Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...

Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...

Книгите са лодки бели
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...

Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...

Автор на песента съм аз. Музикантите са:
Вяра Иванова-вокал, бас
Родриго Бермехо-барабани
Шосе Фигероа-китара
Сержо Празереш-китара, флейта, пандейро ...

По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...

Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...

Тази песен предхожда едноименното ми стихотворение (можете да го прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/to-e-do-naglasata) и е част от първия албум на дуото Рап и Чук, от което съм част. Посланието е ясно - всичко е в начина на мислене и вътрешната настройка!

Обикновенна философско-пиянска или пиянско-философска весела песничка

Когато никой в нищичко не вярва
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...

Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...

Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...

Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...

Погледна ме в очите и ми каза,
че можеш да обичаш само мен
и двамата потънахме в екстаза
на този ден, с вълшебство зареден.
Поехме по трънливата пътека ...

Гледайте музикалното видео в моя YouTube канал:
https://www.youtube.com/watch?v=toJTL4xZ0ns
Парчето е специален поздрав за всички абитуриенти и е създадено по случай техния празник.

Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

,,Влюбена"-музика и текст Соня Станчева ,аранжимент-Кирил Гунчев

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...

Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...

В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...

Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?
Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?
Сезоните бездушно телата си разменят, ...