МарияДимитрова.67
1,060 results
„Де е българското?“ – питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Съби от Гара Бов, вдо ...
  379 
Баба Сладкодумка
седна на раздумка
с пет добри съседки,
що плетат жилетки.
Първата – Неделя, ...
  521 
Отвърна се от здрача тишината
и вик проряза пламналия свод.
Сбогуваме се с тебе, златно лято.
Как искам да забави своя ход
край мене времето неумолимо! ...
  505 
Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка – ...
  582 
  559 
В дантеления рай на здрача
кракът ми идва с остър ток.
Обувката ми сенки влачи –
сънят на пътя е дълбок.
Витрините пред манекени – ...
  580 
Сивоглава, рижекрила
птица се в скали стаила.
Остър взор и клъв гърбатий,
като ризница – перата.
Туй е царят на ждрелото, ...
  262 
Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлява ...
  424 
Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...
  497 
Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...
  269 
Край пустия друм на дедите
уханни цветя не цъфтят.
На капище древно стените
порутени, в бурени спят.
Ще вейне вечерник полека, ...
  315 
Баба Неделя Карабелчева от Сполуково наблюдаваше със задоволство как солидната на широчина, но не и на височина Христофаниела Костуркова, съседка от отсрещния апартамент, с пъшкане и усилие се повдига на пръсти, протяга пухкавата си ръка и непохватно върти стрелките на часовника в хола ѝ, затрупан с ...
  617 
Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
  354 
Парна ютия
Мехурчета по…
водата, нагъната…
мрежа и рибка…
над дъното пясъчно… ...
  385 
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
  405 
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее, ...
  536 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  287 
Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат. ...
  563 
Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...
  256 
Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
  292 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  847 
Угарки звездни
сипе пияната нощ –
подпали хълма.
Утрото гасне
в пепелно-влажна мъгла. ...
  311 
След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...
  287 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  687 
Съска вятър – пръска прах.
Сред листата – грачещ смях.
Гарван черен стиска в клюн
гръм вечерен – дум, дум, дум!
Облак буцест, сетен лъч. ...
  348 
***
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...
  355 
На пода пред леглото ми луна
чертае път, блестящ като слана.
Повдигам взор към лунния чист лик,
отпускам взор – и мисля за дома.
II вариант ...
  509  24 
Текст: Павло Тичина
Музика: Олександър Билаш
Изпълнение: Наталия Шевченко
Дочухте ли липата как шепти
през пролетните нощи лунни? ...
  431 
През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила, ...
  369 
Текст, музика и изпълнение: Мария Довгаюк
1. Всичко тлен е, не и любовта.
Изхабени – думите в света.
Цвят се рони, не и любовта,
все в шаблони лута се речта. ...
  391 
***
В копринен облак
от пеперуди бели –
клон, люшнат от вятър.
*** ...
  589 
Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал. ...
  375 
Разчепка ми живота тоя вятър –
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен, ...
  345 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  616 
Вълна подлунна,
лилава вечер.
Отвъд лагуна –
кораб отвлечен.
Пирати, саби, ...
  326 
Не съм типичен покорител на върхове. Всъщност догоре съм стигал само няколко пъти, пък и ония възвишения не бяха особено високи или опасни за изкачване – Петровски кръст в Чепън планина, крепостта Моняк край Кърджали, връх Виден в Конявската планина, Белмекен в Рила, Драговски камик в Трънско, Коджа ...
  431 
В Климент Старчовден пристига –
старец, млад, дете се вдига
и по улици, площади
лумват празничните клади.
В маски телени лицата, ...
  315 
***
Ледени цветя
чезнат по утринен лъч.
Стъклата – в сълзи.
*** ...
  465 
През наведени клони –
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили, ...
  382 
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
  350 
Random works
: ??:??