Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.4K резултата
Вината още нощите ми пали
Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
Оставѝ ме! Такава съм. Жилава.
Вместо с обич – закърмена с липса.
Инатя се. В това ми е силата.
Всеки хляб, който вкуся е клисав.
Имам ръбове остри. За дялане. ...
Сутрин щом стана в мислите ми се въртиш
Вечер заспивам с мечтата за теб
Мечтая в твойте прегръдки да заспивам
Само в твойте очи виждам любовта
Само с теб се чувствам всякаш летя ...
И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...
Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...
Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
Зениците са с цвят на абанос.
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...
Текст - Стойчо Станев
Композиция - Павел Станев
Аранжимент - Група Ню Имидж
Изпълнява - Августина Петкова, Павел Станев - бекинг вокали
Видео към песента може да гледате тук : ...
Музика, текст, вокали, акустична китара: Пламен Сивов
Музика, аранжимент, барабани, електрическа китара, акустична китара, бас, MIDI, микс, мастър: Калин Сивов
***
Понякога оставам твърде дълго
в часа между “обичам” и “желая”. ...
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...