latinka (Латинка Минкова) - Works

Великанското джудже 🇧🇬

Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В ...

latinka

Prose » Humorous

2013-06-07T23:35:09+03:00 776

Любов 🇧🇬

Моят мъж много ме обича! Ще кажете, то всички еднакво се кълнат, ама тръшнат ли външната врата и – очите им на ластик! Шарят по чуждото, лигите им изтичат по младото… и да не изброявам другите мерзки прояви, защото това при моя Костадин го няма! Категорично и доказано!
Та моят Костадин, на когото га ...

latinka

Prose » Humorous

2013-06-06T17:40:08+03:00 1.1K 12

Титани 🇧🇬

Титани
Прокопи Александрийски живееше в голям и разнебитен отвсякъде град. Но това не му пречеше да се чувства истински титан на журналистическата мисъл. Още щом задникът му потъна в редакционния стол на вестника, нещо мина през цялото му тяло и почувства титаничната струна, която трепна в младата м ...

latinka

Prose » Humorous

2013-05-24T18:28:46+03:00 882 3

Висяща жена 🇧🇬

Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. Случва се ня ...

latinka

Prose » Humorous

2013-05-18T15:01:48+03:00 1.3K 16

Блус в последната минута 🇧🇬

С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.
- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща ù, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка ...

latinka

Prose » Humorous

2013-05-15T20:41:15+03:00 1.1K 5

Мъжът на Парашкевова 🇧🇬

МЪЖЪТ НА ПАРАШКЕВОВА
Щом се пенсионирах, и извадих списъка с нещата, които си бях набелязал да върша след приключване на четиридесетгодишния ми счетоводителски стаж. От тия цифри животът ми беше омръзнал. Заспя нощем, цифри на талази ме заливат. Гушна жената да не циври,че никакъв ме няма, пак цифри ...

latinka

Prose » Short stories

2013-05-04T18:11:13+03:00 1.1K 6

Въвеждане в любовния живот 🇧🇬

- Гледай, гледай, това там е Цветана!
- Коя Цветана?
- Оная бе, от нашия клас!
Старата ми съученичка Веселина сочеше към една разплута повлекана, на чиято ръка беше здраво прикрепен дребен мъж. Жената пристъпваше тежко и авторитетно, а мъжленцето до нея, аха и да увисне като чанта в ръката ù. Впроче ...

latinka

Prose » Short stories

2013-05-03T11:15:12+03:00 1.1K 7

Изневяра 🇧🇬

Изневяра
Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много вним ...

latinka

Prose » Short stories

2013-05-01T22:35:02+03:00 2.5K 12

За чест и слава на името 🇧🇬

Какво ли би станало от мен, ако в живота ми не присъстваше безспорният авторитет на братовчедка ми Руслана? Нищо! Категорично нищо! Тя, милата, мислеше за всичко и винаги изтъкваше, че извайва нещата, аз действам с нея и когато поотрасна, плодовете от тези действия ще ми дойдат като харизани.
Не пом ...

latinka

Prose » Short stories

2013-01-29T16:26:22+02:00 882 2

Под юргана на жените от моя род 🇧🇬

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

latinka

Prose » Short stories

2013-01-18T15:39:28+02:00 1.2K 3

Златан за едно лято 🇧🇬

(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...

latinka

Prose » Short stories

2013-01-10T18:16:34+02:00 812 2

Офанзива по омъжването на Кремена 🇧🇬

Кремена се появи за кратко в живота ми. Кратко, но паметно и свързано с една не дотам приятна история, замислена от третата жена на дядо ми, в подкрепа и със самия роден дядо.
Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавиц ...

latinka

Prose » Short stories

2013-01-08T16:38:43+02:00 985 4

Лица от моята България, без която не мога 🇧🇬

Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че п ...

latinka

Prose » Short stories

2012-12-22T12:08:24+02:00 740 3

Когато мирише на ошав и топла пита 🇧🇬

И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...

latinka

Prose » Short stories

2012-12-14T10:44:33+02:00 954 2

Връщане на село 🇧🇬

Сега, като си помисля, май много спомени ми се натрупаха…
Дечурлигата от моето поколение ходехме на село при бабите. Аз имах късмета да щурея в Студена, Пернишка област. То не е от ония села, в които има стари дървени къщи, натежали от спомени и ревниво пазещи дъха на много поколения, а са на по два ...

latinka

Prose » Short stories

2012-09-27T10:23:00+03:00 2.1K 1

Кафе с ръж и леблебия 🇧🇬

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

latinka

Prose » Short stories

2012-02-03T19:09:38+02:00 5.3K 3

Някога, някога, толкова някога... 🇧🇬

Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...

latinka

Prose » Short stories

2011-12-25T21:50:26+02:00 995

Българката бърза за работа, циганката - за санаториума 🇧🇬

Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от дру ...

latinka

Prose » Others

2011-11-18T11:25:17+02:00 1K 11

Любовното дихание на цветовете 🇧🇬

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...

latinka

Prose » Literary sketches

2011-11-03T20:46:22+02:00 2K 2

Семейна пиеса за мъж и жена 🇧🇬

Семейна пиеса за мъж и жена
Действие първо: Тя - Мария Николова и Той - Мишо Илийков
Преди да се срещнат, тя била пъргаво девойче, което умирало от желание да тича по плажа на родния Бургас, да се пече на слънце до пълно "изпържване", да се къпе в морето и да си играе на артисти.
Семейството и било ...

latinka

Prose » Others

2011-02-23T22:20:54+02:00 1.4K 4

Защо Б.Б. замръчка поканата от Мръчково 🇧🇬

Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобя ...

latinka

Prose » Humorous

2010-11-05T19:47:57+02:00 1.3K 2

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...

latinka

Prose » Others

2010-10-08T15:25:23+03:00 801 1

Министър или зарзаватчия, манталитетът е еднакъв 🇧🇬

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

latinka

Prose » Others

2010-09-29T20:28:16+03:00 908

Ау, колко гнусни и злобни са българите 🇧🇬

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

latinka

Prose » Others

2010-09-09T13:11:15+03:00 2.1K 1

Имало едно време едно село... 🇧🇬

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...

latinka

Prose » Short stories

2010-09-01T15:03:30+03:00 1.6K 1

Защо французите не ни искат циганите? 🇧🇬

Защо французите не ни искат циганите?
То се знае защо не ги искат – поради същата причина, поради която и ние сме пропищели от тях. Не сме ги били интегрирали! То пък като че някъде са ги интегрирали така, че да са им мили и драги като онези поданици, които живеят според нормите на цивилизовано обще ...

latinka

Podcasts » Social articles

2010-08-18T19:29:25+03:00 3K 10

Поуки от старите социални сайтове 🇧🇬

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

latinka

Prose » Humorous

2010-08-11T09:17:37+03:00 1.6K

Шарен свят 🇧🇬

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...

latinka

Prose » Short stories

2010-06-29T23:27:47+03:00 878

Сибирска история 🇧🇬

Сибирска история
Това може да се случи само във виртуален Сибир! И както в истинската географска област човек може да се скрие така, че да не го открият, и в интернет пространството се случва… ама повечето го знаят.
Така и аз попаднах в подобна история, но не в „любовен триъгълник”, а в „странен чет ...

latinka

Prose » Short stories

2010-06-22T22:08:35+03:00 941 3

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...

latinka

Prose » Science fiction & fantasy

2010-05-14T15:51:57+03:00 1.1K

Илюзия 🇧🇬

И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...

latinka

Prose » Short stories

2010-03-11T14:51:10+02:00 1.1K

След данък електромер, се задават за секс и други необходими данъци 🇧🇬

След данък електромер, се задават за секс и други необходими данъци
Като няма производство, което да пълни хазната, ще има данъци! Това беше поредната гениална мисъл, която осени главата на Мони Д. и налапа поредната ледена висулка. Смучеше я, за да му падне гласът и така да го докара до тембъра на ...

latinka

Prose » Humorous

2010-03-10T14:10:00+02:00 1.6K 8

Две откровения за осми март 🇧🇬

Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...

latinka

Prose » Humorous

2010-03-07T21:25:17+02:00 1.5K 3

Долорес: Дочакахме лапада 🇧🇬

Долорес: Дочакахме лапада!
Долорес стана от одъра и се прозя: неблагодарен е народът, неблагодарен… Ние с Арсенчо се скъсваме да работим за негово благо, а те пак недоволни. И току надничат в паницата ни! А аз съм една обикновена жена! Ама съвсем, съвсем обикновена. Ей го, нали съм бивша екоминистър ...

latinka

Prose » Humorous

2010-03-02T13:49:37+02:00 974

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б. 🇧🇬

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...

latinka

Prose » Humorous

2010-02-24T11:45:45+02:00 1.4K 9

Ние от под кривата круша 🇧🇬

От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-31T13:02:33+02:00 1.9K 4

Духът от селското гробище 🇧🇬

Посвещавам на Христо Бодуров
Аз съм дух от едно селско гробище. То е едно опърпано и кажи-речи запустяло. Знам ли защо съм се заселил тук. Какви гробища има по света, ех, какви... с мрамори и позлата, с градинки и цветя… Мога и там, а бе - където си искам мога да витая, нали съм дух.
Само че съм тук ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-21T12:04:21+02:00 1.1K 2

Българо-джибутянски комитет за вечна дружба, депутати ще отглеждат разсад за банани 🇧🇬

Хвана студ. Под кривата круша не е по-топло от домовете ни, но е по-задушевно някак си! Само дето Василка я няма. От Топлофикация, Енергото и В и К й разпродадоха имуществото, дето беше останало, и си прибраха неплатените сметки. Въпреки това, Василка все за Надето Михайлова си говореше, обичаше я б ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-20T00:16:36+02:00 1K 3

Дебат под кривата круша 🇧🇬

Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че зам ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-14T13:30:36+02:00 1K 5

Модерно село 🇧🇬

Няма да ви занимавам с историята на селото ни, а ще хванем бика за рогата и мъдро ще кажем - каквото било – било! Вече сме модерни и минали през всичко, включително и през ликвидационен съвет, който най-надлежно помете всичко, що имаше в ТКЗС-то. За два-три месеца от него не остана и помен, ако не с ...

latinka

Prose » Short stories

2010-01-13T13:19:06+02:00 2K 11