MariaMustakerska
628 results
Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...
  642 
И във синята вечер,
и във светлия ден
аз за тебе си мисля,
ти си винаги с мен.
Не забравяй очите – ...
  437 
Малка вселена са моите чувства,
те са надежда и лъч светлина.
Те като музика, силна и нежна,
идват при мен всяка нощ с любовта.
Те са искрици и пламъци ярки, ...
  392 
Говори ми без думи,
говори ми с душата!
Говори ми, когато
в мен е само тъгата!
Говори ми не спирай! ...
  186 
Когато звездите избягат
от чудното синьо небе,
когато мечтите докоснат
със обич пак твойто сърце,
тогава по пътища светли ...
  192 
Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади, ...
  649 
Посрещнах Новата година
и падна ми се луд късмет –
да бъда дяволски щастлива
във дните нови занапред.
На тотото джакпота да улуча ...
  558 
Аз искам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
с усмивка голяма, красива
навън да е приказен ден!
И ти да си близко до мене, ...
  599 
Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...
  579 
Дядото и феята
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...
  322 
Дали защото вън вали
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи… ...
  496 
Любовта е великата сила,
от която се ражда деня,
любовта те докосва, намира
в непонятния път, красота.
И синее навън тишината, ...
  378 
/Приказка/
Във нощта срещу Коледа свети
най-красивата земна елха.
Сътворена с мечти на поети,
разноцветно огряла нощта. ...
  355 
В океана от чувства живее,
тя е пленница мойта душа.
Красотата да търси умее
и да бъде щастлива в нощта.
Да докосва отново звездите ...
  456 
Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда с ...
  430 
Когато любовта докосва
сърцето с парещи стрели,
вълнува те и ти говори
за щастие и за мечти
А пък Съдбата се усмихва ...
  560 
В царството на сънищата цветни,
пълни с блян и суета,
се разхождаха мечтите грешни
по-красиви от нощта.
Те докосваха с любов сърцето, ...
  520 
Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли д ...
  262 
Загубих те, когато те намерих
и сякаш всичко потъмня.
Светът разпадна се и дълго страдах,
понесла болка, самота.
Душата ми, разкъсана на части, ...
  394 
Какво правеше това момиче, не виждаше ли влака? Той извика, но тя неотклонно вървеше напред. Затича се и успя да я задържи в последния момент. Завъртя ѝ един як шамар. Влакът премина край тях.
–Ама, какво правите? – високо извика той.
Чак сега момичето осъзна какво се беше случило. Потрепера, хвана ...
  250 
/ За по-големи /
В гората силен вятър, сняг.
Летят снежинките красиви
от зимата студена знак.
Животните са мълчаливи. ...
  124 

Изминаха няколко месеца, в които нищо съществено не се случи. Но след това започна войната между Русия и Украйна. Този факт тревожеше Лео, точно това не трябваше да узнаят тези, които бяха го изпратили тук на Земята. Залогът беше много голям. Той знаеше, че човечеството е в опасност. И рискът него ...
  305 
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част осма
… ...
  380 

Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...
  366 
Продължение на романа "Лео", част шеста
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  228 
Лео
/ Роман /
Част пета

Днес съм сама на работа, шефът каза, че Лео си е взел отпуск. Чудно къде ли е отишъл? Започнах да обработвам едни анкети, но непрекъснато мислех за него? Дали не се е запилял някъде с инженерката? Не, сложно е, тя все пак е омъжена. Ако ще ходи с нея, не е необходим отпуск. ...
  181 
Част четвърта

Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...
  615 
Продължение на романа "Лео", част трета
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...
  203 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част втора ...
  358 
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман /
Част първа ...
  273 
Когато се спуска нощта
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми бели коне!
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми звездно небе! ...
  532 
–Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.
Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.
Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха ...
  206 
Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят, ...
  506 
Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...
  554 
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
  570 
Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва. ...
  173 
Колко дълго те търсих
Колко дълго те търсих и чаках,
колко дълго без тебе живях…
В стиховете аз тебе рисувах
и за тебе красива аз бях. ...
  445 
Времето събира,
времето разделя…
Той, животът, си върви,
отминават идващите дни.
Тебе не откривам ...
  462 
Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...
  179 
Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
  142 
Random works
: ??:??