Уж на добрите Раят бил обречен,
а лошите върлуват – зли пора̀зници*.
Вълкът в човешка кожа е облечен,
а агнето – курбан е то – за празници.
И тласкат ме инат и проклетѝя – ...

Нощ пристигна, отдалече
и прегърна този град.
Месечко, сияе вече
и звездичките блестят.
Хей, момченце, без умора, ...

Нали поиска, днес, да поговорим,
а после да пресметнем как мълчим
равнението - (киска се във скоби) =
аз много в плюс и много в минус ти.
Във теб ще тлее Тя, като поличба, ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Музика - Иван Неделчев
Текст - Евгения Свидна
Аранжимент -Детелин Йосифов

Не спирай да живееш в мен. Не спирай!
Без тихите ти стъпки ще угасна
тъй, както гасне пясъчната диря
под дансинга на морското фиаско.
Недей да ме оставяш на покоя. ...

Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...

Дебютният сингъл на групата "The Dead Captain", издаден официално на 26.05.2019 г.
Песента е част от албума "Всички Думи", издаден Ноември, 2019 г.
Идеята за тази песен се роди в "Откровения" и първата демо версия беше публикувана именно тук за първи път.
Музика: Иво Златанов
Текст: Белла Ангелова, ...

Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...

Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне. ...

При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки! ...

Когато при мен те съдбата изпрати,
помислих... „Най-после спасителен бряг“.
За обич мечтаех – не царски палати...
Повярвах, че ти си „Спасителят“ благ.
Очаквах те, мила, любов непозната, ...

И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...

Към теб пътува. С белия си кон.
(Какво ли все по пътя го задържа!?)
В очакване, на стария балкон,
опитваш дим на възел да завържеш.
Ще дойде, знаеш. Бляскав, смел и млад ...

Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...

В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум ...