Албиция (Йорданка Гецова) - Works

Уморена сълза 🇧🇬

Ненадейна до искреност,
уморена сълза ме намери -
на ятата във писъка
ранен залез от хлад потрепери.
Невъзможна по смисъл, ...

Албиция

Poetry » Philosophical

2008-02-23T15:16:14+02:00 876 16

Изгубена 🇧🇬

Настойчивост от чужди правила
във бледа паяжина ме оплита.
Прониква през очите ми мъгла:
да бъда като всички се опитах -
забодена с карфица пеперуда! - ...

Албиция

Poetry » Philosophical

2008-02-10T21:20:16+02:00 979 22

Нежност 🇧🇬

Слънчогледови ириси и полета от мак -
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...

Албиция

Poetry » Love

2008-01-23T23:29:57+02:00 1K 13

Тайнство 🇧🇬

Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...

Албиция

Poetry » Other

2008-01-20T19:59:36+02:00 809 12

Прозрачна 🇧🇬

Небето се подпряло на ръба,
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи. ...

Албиция

Poetry » Love

2007-12-29T18:02:53+02:00 844 19

Непокорна 🇧🇬

Изорали студа от безплодните улици,
прогорили в ръжда всички клони зелени,
пресолили глада на бездомните глутници,
непокорните мисли, проядоха времето.
Подслонила страха под крилете на птиците, ...

Албиция

Poetry

2007-12-15T22:58:42+02:00 787 16

Стих 🇧🇬

Опиваш ме с милувка от съня ми,
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...

Албиция

Poetry » Other

2007-12-14T20:10:13+02:00 846 22

Как искам... 🇧🇬

Как искам...
Пътищата в мен
от бързане останаха преплетени.
Не се завръщам - бременно е времето,
мечтите ми - все още - неродени. ...

Албиция

Poetry » Love

2007-12-06T09:34:42+02:00 823 5

Огледало 🇧🇬

Остарява във мен непознатата -
да се сбъдне, навярно, по-ничия.
В две посоки избродих земята:
да се върна поисках, различна.
Вярвах, пак ще огрее звездата ми - ...

Албиция

Poetry » Love

2007-11-24T21:46:56+02:00 881 14

Дъжд 🇧🇬

Колко нощи над мен черно грачиха птиците -
изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.
Запечата прозореца вятърът с есенни листи,
остаря тишината, поисках да бъда сама...
Потопи се денят във тъгата последна за лятото. ...

Албиция

Poetry » Other

2007-11-20T23:49:42+02:00 856 18

Сенки 🇧🇬

Сенки се протягат помежду ни,
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце - ...

Албиция

Poetry » Love

2007-11-04T23:37:06+02:00 866 17

Банално 🇧🇬

Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...

Албиция

Poetry

2007-10-22T16:15:48+03:00 895 21

Трамплин 🇧🇬

Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу, ...

Албиция

Poetry

2007-10-07T15:54:31+03:00 715 18

Дали 🇧🇬

... и е само това:
в приглушени слова
тишината кънти, многозначна.
Преклонила глава,
се откривам едва - ...

Албиция

Poetry

2007-10-02T21:32:38+03:00 764 21

Съдба 🇧🇬

Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата ...

Албиция

Poetry

2007-09-30T13:39:51+03:00 1.3K 17

Сърцето си с часовник замених 🇧🇬

Разголена до празно суета
над пъстрите неони се надвеси:
студената отрова на нощта
ръми в душите тихо, като есен...
Живеем етажирано, комфорт ...

Албиция

Poetry

2007-09-17T21:23:20+03:00 1.3K 28

Пъзел 🇧🇬

Дали беше любов? - Още устните пари -
кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.
Предозирах в сърцето си три катинара:
изтрезняла вина няма как да повторим.
Пъзел сложен, с контури отворени рани, ...

Албиция

Poetry

2007-09-03T15:50:06+03:00 1.1K 31

Безсъници 🇧🇬

Многогласна,
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно, ...

Албиция

Poetry

2007-08-31T17:58:30+03:00 754 19

Във очите ми - сухи пристанища... 🇧🇬

Като корени, впити пътища.
Жълти листи отронва жаждата.
Във душата ми струна стържеща
пие болка, а песен ражда.
Срещите ни - дълго изпращане. ...

Албиция

Poetry

2007-08-23T22:55:53+03:00 928 15

"Звук и светлина" 🇧🇬

Ситно слънцето рони се
на върбите в косите -
озарява с поклони
на Янтра водите.
Уловени в меандрите ...

Албиция

Poetry

2007-08-19T21:37:06+03:00 1.2K 22

Вълшебства 🇧🇬

Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса ...

Албиция

Poetry

2007-07-27T23:26:54+03:00 956 12

* * * 🇧🇬

Гневно слънце над Тракия пада,
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове ...

Албиция

Poetry

2007-07-27T23:19:35+03:00 735 6

Това не съм аз 🇧🇬

Да потъна безследно в лъжите -
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата, ...

Албиция

Poetry

2007-07-20T23:35:17+03:00 922 16

Трошица любов 🇧🇬

petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...

Албиция

Poetry

2007-07-09T16:11:12+03:00 970 19

Душата ми – отворена врата 🇧🇬

Защото съм безплътна неизказаност,
не ме задържат четири стени.
Вселената, когато стане тясна,
в едно сърце, без болка, се побирам.
На цвят съм много нежно-песенна, ...

Албиция

Poetry

2007-07-01T09:28:02+03:00 2.3K 16

Присъда 🇧🇬

От сърцето на залеза
тъмен пурпур изтича -
без пощада преряза го
тънък лъч безразличие.
Неочаквано в сенките ...

Албиция

Poetry

2007-06-25T01:25:33+03:00 1.3K 16

Прекопирах в душата си слънцето 🇧🇬

Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...

Албиция

Poetry

2007-06-14T11:29:31+03:00 915 19

Прииска ми се... 🇧🇬

Да събера парченцата надежди -
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора. ...

Албиция

Poetry

2007-06-08T18:58:34+03:00 881 18

А мислех... 🇧🇬

Боли - така разбирам, че съм истинска,
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла ...

Албиция

Poetry

2007-06-07T14:59:27+03:00 784 1 17

Брод проправям си със междуметия 🇧🇬

Заваля. Кратка рима, нечакана.
И пробуди листата с наречия.
Всяка капка, попила в душата,
беше нужна - до безсърдечност!
И се срутиха истини, парещи ...

Албиция

Poetry

2007-05-25T14:30:19+03:00 887 24

Червеното най- ти отива 🇧🇬

Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна, ...

Албиция

Poetry

2007-05-14T16:32:37+03:00 3K 23

Обичам те 🇧🇬

Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...

Албиция

Poetry

2007-05-03T11:00:17+03:00 1.1K 24

Непосилна тежест

Албиция

Photography

2007-05-02T12:22:15+03:00 1K 9

не съм летяла...

Албиция

Photography

2007-05-02T11:58:23+03:00 1.1K 13

Сянка съм 🇧🇬

Сянка съм, прикована в петите ти,
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава: ...

Албиция

Poetry

2007-05-01T10:37:00+03:00 831 7

Огънят ми е скрит във зениците 🇧🇬

Аз поникнах направо от пясъка,
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.
И връхлита стихийно-неканена ...

Албиция

Poetry

2007-04-07T23:10:30+03:00 1.1K 1 31

Аз оставих словата на вятъра 🇧🇬

Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...
Своя стих с катинар запечатах, ...

Албиция

Poetry

2007-04-02T01:35:47+03:00 960 22

Желание 🇧🇬

Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено - ...

Албиция

Poetry

2007-04-01T08:57:24+03:00 878 16

Това не беше ти 🇧🇬

Донесла вест от южните простори,
възторжено преливаща във стих,
най-смелата мечта за птица в полет
се сбъдна, но това не беше ти...
Със трепета на плаха пеперуда, ...

Албиция

Poetry

2007-03-25T21:41:50+03:00 853 16

Невъзможна пролет 🇧🇬

Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...

Албиция

Poetry

2007-03-10T22:25:34+02:00 728 19