малък!
Нека ме сравняват със кокоши залък!
Утре ще започна, да тренирам „самбо“ ...
334 1

Двете страни на медала

Двете страни на медала
Медалът винаги е двустранен,
но на показ е едната му само страна,
другата с респект обърната е към тялото
и за труда тежък от него положен ...
302

Игрите на времето

Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
407

Огледални надежди

В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
381

14+ Новият Месия

Аз чувам вопли, негодуване
че нямало за кой да се гласува
Че всички кандидати били "гадове"
достойни само за заплюване...
Или човек да ги напсува.... ...
392 1 8

Но това не съм аз

Ще я придърпаш
към себе си,
ще я целунеш по бузата,
но вкусът ще е друг
блудкав. ...
336

Пирамидата

Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
319 1

Заслушах се в компаса на сърцето

Заслушах се в компаса на сърцето
и тихо ми прошепна „продължи“ –
без цел и без посока, накъдето
ухаеше на сбъднати мечти.
Дали в сърцето пролет придошла е ...
339 1 3

Пролетно

Засмей се и докарай пролетта!
Мъглите зимни вече да си ходят.
Разлистени мечти да разцъфтят
и слънчеви пътеки да ни водят.
И нека вятърът да донесе ...
393 1

Под маските

Животът се сви до навик и дъх,
до ритъм, без сърце, без посока.
Денят се разсипва на пепел и страх,
нощта е пещера - куха, дълбока.
Хората - сенки от минали дни, ...
517 5 21

Ако зажалиш някой ден

„АКО ЗАЖАЛИШ НЯКОЙ ДЕН”…
/по стар градски шлагер/
Ако зажалиш някой ден
за мелнишки цървени вина,
иди у ладни меани ...
405 1 7

Импресия

Ръка рисува по платното с четка,
картината на днешния човек.
Обзет от земни планове и сметки,
той вярва, че господства в този век.
Не искам да повярвам, че не чува, ...
357

***

Разбрах те. Какво друго да кажа?
Аз само това бях — разбираща.
Че безумно си объркал живота си
и себе си все не намираш.
Любовта… тя остана някак встрани, ...
444