Апостолиция
96 results
Капките забарабаниха по дългата стреха. Отначало бавно. Някак мързеливо и eдинично, сякаш жена бърка в котле и ръси плочника, за да премете. После ритъмът се усили, капките затрещяха. Вертолетни перки по покрива. Дъждът нападна езерото, наби го, то се гърчеше в напразни опити за съпротива, капките д ...
964
1
Тя обича бира - тя - английски чай.
Тя носи дънки и мини - тя - коприна и плюш.
Тя ме чака по тишърт - тя - в копринен халат.
Тя е млада и дръзка - тя е зрял, сочен плод.
Тя открито ме иска - тя е остров в мъгла. ...
Тя носи дънки и мини - тя - коприна и плюш.
Тя ме чака по тишърт - тя - в копринен халат.
Тя е млада и дръзка - тя е зрял, сочен плод.
Тя открито ме иска - тя е остров в мъгла. ...
547
3
Ти май не разбираш -
аз бързо умирам,
стопявам се в мрака сама.
И после се връщам
в спомена - съща - ...
аз бързо умирам,
стопявам се в мрака сама.
И после се връщам
в спомена - съща - ...
665
8
Той е малък старец.
Виждам го, стои при курвите
на автогарата.
Казват - талисман им бил.
Вървяло им, щом до тях стои. ...
Виждам го, стои при курвите
на автогарата.
Казват - талисман им бил.
Вървяло им, щом до тях стои. ...
1567
9
Нощта спусна бавно косите си
и над мен се разстла самота.
Взех поредната доза от "Себе си",
дълго слушах дъжда
как почуква по плочката ...
и над мен се разстла самота.
Взех поредната доза от "Себе си",
дълго слушах дъжда
как почуква по плочката ...
736
8
Мънисто по мънисто
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми ...
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми ...
633
4
502
8
Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
584
1
На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...
780
3
Oбичам да ме чакаш у дома, когато се прибирам уморена.
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...
1075
3
Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обув ...
1074
4
Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел ...
758
1
Ослепително бяло. Сухо и кристално мразовито. Небето беше високо и много светло, почти бяло. И високият каменен зид беше почти бял. Камъните бяха изстинали до бяло, само дупките между тях леко сивееха. Някаква крепостна стена се извисяваше над мен, на върха й оголена акация не помръдваше в бялата ти ...
1423
2
Обух си тревистозелени чорапи
и обувките с цвят на канела.
Облякох ръждивочервена пола
и блуза оранжева сложих,
отгоре наметнах зеления боров ...
и обувките с цвят на канела.
Облякох ръждивочервена пола
и блуза оранжева сложих,
отгоре наметнах зеления боров ...
780
4
Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семен ...
1457
3
Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...
916
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
