jeffv
44 results
И в скритата от вятъра усмивка
аз прозрях гореща ярост.
Гъсти, сочни, виненочервени,
устните - копнееха лечебна сладост.
В студените ти, ледени очи, ...
  683 
  1443 
  1582 
Развей, развей туй знаме !
Запей, запей последна песен!
Мигът настъпи, за вас ний ще мрем !
С перото с кръв нашия завет възпей,
че звънът камбанен разтрепери Портата. ...
  838 
  2345  11 
  1071 
Евролюция
Всички знаем за еволюцията от научните трудове на Ч. Дарвин (“Произход на видовете“). В тях британският естественолог описва хода на еволюцията, минавайки през различни периоди човекът бива ( homo erectus, homo habilis и т.н ) та да достигне до заветното HOMO SAPIENS. Преди около 250 хил г ...
  1231 
„Събуди се! Хей, време е да отвориш очи." - някой ми прошепна на ухото.Но аз не исках да се събуждам беше ме страх от нещо.
„Хайде, трябва да се събудиш" - отново ми повтори същият глас. Но аз отказах, просто не исках.
„Ако не се събудиш сега, може никога да не успееш" - каза гласът и се изгуби някъ ...
  827 
Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...
  795 
  1642 
  1438 
  1213 
Череният дъжд
Ето го, идва отново, черният дъжд със своите едри и гъсти капки. Отново засипва главите ни. Това е той, дъждът, който ние самите викаме, а после се оплакваме от него. Същият мазен и лепкав дъжд, от чийто прогнил аромат ни се повдига на всички. Той не просто вали над нас, той попива в к ...
  861 
Мечта
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на твоята душа,
и не просто да гледаш, а очите си да смееш да дариш,
там своето сърце във жертва да оставиш,
а разума навеки да забравиш. ...
  611 
Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва н ...
  788 
Ако ще да трябва аз там
да те положа като жертва
и там последно сбогом да отроня,
ще го сторя аз, и безстрашен,
с очи, отправили своята заплаха, ...
  635 
  1549 
И застинал той, от миг на нежност разгромен,
под сиянието на греховните си мисли.
Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце
се дерзае срещу вярата в доброто.
И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи ...
  1003 
Стон, пролят след миг безмълвен.
Безсилен трепет в очите тлее
и ден и нощ ще помниш ти
как умря със залеза мечтата.
  749 
  2397 
  2128 
  2135 
  3923 
Войната на снежинките
Всемогъща армия от ледени звезди, с вледеняваща боня и топяща човешките сърца прелест. Всеки ги познава, на всяко рамо кацали са те като малък всеки ронил е сълзи от радост, че те настъпват пак в атака и ще може да използва тях като оръжие във своите игри. Няма човек, който да ...
  865 
Да вярваш сляпо в туй, що чезне в пустите поля на душата тъжна.
И бледи лапички, пробляскващи в тъмните недра.
А там, туптящо сам-самичко сърчицето скитащо да търси радостта,
вкопчено във бледки скитащи усмивки зад пошлите им злобни мисли,
искащо то простичко и мъничко, искащо да вярва в чудеса. ...
  701 
Децата на слънцето
Туй, що с окови тежки душата приковава и с кръв пропитото острие размахва
с чест и гордост от позорната победа.
Обрече на безкраен мрак децата на слънцето всесилно,
тайни, мъдри и вековни, в горящ храм оставиха да тлеят и в ...
  809 
Ода за Красотата
Не искам да забравям всеки стрък от нежните бразди на очите ти,
всяка малака болка, забравена сред тях, изгубена във времето,
и сълзите, чакащи нечия усмивка да ги призове.
Веднъж изгубих се сам-самичък в тяхната тайнествена прегръдка - ...
  739 
Човек, осъден на самотен път, търсещ погледите лицемерни,
нивга не оставащ сам, защото той самия се страхува от мислите си черни.
Изгубен в просторите на бляскава усмивка, не може да забрави той погрома.
И ден, и нощ не смее да помисли за живота, защото страх той има от душата си жестока.
И търси пъ ...
  806 
И прахта от падащия цвят кори всеки стон пролят безмълвно.
В плах покой от тъжни мисли усетих как умира мрака !
  673 
  1784 
  1754 
  2125 
  1902 
Дори със чужди очи сега да гледам залеза,
дори да споделям самотата с чужди целувки.
Знай, красив мой болезнен спомен, че няма
как да не виждам теб върху луната, щом тя ме обладае!
И точно теб викам, щом затъна в мрачна бездна. ...
  806 
Искам тази вечер черна да пребъда с вечността.
Самотата да ме призове,
сънища безкрайни да обземат ме в захлас.
Но има ли по-трудно от да пребъдеш
с вечността под лъчите на тъжната луна! ...
  593 
Ужасна е самотата между две сълзи,
болката раздира те в агония от ярост,
песен без мелодия звучи от всеки стон
и там те чака поредната сълза.
Не вярвай, че раната зараства, ...
  648 
Искам тук, сега, във тази вечер черна,
да претръпна с вечността,
нежен полъх от сърцето тъжно
отвя нанейде болката предишна.
Целувката усещам как пламти, ...
  668 
В захлас от дихание греховно
пристъпих с горд поклон
приласках твоята целувка
и забравих за сълзите пролети някога
  673 
Да полетиш след една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, заб ...
  1160 
Подлостта
Кой ще спре устрема на злобата и подлостта?
Тя тръгва с мисъл за злокобна участ на душите слаби.
Захапва с ярост право във сърцето и само подлите стрели набиват се в очите ти,
щом жертва си на подлостта. ...
  1085 
Random works
: ??:??