* * *
> Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
> Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита. ...

Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,
и я хвана през кръста, от августов пламък запален.
От потира на слънцето паднаха капки мавруд
и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.
Залюля се животът им – стана въздушен трапец. ...

Една седемдесетарска балада.
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Вяра Иванова
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Музика- Михаил Паев
Текст- Михаил Паев
Аранжимент- Алекс Нушев
Китари- Михаил Паев
Вокали- Михаела Ринкова ...

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

Текста е на нашият съфорумник Валентин Йорданов
Музика и аранжимент- Иван Неделчев
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...

- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?
- Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безс ...

„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...

След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...

Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...

Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...

Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата, ...

Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...

Сега пчелите ще заспят,
а въздухът е с вкус на касис.
Приклекна зимната мъгла
на пост зад бирените каси.
Нагарча слънчевият смях, ...

Тишината е пагубна днес…
Не за мен. А за голите клони.
И последният есенен лист
тази вечер от тях се отрони.
Тишината е пагубна днес… ...

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...

Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...

Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...

Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...

Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...

Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...

В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...