Апостолиция
96 results
Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължава ...
1006
1
Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...
1462
9
Не ми липсваш! Когато се събуждам сутрин и протягам ръка, то е не за да те търся в леглото. Просто така съм свикнала... Не ми липсваш, докато пия първото за деня кафе на моята уютна тераса с изглед на север към местата, които с теб искахме на всяка цена да посетим. Когато избирам дрехите си за деня. ...
866
3
Глупава съм! Глупава! Глупава! Толкова пъти се питах не ми ли мина вече времето да се влюбвам? Не ми ли стигнаха лошите момчета, че все на такива налитам? Чавка ли ми изпи мозъка да поискам мъжа на ближната си? Не му ли стигна и на него доброто момиче, което си има, та все ме гледа с тези негови чес ...
1104
6
Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
1301
5
Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...
1009
5
Не може македонските деца да си четат свободно разни приказки, а северняшките да учат български, та да си ги четат същите работи. Затова с Яна Кременска - Алиса, некакво почнахме преводи на най-известните приказки, та и нашенските деца, сиромашките, да разберат за кво иде реч аджебъ, щото така повеч ...
2031
1
3
Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...
792
Дървата свирят. Докато изгарят в печката, свирят. Навярно така викат за помощ. Навярно тези звуци са техните лебедови песни. Но дървата свирят. Всяко си има свой особен звук. Отначало не ги разпознаваше. Даже не познаваше кое какво е, но после се научи. Бялото дърво на липите, които тук наричат чай, ...
1133
4
Зная, че много те огорчих с моята обич изчанчена. Някак стои като уравнение с три неизвестни под радикала и със сгрешен отговор от печатаря.
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...
Сложно е, а така обичам простичките неща, първичните. Не зная защо, всичко държа да усложнявам... Не че държа, просто така се получава. Сега ще си ида, почини ...
1398
1
3
Ела, Дон Хосе!
Отвори ми килията –
тясна е.
Ела да ме пуснеш!
Душата ми блъска в стените ù ...
Отвори ми килията –
тясна е.
Ела да ме пуснеш!
Душата ми блъска в стените ù ...
740
4
Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...
977
3
Уших ти дреха от мечтите си.
Тя беше пъстра,
златоткана
и богата.
Планински склонове ...
Тя беше пъстра,
златоткана
и богата.
Планински склонове ...
740
6
То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...
816
1
Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По ...
773
1
Ти спиш сега.
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...
545
1
Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съв ...
949
5
Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...
Взе да мръква, а селото още беше дале ...
1004
4
„Хубава е Тинка, също като картинка" - припяваше възрастният чистач на някаква негова си мелодия. Посрещна я на вратата на новия й дом, огледа я от глава до пети, даже от нея беше по-нисък, накрая премести сламката в устата си от левия в десния ъгъл и каза: - Ти пък коя си?
- Тинка.
- Тинка, значи! ...
- Тинка.
- Тинка, значи! ...
1892
9
- Извинете, това ли е магазинчето за душù?
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...
836
7
Не знам дали имам душа. Със сигурност ще се намерят поне сто човека, които съвсем аргументирано ще докажат пълната липса на такава при мен. От тия, другите, които все намират начин да ме изкарат по-черна и от дявола. Даже понякога по-черна, отколкото самата аз се изкарвам. Та според другите ми е лип ...
845
4
Тихо е. Призрачно светло. Светлината не иде от зората, макар да е ясно, че тя е приседнала вече на източния хълм и челото й хвърля отбясъци по западното бърдо. Липен е кръгло село. Намерило си е гнездо между няколко хълма и е клекнало да мъти, като кокошка в полог. Затова, докато се катери по Балчев ...
853
5
Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...
1674
5
Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...
1948
7
Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...
1291
2
Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...
751
Заваля. Тук винаги започва да вали така – прогърмява страховито, после всичко утихва и цветовете се избистрят, очите виждат болезнено-контрастно, всичко става съдбовно-ярко за няколко мига и чак тогава се пуска небесният душ. През пролетта дъждът на това място напомня именно на душ – вали ситно на г ...
817
Зная те кой си.
Ти си онзи,
най-популярният
в албума от последния клас.
Зная те – ...
Ти си онзи,
най-популярният
в албума от последния клас.
Зная те – ...
555
1
Ще се скрия в звуци
на армстронгов тромпет.
Ще стоя тук на скришно
до седмия сън,
който ...
на армстронгов тромпет.
Ще стоя тук на скришно
до седмия сън,
който ...
702
6
Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...
915
7
Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...
677
Този знак "Внимание! Автохулиганка!" всъщност го сложиха на входа на Лом, непосредствено след моята първа визита на четири колела в този китен градец.
Историята започна с това, че ме напусна куриерът ми и трябваше спешно да се преквалифицирам. Не, лъжа!
Историята впрочем започна с това, че се омъжих ...
Историята започна с това, че ме напусна куриерът ми и трябваше спешно да се преквалифицирам. Не, лъжа!
Историята впрочем започна с това, че се омъжих ...
908
2
Имах лампа. Малка нощна лампа. Всъщност историята започва с това, че нямах нощна лампа. И понеже бях общо взето много сербез детенце, опищях орталъка, докато майка ми не кандиса за нощна лампа. Но понеже и пари нямахме, тя постъпи малко йезуитски - каза, че няма нищо против да имам нощна лампа, стиг ...
940
2
Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза. ...
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза. ...
641
5
Колкото и да мразя съветите, няма начин да не напиша поне това кратичко напътствие за начинаещи готвачки, тъй като писателстването (както е известно) е диагноза, пък мен нещо ме засърбяха ръцете да пиша на кулинарни теми. Освен това съм първокласен готвач, а знанието не бива да се държи на скришно, ...
1378
4
Ех, нерадостен е животът на домакините. Пътят, общо взето, е заключен между печката, мивката и пералнята, с кратки прибежки до дъската за гладене (за разнообразие). И става още по-нерадостен, щом цъфне кокичето и фантазията ми се разлисти, като прасковено дърво с розови цветчета. През главата ми мин ...
772
2
или истинска история за най-модерната игра
Простреляха ми колата. Тъкмо се прибирах към офиса и се радвах, че този безкраен ден свършва, чух пукот. Като на стрелбище. Пукна и дясното ми огледало падна. Помислих, че съм закачила друга кола - в тясната уличка с паркирани и от двете страни автомобили н ...
Простреляха ми колата. Тъкмо се прибирах към офиса и се радвах, че този безкраен ден свършва, чух пукот. Като на стрелбище. Пукна и дясното ми огледало падна. Помислих, че съм закачила друга кола - в тясната уличка с паркирани и от двете страни автомобили н ...
765
Мълча. Мога да мълча на всички познати езици. На непознатите - също. Мога да мълча жизнерадостно. Мога да мълча и сърцераздирателно. Когато бях малка, помня, че мама видя голям зор да ме накара да проговоря. После й отне години да ме накара да млъкна. И не само на нея.
Всъщност аз не винаги мълча. М ...
Всъщност аз не винаги мълча. М ...
857
4
Със сигурност има много по-живописни места. Със сигурност има много по-красиви пътища. Аз обаче съм очарована именно от берковския път. Той тръгва плавно, разгъва се по равното, после бавно се изкачва, докато стигне първото селце. Не си спомням дали навсякъде е така, но тук при всяко преминаване пре ...
1238
2
Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...
1280
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
