Стихове и поезия от съвременни български автори
Eскизи от софийското метро
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...
Ела
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...
Преди да падне козирката
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...
Писмо до втората ми майка
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...
Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...
Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...
Бабо, разкажи ми
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...
Смъртта от огън жребий, знам благословен е
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...
Песен за премълчаното минало
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...
Призрак
е мемориал на геноцида - на кошмара
на хиляди угнетените евреи.
На изтерзаните от вечна прокоба -
от утробата още, чак до гроба, ...
След после
човешкият труп изглежда много по-здрав
от креативната,крехка чупливост
на критичните мигове,фатални за живото тяло.
Всички болести далеч са избягали ...
Квартални парцалани
а пък мозъка
е леш.
Който я обича-
скучен, ...
Есен
спуска шарен воал над земята.
Златни жълтеят на двора листата,
падат безспирно – кротки и леки.
Сякаш сън, прелетяло е лятото, ...
Далече от земята по- близо до косата
с таланти пълни. За красивост.
Със обич нивата зася
и се оттегли да почива…
Подир дъждеца щом изгря ...
Честит да си
си оставаш, ти, свидно дете,
с две принцеси – дарът небесен,
разпърхали нежно криле.
Желая ти дълги пътеки, ...
Бялата стая
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...
Рай за двама
… следобедът бе топъл, а вечерта бе хладна,
край тебе във Созопол направо щях да падна! –
бе шик, бе тъй прекрасна ефирната ти блузка,
чак фасът ми угасна! – пък бе цигарка вкусна, ...
Суша
отколкото състояние на тялото".
По-добрата алтернатива винаги е била
свежата,позитивна,напориста инициатива,
отколкото "анонса" на пасивно изчакване- ...
Вярвам в детството единствено
приятели защитаваме своите права
с бодли на таралежи
дори и да нашамарят ни
братя и сестри си имаме ...