NadeBo
462 results
ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...
  1005 
Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горе ...
  369 
БРАТЯ
Дойде дългоочакваният момент и Денко се застяга за казармата. Докато чакаше повиквателната, всичко му беше ясно, радваше се, че вече е мъж, че ще бъде войник, ще бъде... Какво ли не виждаше младежа – дори геройства. Но когато я донесоха, той гледаше глупаво листчето, гърлото му пресъхна, а сър ...
  414 
ГЛАВА ДЕСЕТА
Минаха месеци, а делото не се насрочваше. Извеждаха от арестуваните почти всеки ден на разпит. Когато се връщаха, те бяха просто дрипи. Не можеше да се разбере, кое са дрехите, кое кървавото месо. Бяха потънали в кръв и прах. Не откопчаха нито дума. Единственото, което разбраха, е че са ...
  314 
ГЛАВА ДЕВЕТА
Туше тръгна на гости при Петър. Често му гостуваше. Той остана единственият му най-добър приятел.Жена му вече не го гледаше под вежди. Посрещаше го като близък. Дори често си спомняха през смях оня одърпан Туше, който влезе за пръв път в дома. Той не се засягаше от подмятанията им. Знае ...
  376 
ГЛАВА ОСМА
-Така е, - говореше Христо на сина си. - когато не се допитвате до нас а вършите всичко на своя глава. - Ходеше нервно напред – назад нервно в стаята. Петко мълчеше. - Смятате се професори в политиката. Какво да правим сега? Вие и нас може да провалите. До колко е уведомен вашия Захари за ...
  375 
ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той ...
  307 
ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...
  304 
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...
  411 
ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...
  388 
КЪМ НАЧАЛОТО
Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени. ...
  223 
ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...
  427 
КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...
  382 
КОЙ ЩЕ Я ЧУЕ
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отваряхте от сладък сън очи. ...
  231 
В ЕДИНСТВО
Господи, Ти, Който моите мисли четеш,
познаваш бурята вихреща се в душата ми.
Аз съм в Теб... Ти си в мен... в копнеж
да се запази в Твое Име целотата ми. ...
  236 
БЛУДНИЦА
Блудница дворцова и крайпътна днес е съвестта.
Едни все още се срамуват, прикриват лицата си. -
Девственици пристъпили прага на страстта,
но с времето ще свикнат да раздават голотата си. ...
  232 
ВИРТУАЛНО
Ръкостискане, поглед, кзани думи
и аз приемам човека в сърцето си.
Уж рядко греша... зловещи куршуми
не очаквам, отправени в лицето ми. ...
  451 
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
Ще те нарисувам, вярвай ми, с женско изкуство,
с очите си... лешник под мигли от житно сено,
с устните си... макови листчета... огнени чувства,
с пръстите... в трепет устремени към твойто чело, ...
  229 
ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА
Към всички българи в чужбина.
Нощта прелива часовете в пясък
и пясък е течащ в мен сънят.
Все ме връща там – нататък ...
  189 
АКО ИМА
Ще се преродя ли някога и кога?
В Божественото писано слово
сме живи на тази и онази Земя –
нищо неясно, няма нищо ново. ...
  233 
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...
  351 
ЗНАЕТЕ ЛИ?
Знаете ли как се люби на раздяла? –
Безмълвно, жадно, огнено, страстно.
Огъня на миналото е събрала.
Огъня на рая и ада подвластен. ...
  300 
Random works
: ??:??