Апостолиция (Ели Лозанова) - Works

Душата й танцува жига 🇧🇬

Капките забарабаниха по дългата стреха. Отначало бавно. Някак мързеливо и eдинично, сякаш жена бърка в котле и ръси плочника, за да премете. После ритъмът се усили, капките затрещяха. Вертолетни перки по покрива. Дъждът нападна езерото, наби го, то се гърчеше в напразни опити за съпротива, капките д ...

Апостолиция

Prose

2008-11-20T08:28:02+02:00 1.1K 1

Те 🇧🇬

Тя обича бира - тя - английски чай.
Тя носи дънки и мини - тя - коприна и плюш.
Тя ме чака по тишърт - тя - в копринен халат.
Тя е млада и дръзка - тя е зрял, сочен плод.
Тя открито ме иска - тя е остров в мъгла. ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-19T12:37:10+02:00 668 3

Ти май не разбираш 🇧🇬

Ти май не разбираш -
аз бързо умирам,
стопявам се в мрака сама.
И после се връщам
в спомена - съща - ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-18T10:00:39+02:00 808 8

Талисманът на курвите 🇧🇬

Той е малък старец.
Виждам го, стои при курвите
на автогарата.
Казват - талисман им бил.
Вървяло им, щом до тях стои. ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-17T07:42:12+02:00 1.8K 9

Минало свършено 🇧🇬

Нощта спусна бавно косите си
и над мен се разстла самота.
Взех поредната доза от "Себе си",
дълго слушах дъжда
как почуква по плочката ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-15T11:10:45+02:00 848 8

Стига! Писна ми! 🇧🇬

Мънисто по мънисто
се точи броеницата
с нашите предишности.
Меко подрънкват
звънците на глезена ми ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-14T11:35:15+02:00 768 4

Жена 🇧🇬

Сълза съм.
И съм ласка.
И тяло съм.
И съм мечта.
Пътуване съм. ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-13T08:52:42+02:00 615 8

Пътят 🇧🇬

Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...

Апостолиция

Prose

2008-11-05T14:57:16+02:00 713 1

Омагьосана 🇧🇬

На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-11-04T19:13:46+02:00 963 3

Обичам... 🇧🇬

Oбичам да ме чакаш у дома, когато се прибирам уморена.
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-11-02T17:51:53+02:00 1.2K 3

Барманът вижда отвъд 🇧🇬

Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обув ...

Апостолиция

Prose » Erotic

2008-11-01T08:58:07+02:00 1.3K 4

Не вярвам на сонети 🇧🇬

Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2008-10-30T08:46:55+02:00 935 1

Сънувах сняг. 🇧🇬

Ослепително бяло. Сухо и кристално мразовито. Небето беше високо и много светло, почти бяло. И високият каменен зид беше почти бял. Камъните бяха изстинали до бяло, само дупките между тях леко сивееха. Някаква крепостна стена се извисяваше над мен, на върха й оголена акация не помръдваше в бялата ти ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2008-10-29T08:35:13+02:00 1.6K 2

Импресия 🇧🇬

Обух си тревистозелени чорапи
и обувките с цвят на канела.
Облякох ръждивочервена пола
и блуза оранжева сложих,
отгоре наметнах зеления боров ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-10-28T10:57:51+02:00 948 4

Есен 🇧🇬

Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семен ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-10-26T13:57:40+02:00 1.7K 3

Крилете на фьона 🇧🇬

Вървеше по скалите. По самия им ръб. Обичаше да върви по ръба. Да се надвесва и да гледа как се спускат отвесно в морето, като че ли Господ ги е изсипал право в него. А долу вълните се блъскаха самоубийствено в твърдата каменна гръд. Обичаше да ги гледа от ръба. Даваше й усещането за малкост - тя, б ...

Апостолиция

Prose » Others

2008-10-25T09:07:52+03:00 1.1K 4