Апостолиция (Ели Лозанова) - Works

Магазинче за подаръци 🇧🇬

Продавам бизнеса, ако ви интересува. Хубав е, вървежен, добре разбработен - бизнесът, де. Не го гледайте такова схлупено, магазинчето е най-популярното място за купуване на подарък в целия град. Пък и модерните пластмасови дограми са безлични, изглеждат стерилни, не бих заменила с тях старата резбов ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-02-22T10:27:53+02:00 2.3K 4

Втората 🇧🇬

За втори път тази година зимата се разля и замрази всичко, то стана трошливо и разпадаемо, като замразено с течен азот. За втори път тази година всичко стана бяло и чисто... За втори път тази година снегът ме прегърна, а аз прислоних глава на уютното му рамо да потърся утеха в белотата.
След злополу ...

Апостолиция

Prose

2009-02-21T14:49:16+02:00 831 2

Мълчина 🇧🇬

Хей! Как си? Наблюдавам как променяш от време на време израза на лицето си. Без съмнение, пак водиш мисловни разговори с мен.
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказва ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-02-19T12:58:41+02:00 918

Свободен и сам 🇧🇬

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-02-12T20:32:44+02:00 1K 1

Ловец на души 🇧🇬

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-02-11T23:35:47+02:00 1.2K 4

Писмо до бившия съпруг 🇧🇬

Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-02-01T11:54:18+02:00 2.7K 3

Разгневи ме, Животе мой 🇧🇬

Засрами се, Животе мой!
Тук май прекали!
Откакто си почнал,
гледаш да ме сломиш.
Бях на мама отмяната, ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-31T08:12:14+02:00 705 4

Петък вечер, страна огромная 🇧🇬

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дългият тягостен ден, адският пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужа ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-01-30T20:19:44+02:00 796 1

В неделя само съм жена 🇧🇬

Влакът бавно потегля. Махам през прозореца към сигнално-синьото яке - единственото, което все още виждам от Филип. После бавно се отправям към вагон-ресторанта. Сядам и си поръчвам джин със сода. Не ми се пие, но трябва някак да си купя престоя в заведението. Вадя книга и се зачитам (без особен инте ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-01-29T23:00:48+02:00 2K 5

Оцеляване 🇧🇬

Ще оцелея и този път, пък за следващия ще му мисля, като му дойде реда. Омръзна ми от оцеляване. Изглежда обаче сме нация от сървайвърчета. Всеки има някакво оцеляване в програмата. Река ли да си отворя устата да споделя, тутакси се оказва, че проблемът ми е нищо и никакъв, ню-ню! Аз съм от оцеляващ ...

Апостолиция

Prose

2009-01-28T08:26:18+02:00 919 1

И прости… 🇧🇬

"Боже, Ти, който си на небето, да се свети името Ти, да бъде волята Ти, както на небето, тъй и на земята... "
Устните й продължиха да помръдват, изричайки думите на вечерната молитва, но умът й беше зает с друго. Всяка вечер, докато благославяше трапезата с чело, опряно на сключените за молитва длан ...

Апостолиция

Prose

2009-01-27T08:55:45+02:00 982 3

Романтика или как се пише любовен роман 🇧🇬

Зачетох се в няколко книги - аз такъв навик имам - взема две-три от библиотеката, че вече кой има пари да купува литература, пък домашните, с които навремето се снабдявах с връзки, съм ги изчела всичките. И сега, като всякога, щом се отвориха толкова неработни дни, си напълних торбичката с книги (от ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2009-01-25T15:24:54+02:00 5.7K 6

Така ми се иска да посадя дръвче... 🇧🇬

Животът, както е казал поетът, започва след четиридесетте. Работата е там, че като ги навърших, вече е редно да почна да живея. И сега съм в едно трепетно очакване, белким верно вземе, та почне. Досега чакането - да те осведомя - е напразно. Но може би той, животът, йощ не знае, че аз съм навършила ...

Апостолиция

Prose » Letters

2009-01-24T23:09:01+02:00 850 2

Светът е пълен с разочаровани жени 🇧🇬

Светът се напълни с разочаровани жени. Както е известно, ние узряваме рано-рано и ни напъва някакво странно желание да даваме плодове, за целта съответно ни е нужен мъж. Но не къв да е, а Истинския. Дето да ни пасва на конфигурацията на гените. (Извини ме, ако го докарвам суховато, но сантименталнит ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-01-23T21:15:52+02:00 1.7K 3

No comment! 🇧🇬

И ето, че настана тежко време.
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-21T18:56:50+02:00 692 5

Няма да ме намериш... 🇧🇬

Няма да ме намериш,
скръстила ръце за молитва.
Няма да ме намериш,
потънала в сълзи
горко да плача. ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-20T16:40:33+02:00 669 4

Не ровичкай, човече 🇧🇬

Не ровичкай, човече,
в раната - прясна е,
тъкмо зараства.
А е дълъг процесът
и много болеше, ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-18T12:45:59+02:00 670 6

Успореден свят 🇧🇬

Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...

Апостолиция

Prose

2009-01-17T10:46:10+02:00 880 3

Искам 🇧🇬

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...

Апостолиция

Prose

2009-01-16T08:33:57+02:00 1.4K 11

Спомен за него 🇧🇬

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2009-01-14T20:03:17+02:00 1.3K 5

Ревност 🇧🇬

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...

Апостолиция

Prose

2009-01-13T09:25:37+02:00 1K 4

Зодиак или какво да очакваме от мъжете 🇧🇬

Мно`о ме бива по зодиите. Преди време попаднах на едно книжле и го изчетох от кора до кора. На третата седмица заприлича на парцал, толкова го прехвърлях. Ще ме питате защо? Ма как защо? Ми то в него - чистата истина. Ама без разлика, ви казвам. Не че тогава го знаех. Ама след после се ошлайфах. Кат ...

Апостолиция

Prose » Humorous

2009-01-09T23:54:04+02:00 2.6K 5

Пътят към Ада 🇧🇬

(виртуално)
Пътят към Ада, разправят, бил постлан с добри намерения, които изпопадали от вървящите натам...
Непрекъснато имам нужда да пиша. Но не просто да пиша, а да пиша на теб. Даже стихове ми роди главата - нямам какво да кажа в свое оправдание. Просто нямам оправдание! Нали не настояваш на пос ...

Апостолиция

Prose » Letters

2009-01-08T14:54:09+02:00 1.1K 3

Дайкири между Пасифика и Атлантика 🇧🇬

Тази нощ сънувах, че пия дайкири на границата между двата океана. Трябва да е било някъде около нос Хорн, макар пейзажът да беше по-скоро тропически. Не ми се вярва да съм сънувала Панамския канал - твърде скучно би било...
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когат ...

Апостолиция

Prose

2009-01-07T20:24:40+02:00 763 4

Отегчено 🇧🇬

Ти си поредният влюбен,
аз - отегчена до смърт.
Тъй ми е писнало всичко,
ти пък отде ли се взе?
Точно сега ли намери ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-06T09:27:37+02:00 628 9

Аз 🇧🇬

Аз съм тази, която сутрин застава пред огледалото и казва: "Здравей, съвършенство!", а то - горкото - се напуква.
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защот ...

Апостолиция

Prose

2009-01-04T11:40:27+02:00 932 6

Монолог на спътницата 🇧🇬

Ти ли си този
на масата в ъгъла
пред недопитата чаша коняк?
Как?...
Сам си... ...

Апостолиция

Poetry

2009-01-02T11:34:04+02:00 1.4K 7

Какво толкова - мъничко болка 🇧🇬

Как боли!
Господи, колко боли!
Не подозирах,
че толкова боли
една душа, съдрана от вятъра, ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-30T10:17:07+02:00 682 5

Вандал 🇧🇬

Ти се промъкваш
нощем в съня ми,
в моята спалня,
в леглото ми,
в мечтите ми ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-28T11:38:14+02:00 690 5

Зимно 🇧🇬

Човек, разбира се, може да се събуди и с ябълка. Това значи, че няма цигари. Иначе от какъв зор ще се буди с ябълка?!
Не, човекът по принцип може да се буди и с ябълка, обаче аз - в частност - не мога. Ясно е - ще се ходи до магазина. И понеже ще забравя да купя и други неща, ще се ходи два пъти. Пр ...

Апостолиция

Prose » Short stories

2008-12-27T16:32:36+02:00 903 4

Кристална нощ 🇧🇬

Ти идваш и в ръцете си ми носиш
сапфирно-синьо от студа навън.
Посипваш във косите ми снежинки,
с дъха си топлиш мойте пръсти
и огън лъха от студа ти. ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-26T20:07:56+02:00 563 2

Гората 🇧🇬

Гората криe
истинското си лице
зад борови иглички
и шума от габър,
и букови листи, ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-18T06:24:35+02:00 610 6

Старият двор 🇧🇬

Мандолинено ме обгръща
старият двор с обезумели лозници,
бухлатите топки чемширени,
подивелите дюли и
старата ябълка (още ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-12T10:52:50+02:00 1.2K 10

Пепеляшка 🇧🇬

Душата ми стои на пръсти,
очаква нещо да се случи,
очаква чудо - да почукаш,
да влезеш тихо, без въпроси,
да разгадаеш пак ли съм сърдита, ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-11T13:16:51+02:00 598 5

И сега накъде? 🇧🇬

Е, добре. Заинтригува ме.
С тези твои очи, с тази печал в тях.
С тези твои движения, с копнежа стаен.
Да, добре, забелязах те.
С този твой трепетен глас, ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-10T10:00:48+02:00 562 3

Ти каза... 🇧🇬

Ти каза, че аз съм приятно момиче
и искаш често да излизаме заедно.
Ти каза, че аз съм духовито момиче
и с мен винаги ти е весело.
Ти каза, че аз съм умно момиче ...

Апостолиция

Poetry

2008-12-09T07:32:54+02:00 790 5

В тъмното 🇧🇬

И стоях пред портата на нейната къща. Ама не пред портата, а пред оградата. И не че се бях изправил смело да почукам, да ми отворят, че да вляза. А боязливо надничах през оградата. И не че отрупаният с едри, оранжеви фунийки храст се случи пред мен. А като че ли аз си застанах зад него, като да ме с ...

Апостолиция

Prose

2008-12-04T08:27:51+02:00 909 2

Покорена 🇧🇬

Земята е законен собственик
на моята и твоята обреченост.
Телата ни са мрачни крепости,
духа затворили зад свойте зидове.
Мечтите ни? - ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-30T18:14:22+02:00 554 1

Тотемен стълб 🇧🇬

Душата ми - тотемен стълб.
И всеки, който мина,
заби длето, за да остави белег,
че е бил, че се е състоял.
Дълбаеха зловещи фигури, ...

Апостолиция

Poetry

2008-11-27T08:36:36+02:00 660 4

Заваля 🇧🇬

Заваля! И изми всички улици, телеграфните стълбове, жиците със врабчетата, накацали по тях. Заваля! И зачука по моя прозорец, като плач, като пукот на счупена кост, като звън от разбито стъкло.
Заваля и превърна душата ми от свърталище мрачно на дяволи, в чист и светъл извор на жива вода.
Заваля! Ще ...

Апостолиция

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-11-26T12:40:13+02:00 926 4