Стихове и поезия от съвременни български автори
На... N
Да, сърцето ми боли за теб,
В тихите нощи,
Спомените ми никога не ме напускат.
Всяко мигване, всеки пропуска, ...
Птици
виждам ги.
Устремени на юг,
над полята се реят
в прекрасно ветрило. ...
Опитах
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...
Пияници
мъгла, зад която небето се свива.
Пресилено, гръмко, напук на съдбата,
пришита със въглищночерна подплата.
"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне - ...
Гара Живот
е с първа или крайна спирка.
Наместник божи дава знак,
всевишният надува свирка.
Световният локомотив ...
Дъжд на промоция
на цена „капка милост за две“.
Като бонус ни черпят с емоция
зад прозореца чаша кафе
и късметче от паднали облаци, ...
На прага на есента
дъждовен креп, ще се снижи
и радостта ще уталожи,
в небето ястреб ще кръжи.
Ти само чакай – лятото ще мине ...
Жалко, че сме свидетели
изведнъж луд порой.
На кого да се молим?
Няма вече на кой!
Търсим в някой вината, ...
Сезоните в женската съдба
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет, ...
Епилог
честност изгаряща. Боже, красива си!
Цял свят обходил – съзнание скитащо –
всичко съм виждал. Но ти самодива си.
Ти, непознатата, галиш ме с тайната, ...
Да те обичам...
Да те обичам беше порив -
чувство оголено, спонтанно и беззащитно…
Да те обичам беше изблик,вдъхновение и полет -
хармония и съвършенство преплетени в единство. ...
Есенна антигравитация
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
Драскотина
... смокинята на двора си окапа, хинапът подир нея си изгни,
и тихо котаракът ближе лапа, доде край него припекът пладни,
от туча над огнището ухае на печен патладжан и лют пипер –
ще ми даде един буркан назаем съседката, щом падне мракът чер, ...
Калинке-малинке
калинка мрака попиля –
да ми покаже небесата –
червена, ситна, но с крила.
Не бе калинка – слънце ранно ...
Знаци на любовта
Знаците на любовта,
Те са действия, картини -
Те "говорят" за човека,
Те добре говорят. ...
Октомври
и Слънцето намусено се скри.
Дъждът се стича пак по жиците,
и мокри пожълтелите треви.
Лятото събра си куфара, ...
Нощни фенерчета
със сърцето долавям
и с разума разбирам,
че невъзможното не можем
да направим - да върнем времето, ...
Дъждовналюбов
Куплет 1:
В тишината на дъжда те срещнах аз,
с поглед топъл — като светъл прозорец в мраз.
Капки падат тихо, но в мен гори, ...
Мъгла
в мъглата не погледнах.
Мъгла, която крие пътя,
както времето крие истината.
и така трябва да е. ...
Огън в прохлада
а ти чертожник – път ми начерта,
по който две ръце, искрящи, топли
към теб да тръгнат – за вечерта.
Без план написан – просто от душа ...
Преговор на Буковски
... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен –
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда,
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките, ...