Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.4K резултата
Котешки Хора
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...
Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...
Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...
Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
Текст: Дидка Гемиджиева
Изпълнение , музика и китари: Румен Спасов
Китари и аранжимент: Бойко Иванов
Така и не можах да определя какъв стил е. Но първоначалния замисъл беше за бард.