ЛЕЦ
113 results
"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...
  289 
Стрехи от мрака натежали,
самотна кука във зида,
стена -- картина на дъжда,
кепенци сухи с песни вяли,
прозорци с погледи предишни, ...
  252 
Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...
  231 
Там някъде е тя,
сред усмихнатите лица.
Стои в тъмното
и от години ме гледа.
Тя е млада и така близо -- ...
  316 
Око притвори слънцето на запад,
целунало сърдитите вълни.
Тъй гордо е морето! Но му трябва
една любов преди да се стъмни.
Нощта, прикрита под прага' на изток, ...
  353 
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...
  350 
Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...
  332 
На милата ми Галя,
една година след
първата ни среща.
Вървя между високите била,
наръбени от боровете тъмни. ...
  313 
на Галя
Аз лягам в нежно белите завивки,
отдавна вече нощен е града.
На изток -- очертания планински
и мисля си изгрява любовта. ...
  289 
Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито ...
  359 
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината ...
  450 
Осейват те винаги рано
земята на голия парк,
небето вечерно събрали,
небето над речния бряг.
Момичета, знам, много има ...
  302 
На Галя
Ти пак ме каниш на среща
и отново съм влюбен във теб...
Не знам как да ти откажа --
така ми е хубаво ...
  252 
Тъй красив е днес Балканът --
зимата го е облякла.
Пътник щом през него тръгне,
тази красота ще види.
Ято гълъби полита ...
  478 
Ни отгоре, ни отдолу
съд не иде по реката --
само вятърът подмята
тука чайки и вълни.
Само голите тополи ...
  299 
Нагоре по зелената ливада,
нататък -- към отвъдните гори,
минавам през мочурища и вади,
край гъби в малки дъбови кории.
Дървета -- великденски великани -- ...
  365 
В постелята на лилави поля
по залез.
На север вече звездната кола
подкара.
В далечно село първа светлинка ...
  354 
Бордюрът топъл стол ми беше
сред улички, къщя, плети.
Отнейде музика струеше.
Във тия мои самоти
събуждам се, отново тръгвам; ...
  549 
Пред мен е хладният асфалт,
една ограда бяла,
прозорец, покриви, комин,
два бора -- великани.
Далеч зад тях -- мъгла и лай, ...
  369 
* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...
  362 
Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата. ...
  196 
Странджа
Дали такава съм си те представял --
със тихи и печални долини;
в далечина селца, навяващи забрава
в море от разлюляни планини. ...
  290 
Веднъж се бяхме сбрали
на една поляна – работници
във Чехия.
И пекохме си нещо
на жарава. ...
  462 
И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана ...
  242 
Сбогуване
Парцалчета небесна, синя плът
надничат между облаците топли.
Под тях череши сгушени цъфтят --
тъй бели и красиви като спомен. ...
  357 
Есенна нощ
По хладна улица се лута
духът на някакъв комин,
полазва сянката му блудна
и чезне в мрака сиво-син. ...
  376 
Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...
  527 
* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...
  411 
Търся път към планината --
сочат ми го дървеса.
Вятърът табели клати,
блее някъде коза.
Сухите треви треперят, ...
  327 
Видях я малко преди март.
Градът си бе все същия.
Видях я в късен следобяд --
докоснахме си пръстите.
Но думите, една с една, ...
  262 
Дойде по жълта нощница и седна.
Стоях облегнат на дивана.
Говореше ми прямо и свободно,
и също тъй ме гледаше в очите.
Прости ми, мила, че аз свойте сведох ...
  299 
Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
  402 
Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...
  444 
Random works
: ??:??