Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Дори когато небето пада върху мен и светът губи цветове, надеждата ме води към утрото

Кой не е вървял през мрак безкраен,
с наведена глава и поглед уморен,
когато всяка крачка е била отчаяние,
а денят е тежал като камък върху мен?
Кой не е усещал как небето се пропуква, ...
576 2

Следата, която оставяме

Не сме само миг под небето безкрайно,
не сме само прах по пътя на деня.
Във всяка усмивка, подадена случайно,
оставяме частица от своята душа.
След нас остават не злато и корони, ...
360

Рошка на 18 години

Нашата писана -
Рошка мърморана,
глезла е голяма,
но много фина дама,
Рано от зарана, ...
464 2 11

...et sanabitur anima mea*

Освети, освети, освети!...
тази нощ, вдън която не спя.
Прочети, погали, приеми
от сърцето ми жадно – страха.
Освети, освети, освети – ...
416 1 2

1280 дни

1280 дни без запалена цигара.
Три години и 6 месеца.
Снощи заваля много силен дъжд.
За мое съжаление бях навън.
Започнах да тичам между капките, ...
788 1

Напиши любовта разноцветно

НАПИШИ ЛЮБОВТА РАЗНОЦВЕТНО
Мракът с плаща си син покрай мен прелетя
и в очите ми празни сниши се.
Тлее в мене отдавна притихнал вулкан,
чийто кратер е спрял да въздиша. ...
446 2 9

Знаеш ли...

Знаеш ли за белите макове?
Прашинки в червено море.
Не всеки ги е дочакал,
само избрани ги виждат в полето.
Да блеснат в очите ти ...
366 1 2

Слънчогледово момиче

Помня още роклята, която
за рождения ми ден уши.
Беше от басма, но с цвят в позлата
и, че слънчоглед съм аз реших.
Тичах с нея в нивата край пътя, ...
454 3 8

И за моето писмо

"Написах ти утре писмо,
но няма да го изпратя." П. Горинов
За зло или за добро
гората вятърът клати.
И в океанско сребро ...
383

Най-тихата сила

Тя носи в себе си път извървян,
не лек и не прав, а истински нежен,
със стъпки, оставили тих отпечатък —
на сила, която не се е предала безбрежно.
Когато е трябвало — ставала е стена, ...
362 1

Липсваше ли ми...

Липсваше ли ми, ''Откровения'' през тези две години...
Или Егото на ''творец'', пак напира да се изяви -
да пиша с рими и без рими. Запрях озъбените мои гадини -
на пържолена диета ги поставих, додето им се изясни.
И ето... аз пак съм тук. Заварих сайта променен. ...
560 3

"И това ще отмине"

Помни, в живота всичко отминава!
Казал го е Божият мъдрец
Огън във Водата се смирява,
глад застига царския дворец.
Днес реката влива се в морето, ...
522 2

Липово безсъние

Безсънието липово омая
душата ми... и вече съм пчела.
Цветчетата поименно ги зная,
не помня друга и да съм била.
Забравих го... изтрих от паметта си, ...
453 3 5

Право на крила

Когато си отиде скъп човек,
светът утихва в сива празнота.
И всеки час се ниже сякаш век,
а в ъглите се спуска самота.
​Но в тази тишина пулсира зов – ...
346 1 2

Без страх вървя

Годините неусетно минават
и косите бавно побеляват.
Спомени във своя дневник записвам
и в красива песен ги описвам.
Редят се в ноти преживените дни, ...
355

Понякога добре е просто да си тръгнеш

Понякога добре е да си тръгнеш...
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!
Наясно си - едва ли ще се върнеш ...
320

Към изгрева с усмивка

Достигнах моите шейсет.
Усмихната към тях вървях.
Препъвах се! Понякога на колене,
изправях се и пак щастлива бях!
Умора нямат моите шейсет, ...
490 5 15

Следите, които остави

Нашият вид вярва в следното твърдение - хората се раждат и умират сами. Само по себе си това е безумно. Научно и фактически грешно. Коя съм аз обаче да съдя? Всъщност хората вярваме, следваме и проповядваме доста по-безумни неща.
Ето, например, аз повярвах, че той може да е Човекът.
Беше лято. Слънч ...
374

Последен бастион

Когато отстъпим до белият лист
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...
533 2 4

Безизходност

Безизходността е благословия. В най-сложните избори, където всички са готови да се откажат, се крият най-гениалните решения. Простите и леки избори, социално приемливи подходи са леки, подхлъзващи духа и с много загуби и разочарования.Най-голям растеж има в трудните за развързване възли на съдбата, ...
390

Готик красота

Морето е роза с бодли,
и с приказна готик красота;
величествено цъфти тя,
носейки древен аромат на мистика,
с който разпалва човешките сетива! ...
356

Бинарна връзка

(Дигитален монолог)
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва
и в нов алгоритъм дигитално звучи. ...
422

Стара скъсана шапка

В подлеза слизам по стълба напукана цяла,
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...
537 1 2

Мигът от вечността

Мигът на вечността
не крие колко е зависим
от прашинката на рамото,
която имитира птиче.
Мигът чрез вечността ...
329

Тишина,сълза

Тиха е нощта... а звездите бледнеят.
Щурците невинно мълчат...
Цигулка на тъжен самотник
напомня, че не всичко е игра.
Сънят е убежище на кошмари... ...
391 4

Старите вещи

Старите вещи
Сега продавате на майка и баща вещите,
на хора непознати за някакви пари.
Вразумете се хора осъзнайте грешките,
с тях вие сте израсли ,те са на рода ви нали! ...
519 1

Беззвучие

И няма да помръкне слънцето,
когато спра да дишам.
И няма да утихне бурята,
когато си отидеш.
Ще повярват ли звездите ...
388

Сюжет за роман

Не се посреща лесно старостта –
навярно идва с приказна каляска,
с изгубена обувка. За беда
все още мислиш, че си Пепеляшка.
От принца е останал само кон, ...
524 6 20

November Rain

Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.
Ти някъде в мъглата се изгуби, ...
629 1 8

Ти си просто победител

Бяла роза - като булка на сватба,
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...
596 3 3

Нагоре

​(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
​Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...
1.8K 8 53

Подвижни пясъци

Неспирно да ме изпиваш нужда
имаш и злото за тебе е призвание.
Отсега моята съдба ще ти е чужда
и ще стоиш от мене на разстояние.
Ще те прокудя някъде далече там, ...
434

Силата да продължиш

Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...
555 1 8

.....!!!!!

Един път счупено не се лепи,
лепилото е вече изветряло,
лепи се, там където те боли,
а не където всичко е умряло.
Доверието трудно се гради, ...
466

Глад за обич

Главата ми претъпкана бе-в нея смут.
Сърцето ми кървеше еднолично,
през Август бях пронизван аз от студ,
съществото ми ридаеше на глас,себично.
Ръцете си издигах,като от ковчег, ...
437