Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...

Ей така, след последната глътка,
ще разлае махленските кучета
оверлогът на моите стъпки –
нестинар върху ледени кубчета.
— На жарава е лесно, ще кажа, ...

Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта, ...

Последваш ли ме – гледай да не видя,
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен, ...

На екс! До дъното на този свят!
До скритата печал на лицемера.
Без правото на сбъркан кръговрат –
на екс! – преди от хлад да потреперя.
По датите на моя календар, ...

БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил. ...

Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето, ...

Той ме обожава – каза ми го снощи,
много се уплаших… Минах на диета,
за да го поканя по бельо на гости.
С този целулит? Каква ти Жулиета…
Той ме обожава – сигурно ще иска ...

Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...

Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...

За глината сега ми разкажи.
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта, ...

Наливате отровата полека,
по капчица за всеки светъл миг,
с петà гасите яркия светлик,
огрял пред мен трънливата пътека.
А ориста ми – тежка или лека, ...

Музика , текст и изпълнение: Явор Георгиев
Аранжимент: Бойко Иванов
Получи се един своебразен новогодишен подарък за Явор. И нека винаги има поне трохичка хляб.

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма място за погребани мечти. Няма място за разочарование. И не, няма място за отчаяние.
Представяш си живота като едно дълго и забавно пътуване, в което всичко лошо, което може да ти се случи е да пропуснеш ...

Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...

За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...

Музика и изпълнение: Георги Климов
Текст: Светослав Георгиев
Аранжимент Б. Иванов
Като чух изпълнението на тази песен от Жоро Климов , веднага ми се прииска да прозвучи по-мащабно и така се роди тази песен в този и вариант. Жоро Климов е един от първите представители на бардовската музика в България ...

Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...

Прегръщай ме, защото са спасение
ръцете ти, с които ме предпазваш.
Животът ми е кратко изречение,
но само с теб наподобява разказ.
До мен не стига тъжното ми вчера, ...

Иконата ти, майсторе, заплака.
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор. ...

Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...

Когато ме целуваш само с мисли,
а времето е просто отпечатък
на болките, с които сме орисани,
не спирай.
Прочети ме и нататък. ...

Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...

Р. Чакърова
... и тъй като Януари си тръгна (почти),
и тъй като аз остарявам (напълно...),
и тъй като все още имам мечти,
скатани на топло под шала ми вълнен... ...

1.
Денят без теб не може да е ден
усмивката ти, мила, щом я няма.
Ноември безпощадно в сива драма
дъждовен е, нехаещ и студен. ...