Албиция (Йорданка Гецова) - Works

Моя нежност 🇧🇬

Оцеляла след грохота на бързащи улици,
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете ...

Албиция

Poetry

2006-09-29T19:52:30+03:00 910 10

* * * 🇧🇬

Вик за помощ! Издъхва ненужният хаос,
спират стрелките, отцежда се старият мрак –
лепкав дъх – аз прозореца жадно разтварям
и ме грабва във своята властна прегръдка дъждът.
Търся истина! Вятърът бяга пред мене, ...

Албиция

Poetry

2006-09-28T15:43:40+03:00 748 12

Престъпление 🇧🇬

Ще събера от листопада непотребното и с него ще дочакам пролетта. От мислите ще избера най-черната и ще я превъзпитам във мечта. Лъжата ще си прекроя във приказка, а от сълзите песен ще сплета и от престъпниците ще съм най-невинната, дори да не повярвате в стиха!

Албиция

Poetry

2006-09-27T13:41:38+03:00 717 10

Аз, стихията 🇧🇬

И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен ...

Албиция

Poetry

2006-09-25T12:04:10+03:00 971 19

Невъзможно е 🇧🇬

Невъзможна е всякаква песен
без теб и без лятото –
птиците вече намериха знойния юг.
В синята нощ есенно
някой е плакал ...

Албиция

Poetry

2006-09-24T01:37:25+03:00 916 16

Когато ни е трудно да сме същите 🇧🇬

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада, ...

Албиция

Poetry

2006-09-21T00:30:33+03:00 848 12

Най- добрият дар 🇧🇬

Душата ми празнува есента: гората пие своята разплата от алената болка на страстта и я дарява с обич на земята. След слънчев шемет – пламнали ята за други благодарността е отредена... Простила съм: пречистваща сълза е най-добрият дар за мене.

Албиция

Poetry

2006-09-19T00:11:45+03:00 813 16

Аз потъвам в твоите очи 🇧🇬

Аз потъвам в твоите очи.
Там ме гали кадифена нежност
и струят от изгрева лъчи,
отразили болка и надежда...
И ме срещат плясък на криле, ...

Албиция

Poetry

2006-09-10T20:02:02+03:00 1.3K 18

* * * 🇧🇬

Приемам цветовете на стените
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична, ...

Албиция

Poetry

2006-09-04T20:04:32+03:00 723 10

Ненапразно 🇧🇬

Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни.
За утеха, по голите клони
наниз от перли реди,
по капчука излива душата си -
странна мелодия, ...

Албиция

Poetry

2006-08-29T19:26:16+03:00 967 15

От любов 🇧🇬

Аз съм цялата звън - златна струна се скъса, сякаш мракът отрони горяща сълза. Дали всичко бе сън
или просто е късно светлината топяща се да задържа? Тишина от космическа бездна се свлича като дъжд, а земята под него гори. В мойта тайна се врича - да бъда обичана... а нима от любов тъй жестоко боли?

Албиция

Poetry

2006-08-25T17:25:11+03:00 888 10

Приземих се 🇧🇬

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...

Албиция

Poetry

2006-08-22T16:25:24+03:00 848 7

Можем да обичаме 🇧🇬

Изгаря върху бялата стена
червеното око на карамфила.
Като една умираща звезда
денят сломен в ръцете ми се спира:
Аз нямам сили за да задържа ...

Албиция

Poetry

2006-08-22T16:18:40+03:00 773 9

Мой стих 🇧🇬

Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...

Албиция

Poetry

2006-08-04T17:45:00+03:00 862 14

Привечер 🇧🇬

Привечер...
Разранена тишина
е свлякла синия си плащ от раменете,
целувана от лудите дървета,
протегнали ръце да я обсебят. ...

Албиция

Poetry

2006-08-04T17:41:33+03:00 775 7

За всеки миг прости 🇧🇬

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...

Албиция

Poetry

2006-07-31T12:23:27+03:00 1.1K 15

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...

Албиция

Poetry

2006-07-31T12:22:39+03:00 826 8

Молитва пред Търновград 🇧🇬

Уморена земя,
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръщам при теб: ...

Албиция

Poetry

2006-07-20T13:11:11+03:00 1.3K 10

Пускам птиците 🇧🇬

ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора. ...

Албиция

Poetry

2006-07-20T13:09:43+03:00 899 11

Не разбрал, че ще бъде забравен 🇧🇬

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича ...

Албиция

Poetry

2006-07-20T13:08:56+03:00 899 7

Чудо 🇧🇬

Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи, ...

Албиция

Poetry

2006-07-18T21:03:20+03:00 860 9

Моето цвете 🇧🇬

Голата пръст вятърът прави на пепел.
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...

Албиция

Poetry

2006-07-16T20:20:15+03:00 1.8K 9

Самота 🇧🇬

Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...

Албиция

Poetry

2006-07-15T10:58:05+03:00 815 11

Каква ли е тайната 🇧🇬

Каква ли е тайната на листа зелен?
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...

Албиция

Poetry

2006-07-14T20:20:44+03:00 1.5K 8

Колко дълго 🇧🇬

Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници ...

Албиция

Poetry

2006-07-14T18:30:34+03:00 899 6