Jull
82 results
Да си отида, искам, като Нея...
Вдявам се... чрез образи, чрез болки, чрез копнежи.
Вдявам се в света, а как ме няма...
А как не искам да ме има... Като локва кръв...
Да си отида, искам, като Нея! ...
  624 
Когато те няма, за да те има
и те има, за да те няма...
Тогава оставяш последните си дажби
въглероден диоксид за земята
и теглиш с всички сили по финалната пряка ...
  838 
Самотни звуци. Под звездите.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни. ...
  724 
Понякога се чудя как намирам сили да пиша. То и за писането се изисква сила. Аз не вярвам, че притежавам такава, и все пак, види се, продължавам. Прочитам стих след стих, есе след есе, разказ след разказ... и се чудя. Не мога да си обясня това нестихващо желание да пиша. Знам, че не мога да го кажа ...
  2235 
Тихо...
Стопявам се във тишината.
Като нота сред недокоснати струни.
Изгубвам се. Съвсем неискано.
Попива ме празнота. ...
  677 
Чао, мила Годино.
Как бързо ти се изтъркули...
Поредната от многото..
Премина.
Научи ме на много! ...
  663 
Аз съм крадец на мигове.
Крада ги за забавление.
Пък и заради тръпката.
Не ги продавам,
нито им нанасям повреди. ...
  744 
Смъртности. От старости.
Прохождащи умират,
освирепели
срещу мизерните си пенсии.
  656 
Монтирам... чувства... у хората.
монтажа скъпо излиза,
но по-солено взима колегата,
дето след това отмонтира.
  854 
Залива ме студенина.
Защото ти не си наблизо...
Защото нямам...
Топлота.
Защото адски се страхувам. ...
  683 
Ние сме в далечината.
Виждаш ли ни - там, на хоризонта!
Запази си за после словата!
Сега ми позволи да те прегърна.
Ние сме чак на другия край. ...
  590 
Крадем дъгите на
майсторите
светлинари
и произвеждаме от тях
пастели. ...
  1213 
Гушни ме... като че съм пух.
Притисни ме... близо до сърцето.
Целуни ме... без да се страхуваш.
Искам да се влеем хомогенно.
Плавай в мен! Аз в тебе ще летя. ...
  661 
Откъде разбираме, че чувстваме?
Нима се раждаме научени?
Или е в бонус пакета,
който обществото ни инсталира по-късно?
А ако инсталацията се провали...?
  631 
Комунистически режим.
А уж чрез демокрация.
За развитието на една страна
народът плаща. С кръвен данък.
Къде е напред? Вляво? Вдясно? ...
  686 
Разходка. Тиха. Под звездите.
Разхождаме се. Аз и ти.
Разглеждаме се. Чрез душите.
И си разменяме мечти!
  1253 
Не знам защо (не) смиламе... мисловъчно.
Не знам защо напред (прогресът) е добро.
Не знам дали съм тук... или пък няма ме...
Не знам дали, защо, изобщо...
А нима в познанието има смисъл? ...
  688 
Не мога да остана като мисъл.
Твоите мисли лесно се забравят.
Не мога да се впиша... без причина.
А причина липсва... да остана.
Искаш да ме запазиш. Може би. ...
  663 
Дистанционното е средство
за преодоляване едновременно
и на мързела,
и на скъперничеството.
Първо те приучава ...
  705 
Не съм твоя по опредление.
Дефиниция не си ми ти.
Между нас си има разделение,
не сме взаимнозаместими.
Приличаме си, но не изцяло. ...
  825 
Повяхваш ли, красиво цвете?
Защо така си клюмнало,
Изящно...?
И защо капкици роса
се сгушват в чашката ти ...
  663 
Опъвам платната си,
по мачтите се катеря
и гледам хоризонта
през стъклата
на далекогледа. ...
  838 
Днес е бялото Вчера,
което чака да бъде запълнено
с цветовете на Утре.
  747 
Намерих те, когато теб те нямаше.
Намерих мисълта ти сред пороя.
Намерих искрата на душата ти.
Намерих прилива ти.
Открих в ръката ти студена ...
  754 
Растежно
Вървежна беше моята усмивка.
Вървеше си, вървеше... и увяхна.
А цветето в градината ми не поникна,
забравих в бързината да го посадя... ...
  646 
Загадка
Под път и над път срещам все едно и също - празнота.
Къде тогава са се дянали резервната гума,
крикът
и колата? ...
  523 
Аз и небето си имаме история!
Познавам го вече от толкова много години...
Виждала съм го да се смее, да плаче, да се сърди и да ликува.
Винаги ми е било добър приятел... небето.
Подава ми рамото си, за да поплача на него, ...
  666 
Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
  10463 
Искам да пърхам с криле
над цветето на любовта!
Искам да се съзтезавам с времето,
надбягвайки болката!
Искам да полетя с птиците, ...
  725 
Скитах... векове наред.
Душата ми прелиташе през времето,
учейки ме на търпение и сила...
и на страх.
Видях какво ли не: ...
  549 
Бисерна вода изящна,
как поробваш свободата;
как ме караш да забравя...
Възпитаваш ме на болка.
Мъка е!
  665 
Нищо ново под капака,
все същите сме си и ние.
Дъждец по покрива ни трака,
като че спомените трие...
Къде изгубихме му края? ...
  665 
Обичам дъжда.
Големите, красиви водни капки
и онези другите, по-малките.
Обичам когато вали.
Сякаш съм в топла прегръдка на обичан приятел, ...
  1619 
Тик - так.
Животът трака по стрелките на часовника.
Оттича се по циферблата безпроблемно.
И смисъла си изписва с цифри.
Тик - так. ...
  687 
За един изключително скъп за мен човек!
Ти не си такава!
Ти не плачеш без причина!
Ти не си колебаещ се пламък!
Ти не умираш духовно! ...
  627 
Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]
"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."
"Времето на дъжда"
Братя Стругацки
Имах криле... ...
  901 
Безличен свят.
Борба за оцеляване.
Неконтролируем яд
и гадене.
Провалени ценности. ...
  669 
Объркана съм. За живота. За света.
Като капка непотребно щастие,
като лъч, минаващ през дъга,
не си знам смисъла.
Объркана съм. Спрямо непукизма. ...
  852 
Обичам те като билет за кино.
Ти си любимия ми филм.
Екранът ти е бутилката с вино;
Лентата ти – на романтика триумф!
Ревнувам те от всички други в салона, ...
  1283 
Оглеждаш локвичката ми.
Моята локвичка!
Ядосваш и се.
А аз на теб се ядосвам:
съсипа ми локвичката! ...
  847 
Random works
: ??:??