Поезия

253 резултата

Или горя, за да светя

Луда и щура, безсънна,
своя (до някъде твоя),
да ме разбират се пънат,
смърт е за мене покоят.
Пиша и има ме значи, ...
213 1

... тих славей... онемял роден...

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен, ...
220

Гладен като вълк

Ванката изпъшка вчера,
че е гладен като вълк
и започна да трепери.
В мен приятелският дълг
моментално се задвижи – ...
415 1 11

Тепето се надбягва

Може да не ви се вярва,
че тепето се надбягва –
всяка сутрин със реката:
от баира – до гората!...
Тръгва с бели маратонки! ...
327 3

Вълшебствата на детството ми сини

Щом скришом по принцески се облече,
с гердан, сандали, рокля на цветя,
пред гостите в най-скучната им вечер,
света на малко пръстче завъртя.
Прочете им в омачкана тетрадка, ...
213 1 2

Стая № 7

СТАЯ № 7
Небето се намества – да вали.
Затътриха се облаците с тътени.
С теб – в хостелчето "Третите петли",
във стая № 7 Бог прикъта ни. ...
257 4 3

Ваканция

И тази учебна година приключи.
Пак знания светли със плам аз получих.
Морето със трепет ме чака през юни
и пак ще ме стопли със своите думи.
Там няма да има контролни, домашни, ...
483 5 14

Учител, природа, богове

Учител, природа, богове
Учителят на Лесничея,
Мен, Паршек е - учителят,
Що утвърдил в Природата,
С живота свой е ...
344 1

Сърце от пламъци

Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич ...
372 5 19

Децата ни - желани...

Как да ни има с векове,
топим се и не от вчера -
щом искаме, трябва да спре ...
А Бог изпраща - човече,
дар толкоз чуден, небесен ... ...
327 3 7

Реалност

Реалното с очите си не виждаме,
не можем да го чуем с уши,
нито да го помиришем.
Реалността сами задвижваме,
не с телата си, а с души - ...
260

Откровение

Не се ли разминаваме в тълпата
копнеещи за среща и сами?
Но погледи не стигат във душата
и непознати продължаваме уви.
Аз виждам свят от слепи и самотници ...
241

Дори и преписвал

Отдавна не крием,
че тук всички ние
не можем без някой скандал.
Но на всеки е ясно,
че става опасно ...
381 4 17

Вселенско програмиране

ВСЕЛЕНСКО ПРОГРАМИРАНЕ
Не съм открила кода на душата,
а Бог мълчи – когато го попитам.
Материя, за всички непозната –
със сложен и заплетен алгоритъм. ...
293 3 8

Ако времето блесне до бяло

Ако времето блесне до бяло,
а копнежа над било лети
и любовен расте ареала,
в който реем се аз, а и ти,
и мигът е щастлива вселена, ...
303 1

Да останеш

Намразих те,
защото имаше
причина.
Обикнах те
и исках да останеш. ...
328

И за двама ни

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...
285 3 3

Жасмин

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...
312 1

Амнезия

Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...
315 8 14

Подредба

Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...
295 2

(У)лицата

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...
323 2 4

Така се стече...

Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...
318 2 4

Влакът през Черепиш

ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...
347 2 2

С усмивка блага на дете

Чакана среща,
или пък случайна,
трепет има
като детска тайна!
Чакам, или пък не чакам, ...
303 1

Прах и клетва

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
326 2

Вълшебната жена

Вълшебница си, а вълшебствата си криеш,
магията ти никой не разбра,
а искаш всичкото, което имаш
да подариш на някого... чрез любовта...
Обаче как, когато колко пъти ...
391 4 11

Балканът за юнаци плаче

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...
269 4

Работа

нека
работа поглъща -
творческа и вездесъща
нека
работа спасява ...
250 1 1

Обичам те като сияние

Обичам те като сияние
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...
298 1 1

Разруха

Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти ...
330 1 2

***

"Ти ли, царче, с имот си се обзавел,
ти ли излъга народа с подлата цел
да си ходя чорен и злочестен ази,
да срещам туй, що Ленчето мрази?
Защо ми отне власт, моето имане, ...
789

След нежните ми многоточия

След нежните ми многоточия
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...
300 1 1

Козметика за мъже

КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...
246 1 2

Знак: Не пипай!

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...
235 2

Разходка в ада

На разходка бях в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...
263

Полъх на жена

ПОЛЪХ НА ЖЕНА
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...
267 1

Спасов ден

Спасов ден
След дни четиридесет от възкресението на Иисус,
Той възвиси се в небето при Бога, при отеца своя.
Такава е историята от някога и истината моя,
аз нося го в сърцето си, приеми го в душата своя. ...
239 1

Зазидана

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...
446 7 10

Девет грама свобода

Свободата боли
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...
333 3 4