Стихове и поезия от съвременни български автори
Какво прошепнах на лятото
махна с ръка, усмихна се до уши…
– Хайде, приятел, изчаках се вече,
за приключения нови и за игри!
Приседнах до него минутка-две ...
Прах
За своята нечéст не се разкайвам!
От своите дела не се отказвам!
С ръка, докато мога, ще извайвам
образи, които да показвам! ...
Нов път
уверена напред вървях, вървях, вървях,
как никой не призна ми, че греша,
а цял един живот прекарах в лъжа.
Годините минават осъзнах, ...
Видовден
не хаби за неправдата чужда деня –
знай, времето тихо брои съдбините
и накрая всеки си плаща греха.
Остави на света да отсъди по право, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
прегръдка
танц на две души
тесен дансинг е сърцето
нощ ...
Тихото момче
по-силно от глад, по-дълбоко от страх,
светът отвън шумеше, но той не живееше —
беше заключен в себе си, без път и без глас.
С очи към земята, със мисли далечни, ...
Пътят на липите
откраднат дъх, обречен за любов,
въздишка с неизпратено послание
тайно към градините на Бог.
Където няма време и раздяла, ...
Чужди по душа
но не и по сърце, не и по душа,
усмивки назаем, а скрити зад тях —
студени слова и прикрита лъжа.
Те идваха близо, когато им трябва, ...
Романтиката
и търся я във други времена.
А пък нужна ми е като залез вечер,
тъй гали ме със лъч от топлина.
И все вървя по моята пътека... ...
Въпрос без отговор
една загадка броди без покой:
защо животът носи обещание,
а свършва винаги със прах и зной?
Попитах вятъра той само стене. ...
Чай
На Видовден разцъфнаха липи
Зад хълма после бавно свечери се.
Кварталът се приготвяше да спи –
и аромат на топъл чай се плисна. ...
Има дни
започват сиви,
намръщени, познати,
непроницаемо мъгливи.
Захвърлените слънчеви позлати ...
Кубът
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...
16+ Еректо хайку
Заря от слънчева коса.
Ах, устните..
~ ~ ~
По бедрата ти ...
Следваща битка
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
Позволи си
Позволи си да го изгубиш.
„Тръгвай“ — казвам си.
И тръгвам.
Вървиш с поглед в неговия. ...
... сто усмивки в очите на новия ден...
за щурци и за славеи някак съвсем оглушал.
Тиха, кротка тъга ръждавее в душата и капе,
и превръща света в топка мека, и лепкава кал.
Всички кости болят и присмива се косът: На дъжд е. ...
Лъжец красив зеленоок
роден в небе в люлката от бели облаци
играещ под звезди с плач и смях
това съм аз
Лъжец красив зеленоок ...
12+ Изкуството да блестиш в тъмното
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
Стена
Светът?!-На пепел и на сгур ще го превърна,
съдбата срещу мен ли се изправи,
тя нищо няма да направи.
Защото аз разбрал се -вездесъщ, ...
Животът наш е...
Господ - на кого, кога е драснал,
ала, преди това - животът наш е,
за всички ни, най-ценен Божи дар...
Животът борба е, труд, мъка, радост, ...
Некролог
Господ вечно се разсейва.
Не е време за тълпи,
нравът на които зейва.
Някъде снаряд лети, ...
Предателско сърце
отново ще бъда наранена, знам.
Моля те, недей, предателско сърце,
знам, че пазиш тази надежда зрънце.
Помня солените сълзи в нощта. ...
Гордостта на болката
затова ти оставям сърцето си —
увито в лъжи,
сложено някъде:
в чекмеджето, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/
никне
тревата
в горещото лято
прохлада за боси нозе ...
Кинцуги
пръсват се парчетата от мен.
Тъжният воал на самотата
дипли се в угасналия ден.
Няма да ги крия под платното. ...
Прераждане
след дъжд светът е прероден
и ето, че дъга излъгана,
разсмива бъдещия ден.
Усещам всичко някак леко ...
12+ Повод за скандал
а погледът и – оксижен. Гори!
И топне ли се във вода студена,
за нула време ще я изпари.
Пристига, значи, дружката и Кина: ...
Когато дойде Видовден
Лъжата трупа грешна власт.
Помни, че тук сме само гости,
и ще настъпи страшен час.
Ще лумне огън от небето, ...
Надеждата нищо не иска
крачи боса и гола,
расте с всяка беда.
Тук нещо изплаче,
там нещо изписка, ...
Като тебешир
Небето е небъдене, отсъствие,
и само стъкленият вакуум
ръцете ти обсипани със пръстени,
очите ти за пролет лакоми. ...
Разговор с тишината
нито отговор, нито спасение.
Дойдох, защото шумът на света
се оказа най-изкусното заблуждение.
И те намерих ...
С Бога напред
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...
Cмъртта е честна в този свят лъжлив
така ще си отидеш – сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг, ...