Поезия

253 резултата

В устните на залеза

В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Във устните на залеза проблясва,
слънчев сноп последен светлина,
след малко натъжена тя угасва,
реверанс, за да направи на нощта! ...
306

Някъде

Някъде сега,
една котка се облизва,
защото ти я галиш.
Седиш на пейка
и галиш котката. ...
384 1 10

Водопад

Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...
249

Докоснах те и те познай

Докоснах те..,и те познах…
Нали отдавна аз те чаках…
да ми изпратиш своя знак,
във нощите когато плаках.
Докоснах те…и те пожелах… ...
345 2 8

По хълма с жълтите треви

ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...
239 1 3

Всичко любов е

Прегръщам твоето утре
и всяко ново начало.
Щастлива муза в съня ти…
лъч в утро, мъгливо и вяло.
Останал отново без брод ...
296 2

Водата на сътворението

в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...
286 5 7

На любовта

на
любовта - ненавистта
не ѝ е
противоположност - а - увѝ - безбожност
234

И лудостта ми - просто факт

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...
223 4

Огърлица на съдбата - Лилит( част четвърта)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
13.
Магията на похотта балсам
нанася по Лилит и в транс рояк
от нежни удоволствия са знак ...
285

Единайсетата повеля

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...
214 4

Скритата луна

Безлунно е!
Облаците саботират.
Не можах да се любувам
на пълната луна,
а беше огнена и жежка, ...
268 1 3

Рефракция

РЕФРАКЦИЯ
Оцелявам след тъмни пророчества,
мога и да нощувам на друма,
да пропадам из урви и пропасти.
На върха да останеш е трудно. ...
314 2 7

Любов

Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...
397 1 5

Вижда

да
те вижда -
се нуждае - че
обича те - това е
244

Ягодовият път на душите

Вечерта е черен цвят от акварел,
на деня в очите, в бялото попива.
Морето утихва в бленуваният сън
от ръцете на скалите-обещаван.
Само шарените светлинки в нощта, ...
292 2 2

Състезание

Състезание ли е животът кратък,
в което да оставиш отпечатък?
На своето превъзходство.
На своето господство!
Устрем за победа те води напред? ...
302 4

Един забравен Робинзон Крузо

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...
294 2 2

Белег от прошка

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...
429 6 10

.

Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг ...
240 1 1

Огърлица на съдбата- Лилит ( част трета)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
9.
Фантазия струи... В незнайни двори
разхожда се Лилит. Одежда в бяло
покрива леко чудното й тяло ...
325 1 1

Подвиг

подвиг не ѐ - да
се людепомага - а
вътрешна тяга
подвиг не ѐ - да
се людеспасява - а ...
190

Ягодова луна

Луната - ягодова
гледали сме
някога,
а може би било е снощи.
Разменяли сме погледи - ...
326 1 4

На всички поети

Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...
396 3 12

разсичат капките стъклата

вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали.. ...
356 1 2

Пътят към теб

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира, ...
272 4 3

Моя любов, несъвършена и трудна…

Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...
405 1 6

Жега в Пловдив

В Пловдив жега- трийсет града.
Аз вървя и се потя.
Казвам ви-без грам тирада,
ще ми се да отлетя
към морето покрай Варна, ...
307

Затихващ капчук

Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...
294 3

Приятелството щедрост означава

В гората има слънчева поляна.
Пътечката към нея Лиса хвана.
Извади тя от джоба зряла круша
и в песните на птици се заслуша.
Чирикаха, бърбореха си весело. ...
418 3 5

Салто мортале*

Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...
313 2 7

Признание

Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..
195 1

Подай ръка!

Запилени в Безкрая,
чакаме бъдното.
Какво ли е е Рая?
Дали мечтите се сбъдват?
Децата в нас още живеят. ...
230 2 2

Усещане за морско синьо

... И потъвам в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Държа в ръцете си раковина,
нежно шепнат в нея вълните.
Не можах до морето да стигна, ...
535 4 15

За стихоплетството ...

За стихоплетството ... .
В ден слънчев, най-обикновен,
внезапно вдъхновение
като че свише обзе ме -
с дивна песен, подарена ... ...
314 1 9

Не вярвам вече в есента

Не вярвам вече в есента
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда, ...
331 1 4

Песен що не чини и петак

Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън, ...
203 1 2