Стихове и поезия от съвременни български автори
14+ Неочаквани сюжети за любовни „рикошети“
Младоженецът решил
с булката си да е мил.
Но нали била от злато
и тежала си, горката - ...
Красотата на края
в който животът влиза в плен
и настъпва Зимата проклета,
и всеки плаче за топли лета.
Но от хорските очи полза няма, ...
Направляващо позициониране
"Ако изборите се провеждаха днес",
прогнозират проучвателните агенции,
провокирайки любознателния ни интерес
и на dкото покрай "ароматния" стрес ...
Изгубена
В заблуди ли живях като отшелник?
Той беше път, просмукан от химери,
и носих светлина, стаена в шепите.
В доброто пак ще вярвам. Орисия е, ...
Душата
която в мрака нежно пламва,
като звезда в нощта сама —
гори, но никога не пада.
Тя носи спомени и страх, ...
Driving to nowhere 🇬🇧
Can you glue two souls
to stay together,
without any attitudes?
Make new rooms ...
14+ Война
Земята се разтресе, изпочупиха се прозорци. Падаха врати.
Скрих се, майко.
И през детските ми очи пламъци горяха и река от сълзи.
Паднах на колене и се разплаках. ...
14+ Живот като по Шекспир
накарва зрителя да се присвива,
притиснат от въпроса безпощаден
дали да бива или да не бива.
Ромео също нему е наречен - ...
Нейното писмо
в сърцето, даже и веднъж?
Ах, как искам да те омагьосам
в тихия, проливен дъжд!
Ще погаля нежно с пръсти... ...
Танцът на лебеда
под погледа зорък и небесен.
...
Там нейде, из боровете вечни
ни помен, ни белези човечни. ...
Днес, не утре...
Да можех да стигна до портите на Рая.
За да имам силата да те върна-
да не остане такъв края!
Как искам за миг поне да те върна. ...
Искам
Искам младостта обратно!!
Искам пак безгрижни дни!!
Искам бабиното сладко!!
Искам да не ме боли!! ...
Пробуждане
че всяка мъка ще се разтопи.
И в тиха радост пее ми сърцето,
че любовта в душата ми искри.
Макар да скитаме в света самички, ...
Яд
оплетен, вкоренен.
Разумът замира.
Дъхът спира.
Очите разпалват околността ...
Неразбрано
Но с човека яви се и... ето ти бреме.
И тръгна велико, доволно, безсрамно,
звездите побърка и земното царство.
Смени се в цикли, в епохи, и в ери, ...
Без клеймо и дата
Аз няма да избягам, не защото
светът не ме е мамил към разкоша,
но мило ми е в пролетния грохот
най-първата тревица да разроша, ...
Любов за неродените
но времето пред мене се изправи:
"Не гледай укоризнено към мен.
Сърце аз имам. Вашите – корави,
едва туптят. Съдбите ви издяла, ...
16+ Ако ти е жега... потърси ме
бягат сякаш, че от чума...
Плаж станаха градове, села,
всяка мацка е кат' шуменската пума...
И нали на женското съм фен ...
Сърцето на времето
Ти не вярваш, че има сърце!
То пулсира със пулса на лятото,
то е в светлото синьо небе.
То е в лятната твоя усмивка ...
Дневен ред
Събитията които се случиха напоследък,
така зададоха порядъка на дневния ред
с някаква цел, която явно преследват,
че навяват мисли,да се позамисли малко човек- ...
Счупена
Казват, че болката ще намалее.
Съжалявам и нека Бог да ми прости,
но с това не се живее!
Дните ми, изпълнени са с мрак, ...
„История за злополука покрай една селска клюка“ - каламбурно стихотворение от Иван Бозуков
(Неологизмите „глуполяна“ - „глупава“ - и „бъгоносна“ - „с грешки“ - са нужни, за да се получи римата. - бел. авт.)
Вчера покрай мене мина
селската клюкарка Мина
и ми довери, че в мина ...
Сърцето на времето
Чуй – нещо май тиктака, може би сърце.
Сърце ли? Ха! Очите му са празни
и без да мига от живота ни краде.
Дочувам пулса му – препуска нервно, ...
Едно сърце
Когато дъжд закапе
и мрак обгърне този тъжен град
В една топла, малка стая
Тупка тежко в млади му гърди ...
По-добре
Несъответен.
Тогава може би дотук
с достолепност
би отговорил на съдбата, ...
Възможно ли е, че си ме забравила?
да се напия.
Ще направя чудо,
за да разбия всичко.
Защото сърцето ми няма мир ...
Ако времето имаше сърце
не щеше да ни бърза то с часовника си безжизнен.
Не щеше да отронва миг, без да погледне,
а всяка секунда с обич би прегърнало.
Ако времето имаше сърце – щеше да спира, ...