Стихове и поезия от съвременни български автори

255.5K резултата

Ноември

Ноември ми вещае есен.
Пътеки с цвят на старо злато
ме водят по следи от кестени,
към сиромашкото му лято.
И сухите листа отронени ...
453 1

Безвъзвратно

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...
739 8 13

Сред шпалир от бели ружи

Там, където баба Ика
ходи да вари тръстика,
а пък дядо по чорапи
имитира – Хамурапи…
Няма вече никой вкъщи ...
397 1 1

Един живот ще ни е малко

Хей,приятелю любим,
спомняш ли си детските дни,
как скачахме в зелената трева
и ритахме до късно вечерта.
Хей,приятелю любим, ...
371

И зимата си има своя чар

И зимата си има своя чар,
особено - пред топлата камина,
с червено вино от Карабунар
и самоковска, пушена сланина.
Чаровно е навън да има сняг, ...
746 3 9

Белоснежна красота

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...
1.4K 7 19

Леви,десни

Леви, десни, раз ,два, три... България
към залеза върви!!! Леви, десни,
все едно левчето загина то.
Калпазани колкото си щеш
Клюки много няма, кеш. ...
353 1 1

Имам си мила безнадеждност

Безнадеждност идва при мен - пияна,
шепне ми нещо - не я разбирам,
посягам да я погаля - няма я,
като полудял водопад се взирам.
Безнадеждност ме гали нежно, ласкаво, ...
347

Зимен ден в с. Орловец

Навън се сипе бяла тишина,
кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час, ...
764 1 1

За още мъничко живот

Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести, ...
398 1 2

Букет от лед

Две очи от сняг
почукаха на моя праг...
И предизвикаха у мен едно вълнение,
але хоп... впуснахме се в приключение!
Буен вятър ни отведе във замръзнала гора ...
496 3

Научих ли се да(се) обичам?

Там където раните кървят
и душата стене уморена,
не е за съд, не е за съд,
в любовта е цялата дилема,
Донякъде е и до везна, ...
297

В очакване на чудеса

Златната есен с жълта палитра
безусловно красива е, няма и спор.
Но чувства, които дете ще изпита,
щом снежко затрупа познатия двор -
съвсем несравними. ...
547

По „Сливи за смет“

сливи за смет се
заменят и днес - но не
ѐ повсеместно
кой ли - че в пъкъл
прераства сметта по света - ...
323

Егида

"Щастието" да те удари цензурата,
с Благородната идея да ти бъде "полезна"
е уж отдавна отминала отживелица
с егоистични, нарцистични критерии,
затънала в творческо неведение ...
403

Светото Семейство

Една звезда гори над Витлеем,
от времето на древното юдейство.
Последвали следата и́, ще спрем
до пристана на Святото семейство.
И нейният емблематичен знак ...
345 2 3

Сбогуване със себе си

Светът ми спря
след твойта изневяра.
Умряха всичките цветя -
Погребах ги до мъртвата си вяра.
Убих надеждата собственоръчно - ...
418 2 6

Дали, защото мина много време?

Мина време… толкова много време.
А днес - защо така ме гледаш, неразбрано, нежно,
в очите ти — не гняв, а тихо смирение,
като след буря - небе притихнало или море отдъхнало.
Спомените шепнат - почти угаснали като цветята вътре в мене. ...
313

Върколак

На ръба на бездната, между светлина и мрак,
озъбен като вълк стоя.
А нейде гарван кобно грака,
и страх изпълва моята душа.
Зловещи сенки глухо шепнат, ...
477 1 1

Не ще ти кажа...

Аз думи за любов не ще ти кажа –
не искам в тебе да отекват те.
В ръцете ти съм мъничко дете
и мога да заплача тихо даже!
В ръцете ти съм кратък послепис, ...
485 2 4

Пътят на една прошка

Във мен живее спомен за обичане,
неясен е… някак тъмно е с мъгла
и болката е трудна за изричане…
А ти прости ли си?… И как успя?
А аз простих ли си? Наивността…, ...
309

Незавършено име

Незавършена бяла скала́,
незавършени – формите в нея,
а безкрайната синя вода,
я допълва и слива се с кея.
Незавършена е любовта ...
275

Виртуално хоро

Тръгваме смело към себе си,
но далеч преди да се приближим,
започваме припряно да мислим
за много тънки варианти на бягство,
защото интуитивно, дълбоко усещаме, ...
364

Моето куче Рекс

Величествен, респектиращо красив,
любвеобилен, скоклив и игрив,
помнещ доброто, надушващ злото,
приятел най-добър до леглото.
Ключ за душата има вграден, ...
459 1

Къде е

Кой ражда истината,
сънищата, който искате да сбъднете.
Кой решава кое е право... кое – лъжа!?
И на кого да вярвате... в лъжовното време.
Кой дава надежда на фалша в тази Страна. ...
325 1

Ще Обичам… до сетния ден

Все по-рядко звъни телефона,
намаляха и всички писма,
поотслабнах, вталих панталона,
пуснах бяла, въздълга брада.
Остаряваш, тук някой ще каже, ...
469 7 13

Лицемерът

Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки, ...
415 8

Желана

Нужна си ми мила,
събуждаш мойта сила!
Имам две жени да защитавам,
едната да си ти, се тъй надявам!
Нужна си ми, за утеха. ...
388 1 1

Мечтатели

Нажежени до хиляди градуси,
раменете ми нежно потръпват.
Ти окръжност си, аз съм твой радиус,
завърти ме, но бавно пристъпвай!
Обиколка любов – обещание… ...
484 8 8

„Наопаки”

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...
404

Първата стъпчица към смелост

Тук всичко е потънало в забрава,
и притокът на кръв не ми достига.
Когато тръгна – също го изстрада
сърцето ми – тъгата ми намигна.
Сковава се нощта недоверчива ...
319 1 2

Житейска логика

През какви ли врати не преминах.
Първо беше червена вратата.
Много скърцаше - явно простинала
от един духащ западен вятър.
После синя врата се изпречи, ...
489 1

Непозната вселена

Зениците на сетивата
горят с незрима светлина.
Като портал към Необята,
разкрит от падаща звезда,
от полета на пеперуда, ...
316

Летен миг

Лятото замина, без да ми прошепне
думите последни из топлите устни.
С отсъствието негово – душата ми вехне,
а нощите мои остават безлунни.
Лятото замина някак неусетно, ...
377 1

Бялата къща

Помниш ли,помниш ли
бялата къща
с червеният покрив и
зелената трева.
Помниш ли,помниш ли ...
476

Балкански субект

Вкарани в европейския пакет
какво, кога и как да мислим,
със звучното име "балкански субект"
трудно възприемчиви и непколебими.
Но Европа-та стара все още не знае ...
386

# 10

Няма ненаказано добро
Нима има не изстрадано зло ?
Само тез които и бузата обръщат
Само тях ли болката поглъща
Всеки ден , всеки има избор да направи ...
290