КимДжаксън
95 results
Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...
264
2
6
В рамка дървена и много красива
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
295
2
10
На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!" ...
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!" ...
423
4
8
Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...
340
3
12
– Значи, баща ти е получил инсулт преди четири години? И си живяла при този лекар? И не си направила аборт? Имам момиченце? – изстрелваше въпросите си Камен, с които търсеше потвърждение, че цялата история на Роза е реалност.
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Р ...
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Р ...
286
2
6
Той ме погледна невярващо. Изправи се подпрян на двете си ръце и продължи да ме гледа, отвисоко и съсредоточено. Все още усещах краката му между своите крака. В стаята светеше само малка нощна лампа, която разпръскваше червеникава светлина, създаваща романтика. И романтично си беше, докато аз не уби ...
365
5
9
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладни ...
721
3
27
Меги и Миро вървяха бавно из тълпата познати хора, вдигнали високо ръце за да не оцапат някого със захарен памук и се смееха от сърце на ситуацията. Някои ги поглеждаха и се усмихваха, други клатеха разбиращо глава. Някой от познатите се спираше и поздравяваше, а те двамата отвръщаха дружно на поздр ...
615
3
8
Огнени отблясъци падаха по кориците на книгите наредени плътно една до друга по рафтовете на огромната библиотека. Роза се люлееше на мекият фотьойл пред камината и се наслаждаваше на топлината и уюта в любимото си местенце от къщата. Вместо да чете в тази обстановка, прегръщаше малката си дъщеричка ...
568
3
8
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
182
3
4
Оставаха само три автобуса, за да дойде ред на нашия да влезе в големия “контейнер”. Придвижвахме се бавно, с по няколко метра на около пет минути. Така ми се струваше поне. Колкото по-отблизо виждах това голямо сиво метално нещо, в чийто търбух щяхме да се озовем, толкова повече се усилваше желание ...
810
3
7
Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...
216
2
4
Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...
272
1
4
С проблеми несъществени денят си тровим.
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...
Малката мушица превръщаме в слон.
Несъзнавайки, че животът тъй голям да сборим
една усмивка нужна е и с оптимизмът да сме в тон.
С очите на дете е нужно да погледнем ...
398
1
15
От обновената детска градина излизаха вече деца, хванали за ръка някой възрастен – родител, роднина или приятел. Някои детски личица грееха в усмивки, други гледаха сърдито изпод шапките си, нетърпеливи да се приберат вкъщи на топло. Четиригодишният Теодор беше от вторите. Не успял да се наспи добре ...
588
1
6
Годините отлитат на магия
Сякаш вчера бях в първи клас.
А племенниците ми днес са ученици
И снимките им гледам в захлас.
Гледам ги и с умиление си спомням ...
Сякаш вчера бях в първи клас.
А племенниците ми днес са ученици
И снимките им гледам в захлас.
Гледам ги и с умиление си спомням ...
540
2
10
Обичай се, дори да ти е трудно!
Обичай се, без капка срам!
Обичай се, защото утре
ще разбереш, че цял живот си сам!
Обичай хората любими също, ...
Обичай се, без капка срам!
Обичай се, защото утре
ще разбереш, че цял живот си сам!
Обичай хората любими също, ...
559
3
10
Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная, ...
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная, ...
453
2
12
Мило мое бабче,
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов н ...
Много отдавна не съм ти писала, нали? От години. От първите ми години на “чуждата” земя. Тогава ти споделях радости и тревоги и с писма, за да мога да ти кажа повече неща. Сега не ти пращам картички от слънчевата страна, не ти пращам и снимки с нова любов. Не само защото нова любов н ...
443
3
10
Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато ...
782
4
11
Пътят беше асфалтиран, но пълен с пукнатини и дупки, в които все стъпвах и падах. Успявах да се изправя бързо и да продължа да тичам. Не усещах болката в разранените си колене и лакти. Мисълта ми беше насочена само към тичането, към желанието да избягам. Около мен се простираха поля със слънчогледи, ...
405
1
7
Сама съм. Отново съм сама. Съвсем сама вървя из гъстата гора. Не чувам дори птичи глас. Абсолютна тишина. Докосвам листата на дърветата и очаквам да звънят, както в приказките. Те, обаче, не звънят. Аз не съм в приказка. Не съм и принцеса. Така, че не очаквам красив принц, който да ме изведе от тук. ...
416
8
20
Като сълзи едрите капки дъжд чукаха по тавана на димящата кола. Забиваха се яростно в стъклата на прозореца, подхванати от все по-усилващият се вятър. Дясната врата на малкия спортен автомобил се отвори бавно и със скърцане. Една мъжка ръка се подпря тежко на нея и помогна на тялото да излезе навън ...
368
3
6
Светът беше притихнал в онази красива, но толкова тъжна утрин. На малкия, сгушен под скалите плаж, нямаше жива душа, освен мен. Тишината я нарушаваха само крясъците на гларусите и успокояващият шум на вълните. С премрежени от сълзи очи наблюдавах как слънцето изгрява над морето и облива всичко в све ...
470
4
10
Реших сиеста днес да си направя.
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея
И хоп- деца съседски удариха го на игра.
Камиончета летят, викове и смях се чува. ...
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея
И хоп- деца съседски удариха го на игра.
Камиончета летят, викове и смях се чува. ...
243
2
8
Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива. ...
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива. ...
596
2
3
Телефонът изпиюка за съобщение. Камен от няколко часа правеше опити да заспи, но мислите в главата не му даваха мира. Нервите му бяха опънати до краен предел и не вярваше, че чашата с марков испански коняк на масата ще го успокои. Нито коняка, нито чистия въздух на терасата му помагаха да вземе реше ...
402
5
16
Припичах се на слънце, излегнала се удобно на един шезлонг, и си пийвах от студената кока-кола със сламка. Книгата ми лежеше непокътната и самотна на масичката до мен. Мислех, че ще имам и мигове за четене, но с Деси се отдадохме на скокове от трамплина, състезания коя ще преплува басейна по-бързо и ...
582
2
2
Първите слънчеви лъчи огряваха малката кухня, носейки обещание за още един топъл ден на човешките ѝ обитатели. Осветяваха старата маса, олющените столове и шкафчетата със скърцащи и счупени врати. Падайки върху наполовина строшеното огледало над мивката правеха слънчеви зайчета по къдравите коси на ...
905
4
10
Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите ...
218
3
5
Тичането никога не ми се е отдавало. Когато трябваше да ни поставят оценки в училище, по физическо, на еди колко си метра бягане, си знаех, че ми пишат тройката по милост. Само три години след завършването ми, обаче, в един слънчево-дъждовен септемврийски ден, не просто тичах, а летях. Сякаш бях обу ...
648
2
11
Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която да ме спре. Трябваше да се преборя. Трябваше да събера поне сто ...
311
2
17
Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове дав ...
672
1
8
В онзи септемврийски ден валеше като из ведро. Мая влачеше тежкия си куфар и се опитваше да върви възможно най- бързо и вече не обръщаше внимание на мокрите кичури коса по лицето си, нито ѝ правеха впечатление многобройните локви, в които успяваше да цопне. Мислено си обеща, щом се добере до своя гр ...
721
3
10
- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...
755
12
- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, той си разглеждаше големите портрети на актьорите по стената на славата пред театър ...
264
4
15
Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...
475
5
6
Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...
985
5
19
Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Време ...
357
3
14
Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реал ...
928
3
31
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
