inara
45 results
Врабчетата драстично намаляха.
И лястовици няма – ни една
не виждам днес от своята тераса.
Април изпъва жили в пролетта,
но пролет – пролет има ли изобщо, ...
И лястовици няма – ни една
не виждам днес от своята тераса.
Април изпъва жили в пролетта,
но пролет – пролет има ли изобщо, ...
90
3
10
От стихове не ще да припечели.
Видя – че не изкарва и петак.
Но щом дори едно сърце уцели,
поетът е щастлив да е голтак.
Но кой несретник хляб не ще да вкуси ...
Видя – че не изкарва и петак.
Но щом дори едно сърце уцели,
поетът е щастлив да е голтак.
Но кой несретник хляб не ще да вкуси ...
98
4
5
Жена да си на този свят, жена!
И слънцето в очите ти да грее –
такава вис, такава синева,
такава радост всеки мъж копнее!
И нека бъде топъл всеки дъжд, ...
И слънцето в очите ти да грее –
такава вис, такава синева,
такава радост всеки мъж копнее!
И нека бъде топъл всеки дъжд, ...
132
4
4
Благословена наша земьо,
нима достойни сме за теб –
виж как безсъвестно си вземат
от месения с кръв твой хлеб
и с бял комат от черний залък ...
нима достойни сме за теб –
виж как безсъвестно си вземат
от месения с кръв твой хлеб
и с бял комат от черний залък ...
150
6
6
Вечно недооценен,
Вечно другите виновни.
Бълваш хули ден след ден,
правиш коментари злобни.
Само ти си най-велик, ...
Вечно другите виновни.
Бълваш хули ден след ден,
правиш коментари злобни.
Само ти си най-велик, ...
240
5
7
Мама много рядко позволява
да прекарвам време пред екрана.
Само че и тя се забавлява,
щом ги дават тез герои двама!
Смях до дупка! Щура надпревара! ...
да прекарвам време пред екрана.
Само че и тя се забавлява,
щом ги дават тез герои двама!
Смях до дупка! Щура надпревара! ...
213
3
7
Самотата не е престъпление
и не води до смъртна присъда.
Тя е чисто житейско явление,
но те прави и сив, и недъгав.
Тя прилича на болест, която ...
и не води до смъртна присъда.
Тя е чисто житейско явление,
но те прави и сив, и недъгав.
Тя прилича на болест, която ...
180
3
2
МАЛКА „ГАДНА‟ ПРИКАЗКА
Г-а-а-а, г-а-а-а,
дай ми вода!
Ама че ти свиди,
да му се не види! ...
Г-а-а-а, г-а-а-а,
дай ми вода!
Ама че ти свиди,
да му се не види! ...
140
Отново пропадаме в същата дупка,
изтръпнала вече от многото кръпки,
и ти, пак затворил се в своя черупка,
повтаряш, повтаряш еднакви простъпки.
Любов ли е – този порочният кръг? ...
изтръпнала вече от многото кръпки,
и ти, пак затворил се в своя черупка,
повтаряш, повтаряш еднакви простъпки.
Любов ли е – този порочният кръг? ...
217
3
4
Тук си още, Любов – несмутена от нищо и никого.
Скръсти крак върху крак и облегна гърба си на бара.
Зад тезгяха на смяна отново е барманка сприхава,
погрозняла от мръщене. Всъщност не толкова стара.
Ти си чакаш поръчката – двойно и сухо мартини. ...
Скръсти крак върху крак и облегна гърба си на бара.
Зад тезгяха на смяна отново е барманка сприхава,
погрозняла от мръщене. Всъщност не толкова стара.
Ти си чакаш поръчката – двойно и сухо мартини. ...
176
2
1
Когато вече нямаш нищо,
че чак се чувстваш омерзен,
животът ти – едно бунище,
погребва всеки следващ ден,
пребъркай джоба си отново – ...
че чак се чувстваш омерзен,
животът ти – едно бунище,
погребва всеки следващ ден,
пребъркай джоба си отново – ...
312
4
3
Те са двама и бутат количката празна
между рафтове пълни в голям магазин.
Те са двама, но мислят еднакво отдавна.
Той не пие ракия, тя не си слага грим.
Те живеят без маски и истински трезво ...
между рафтове пълни в голям магазин.
Те са двама, но мислят еднакво отдавна.
Той не пие ракия, тя не си слага грим.
Те живеят без маски и истински трезво ...
210
5
2
Есента затършува в душата ми – онзи килер,
в който знаеше, още че пазя кутийка с боички.
Не намери боите, но зърна един стар тефтер,
пълен с летни слънца и драскулки на литнали птички.
Позачуди се, нямаше думи, а само това – ...
в който знаеше, още че пазя кутийка с боички.
Не намери боите, но зърна един стар тефтер,
пълен с летни слънца и драскулки на литнали птички.
Позачуди се, нямаше думи, а само това – ...
393
5
5
Ръцете ти са се смалили –
не се побирам вече в тях.
А бяха те големи, мили!
В прегръдката ти често спях.
Ръцете ти – те бяха пламък, ...
не се побирам вече в тях.
А бяха те големи, мили!
В прегръдката ти често спях.
Ръцете ти – те бяха пламък, ...
263
1
7
Днес, подобно кирпичена къщица, нашата вяра
оцелява все още, калта на крака я държи.
О! – варта по стените ѝ вътре е толкова стара,
че се лющят останки от бели мъже и жени!
Половин е дуварът – опасан от тежки въжета – ...
оцелява все още, калта на крака я държи.
О! – варта по стените ѝ вътре е толкова стара,
че се лющят останки от бели мъже и жени!
Половин е дуварът – опасан от тежки въжета – ...
139
2
4
Безсолен ден. И чудех се – какво ли да си сготвя за вечеря?
Прицелила се бях в една пържола, ала пуста, крива мушка!
Намерих я умряла на дивана, баш преди да я отстрелям.
Реших – ще си опукам десет-двайсет много върли, люти чушки!
Загрях си на газчицата тефлоновото, старото тиганче ...
Прицелила се бях в една пържола, ала пуста, крива мушка!
Намерих я умряла на дивана, баш преди да я отстрелям.
Реших – ще си опукам десет-двайсет много върли, люти чушки!
Загрях си на газчицата тефлоновото, старото тиганче ...
197
3
7
Поредна адски тегава неделя.
Без ни един правдиво бесен облак.
Пак думите са помежду ни спрели.
Ни ти на мен, ни аз на теб се моля.
Мълчим си просто. Мразя тишината! ...
Без ни един правдиво бесен облак.
Пак думите са помежду ни спрели.
Ни ти на мен, ни аз на теб се моля.
Мълчим си просто. Мразя тишината! ...
222
5
Къпините край плажа не узряват –
те побеляват, болни от любов.
Под пясъчния прах – ни сладост дават,
ни сещат сладка обич от ден нов.
Къпините край плажа любят трудно – ...
те побеляват, болни от любов.
Под пясъчния прах – ни сладост дават,
ни сещат сладка обич от ден нов.
Къпините край плажа любят трудно – ...
162
1
Когато блее черната овца
и черните ѝ агънца прибляват,
във сляпото петно между деня
и изгрева на нощните светулки,
овцете бели някак оглушават ...
и черните ѝ агънца прибляват,
във сляпото петно между деня
и изгрева на нощните светулки,
овцете бели някак оглушават ...
228
3
3
Този въздух, пропит от поредно отровно зловоние,
е отдавна продаден на черно, под нечия маса.
Политикът днес пита, но пита ли всъщност? – какво ни е.
Политикът отбива въпроси. Министър от класа.
А небето е паднало в нечий джоб – много дълбоко! ...
е отдавна продаден на черно, под нечия маса.
Политикът днес пита, но пита ли всъщност? – какво ни е.
Политикът отбива въпроси. Министър от класа.
А небето е паднало в нечий джоб – много дълбоко! ...
411
2
5
За поредна година морето е само мираж,
нещо все ме препъва – така и до него не стигам.
И кълна всяка сутрин кафето си – не веднъж, дваж –
де да беше еспресо. На плажа. И после примигвам...
И е истински жежко, ужасно горещо! Уви! – ...
нещо все ме препъва – така и до него не стигам.
И кълна всяка сутрин кафето си – не веднъж, дваж –
де да беше еспресо. На плажа. И после примигвам...
И е истински жежко, ужасно горещо! Уви! – ...
405
1
11
Не намирам небето в ума си, ни в тленното тяло,
но единствено тях притежавам приживе, уви.
Може би Бог с Човека е бил и все още е Цяло.
Или точно обратното – все нещо тях ги дели.
Много птичи пера се залепят по светли прозорци ...
но единствено тях притежавам приживе, уви.
Може би Бог с Човека е бил и все още е Цяло.
Или точно обратното – все нещо тях ги дели.
Много птичи пера се залепят по светли прозорци ...
413
1
2
Понякога е непосилно трудно
да те обичам. Търся си причини
да те намирам – в утрини безбудни,
в които слънцето и грош не чини.
Понякога се мразя, че те искам ...
да те обичам. Търся си причини
да те намирам – в утрини безбудни,
в които слънцето и грош не чини.
Понякога се мразя, че те искам ...
171
1
Едно момиченце се спря,
напук на знойната омара,
в тревицата до тротоара.
И пеперудката видя.
Тя беше с ангелски крилца – ...
напук на знойната омара,
в тревицата до тротоара.
И пеперудката видя.
Тя беше с ангелски крилца – ...
333
1
1
Защо ме правят на глупачка –
баща и майка, и сестра?
Аз – вечно русата хлапачка,
все още вярвам в любовта(?)
Разрошена като глухарче, ...
баща и майка, и сестра?
Аз – вечно русата хлапачка,
все още вярвам в любовта(?)
Разрошена като глухарче, ...
428
6
4
Той е просто един от безбройните луди на Разград –
само малко по-странен, защото е влюбен във думите.
Сяда винаги в първия ред – в първи ред не приказват.
Там мълчат и попиват с очи всяко ново безумие,
всяка буква, накриво заклинчена в ляво подребрие, ...
само малко по-странен, защото е влюбен във думите.
Сяда винаги в първия ред – в първи ред не приказват.
Там мълчат и попиват с очи всяко ново безумие,
всяка буква, накриво заклинчена в ляво подребрие, ...
168
2
„Уморих се много, къзъм.
Трябва вече малко да поседна.”
Циганката тежко се отпусна
върху пейката до мене.
Сухите дъски под нас ...
Трябва вече малко да поседна.”
Циганката тежко се отпусна
върху пейката до мене.
Сухите дъски под нас ...
149
4
1
Бързо, мамо! Стягай ми багажа –
кофата с лопатката! И плувки!
Чакам с нетърпение за плажа –
пак да съм свободен – без обувки!
Шкорпиловци – колко го обичам! ...
кофата с лопатката! И плувки!
Чакам с нетърпение за плажа –
пак да съм свободен – без обувки!
Шкорпиловци – колко го обичам! ...
677
6
8
Много лесно понякога сочим към другиго с пръст
и навираме шумно в лицето му колко е сбъркал.
И се чувстваме силни, а той се смалява на ръст.
Сякаш гумичка част от човек нарисуван изтърква.
Ала кой има право – със хлебната гума в ръка, ...
и навираме шумно в лицето му колко е сбъркал.
И се чувстваме силни, а той се смалява на ръст.
Сякаш гумичка част от човек нарисуван изтърква.
Ала кой има право – със хлебната гума в ръка, ...
435
7
20
Не останаха много приятели
и комай нямам ни един вече.
Може би ме преследва проклятие –
кой ли черна магия изрече?
Или нищичко нямам за даване ...
и комай нямам ни един вече.
Може би ме преследва проклятие –
кой ли черна магия изрече?
Или нищичко нямам за даване ...
359
7
10
Нощта е мрачен пощальон,
безкрайно уморен, самичък.
Той носи черен панталон
и чанта със безцветни срички.
Поспира се пред всеки праг, ...
безкрайно уморен, самичък.
Той носи черен панталон
и чанта със безцветни срички.
Поспира се пред всеки праг, ...
184
4
8
Не успявам деня си да спретна –
ходи чорлав все кучият син.
Днес похарчих надеждата сетна,
а портфейлът ми рече: „Амин!
Ха дано хванеш тоя серсемин, ...
ходи чорлав все кучият син.
Днес похарчих надеждата сетна,
а портфейлът ми рече: „Амин!
Ха дано хванеш тоя серсемин, ...
299
2
4
До контейнера – сух къшей хляб.
Покрай него врабец затанцува.
Може би за небето е сляп.
Или днес да лети – не си струва.
Хляб в небето не хвърлят – нали? ...
Покрай него врабец затанцува.
Може би за небето е сляп.
Или днес да лети – не си струва.
Хляб в небето не хвърлят – нали? ...
446
2
3
Буля Недялка отглеждаше стадо мисирки –
ялова беше, та тия ѝ бяха дечица.
Знаеха само ярмица да лапат и джиркат,
цял ден вървеше след тях тая проста женица.
Пуякът тъй се надуваше, буля Недялка ...
ялова беше, та тия ѝ бяха дечица.
Знаеха само ярмица да лапат и джиркат,
цял ден вървеше след тях тая проста женица.
Пуякът тъй се надуваше, буля Недялка ...
464
1
Необятно небе и под него – човеци в затвора
на една шепа пръст. И делят ли, делят ли, делят...
Твърде малко пръстта или в повече тия ми хора,
дето Богу милеят, а сладък тамян не кадят?
Бледожълто – днес слънцето свети, но тъй малокръвно, ...
на една шепа пръст. И делят ли, делят ли, делят...
Твърде малко пръстта или в повече тия ми хора,
дето Богу милеят, а сладък тамян не кадят?
Бледожълто – днес слънцето свети, но тъй малокръвно, ...
516
6
5
Уморих се да прощавам, Боже мой! Нима душата е бездънна
и успява да погълне всяка болка, всеки нож да изтъпи?
Нямам сили, премалях. И обещавам, ако утре пак осъмна –
да убия и последната надежда. От надеждата – боли!
Ще съм също като нея – милостива, ще ѝ давам по лъжичка ...
и успява да погълне всяка болка, всеки нож да изтъпи?
Нямам сили, премалях. И обещавам, ако утре пак осъмна –
да убия и последната надежда. От надеждата – боли!
Ще съм също като нея – милостива, ще ѝ давам по лъжичка ...
500
3
2
Заскрежено, настръхва от зимното слънце полето,
пътят смига, наръсен с мъниста предпразничен смях.
И за миг ме е гъдел, защото съм точно където
неотдавна се чувствах щастлива. И може би бях.
Днес е някак по-тясно, противно на всяка нагласа, ...
пътят смига, наръсен с мъниста предпразничен смях.
И за миг ме е гъдел, защото съм точно където
неотдавна се чувствах щастлива. И може би бях.
Днес е някак по-тясно, противно на всяка нагласа, ...
591
4
3
Не обичам да спя. Или може би просто не искам
да пропадна доволно в поредната бездна в съня.
Тази моя душа като стара скъперница стиска
всяка дупка по джоба под светлия край на деня.
А денят ми понякога става отявлено беден, ...
да пропадна доволно в поредната бездна в съня.
Тази моя душа като стара скъперница стиска
всяка дупка по джоба под светлия край на деня.
А денят ми понякога става отявлено беден, ...
1094
8
11
768
2
9
Защо не се събуждаш, мила бабо?
Защо са те закичили с цветя?
Чешмата не тече, дори и слабо,
а в хорските очи шурти вода.
Край нея са ти сложили кревата – ...
Защо са те закичили с цветя?
Чешмата не тече, дори и слабо,
а в хорските очи шурти вода.
Край нея са ти сложили кревата – ...
671
7
13
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
