NadeBo (Надежда Борисова) - Works

Неизвестност 🇧🇬

В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни, ...

NadeBo

Poetry

2019-04-10T18:53:08+03:00 305

Съдба орисана 🇧🇬

СЪДБА ОРИСАНА
Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице. ...

NadeBo

Poetry

2019-04-10T10:10:33+03:00 314

Време 🇧🇬

Време, не ме оставяй да се забравя
в твоите отмервания ритмични,
да мисля, че врата пред мен се отваря,
а дните са изречения многосрични!
Да забравя, че пътят ми върви надолу ...

NadeBo

Poetry

2019-04-07T18:40:17+03:00 284

Бог ни даде 🇧🇬

Бог ни даде въздуха, земята, живота,
душата, сърцето, разума и Сина свой.
С Дух Божи освети нашата самотност,
най Святото за чедото лйбимо свое.
И кръста Синовен, тежък ни даде, ...

NadeBo

Poetry

2019-04-06T17:17:34+03:00 370

Мълчанието 🇧🇬

Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...

NadeBo

Poetry

2019-04-05T21:14:27+03:00 420 1

Светло изричане 🇧🇬

От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...

NadeBo

Poetry

2019-04-04T22:05:10+03:00 392

Моята вярност 🇧🇬

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...

NadeBo

Poetry

2019-04-03T22:33:26+03:00 308

Коментарна мисъл 🇧🇬

„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ...

NadeBo

Prose

2019-04-03T08:53:58+03:00 360

Пътят на живота 🇧🇬

Пътят на живота
не е права линия
в безкрайността,
а елипса, кълбо намотано
от пламъци живи ...

NadeBo

Poetry

2019-03-31T20:38:52+03:00 360

Погълната изцяло 🇧🇬

Поезио, любовта ми към теб ме поглъща изцяло.
Ти си моето сляпо, глухо, трудно съществуване.
Ти си очите ми, слуха ми, свят в синьо и бяло,
моето изпълнено с римувани мисли бълнуване.
С теб е достижима всяка точка от родната земя, ...

NadeBo

Poetry

2019-03-31T19:55:38+03:00 393 1

Трудно е 🇧🇬

Трудно е, от душа дълго боляла
да разцъфти усмивка на устните.
Трудно е, сърце любов не видяло,
да прегърне живота с устрема му.
Трудно е, облечеш ли се в облаци, ...

NadeBo

Poetry

2019-03-30T09:54:14+02:00 343

Моят дом и плъховете 🇧🇬

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-28T21:28:03+02:00 352

Видения 🇧🇬

Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите, ...

NadeBo

Poetry

2019-03-27T08:41:18+02:00 372 3

Роса от нежност 🇧🇬

РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-24T13:04:17+02:00 508 1 3

Птица любовта ми 🇧🇬

Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-23T19:19:46+02:00 402 1

По тоз въпрос недейте спори 🇧🇬

Душата ми е дълбоко ранима
от всяка лоша дума, подлоста,
която крачи между нас незрима
и в пепел превръща всяка красота.
Душата ми е бряг за обич и любов. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-22T21:56:12+02:00 295 2

От старата тетрадка 🇧🇬

Когато приливите в душите издълбаят
с почерка си белези от раните кървящи,
с късове от себе си сърцето ще ги омотае,
ще ги погали нежно, за да не са крещящи,
ще отвори старата тетрадка, ще добави ...

NadeBo

Poetry

2019-03-22T08:08:26+02:00 302 1

Пролетта 🇧🇬

Тръгнаха соковете на пролетта по земята.
Сляха се със слънцето в небесната пара.
Изригнаха в зеленина и цвят върху полята.
Разсъниха дърветата през зимата заспали.
Животът хукна усмихнат, пролетно щастлив. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-20T20:27:16+02:00 299

Съвсем естествено 🇧🇬

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-19T22:06:44+02:00 364

Не заключвам никога 🇧🇬

Не заключвам никога душата си.
Пазач на входа не поставям.
Там, зная, живее любовта ми.
Аз свободна птица я оставям.
Не я докосват солените ми сълзи. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-18T08:07:36+02:00 387 1

Дъщеря ти 🇧🇬

ДЪЩЕРЯ ТИ
Заставам над гроба ти – обезкрилена птица.
Ковчегът над ямата дълбока надвиснал лежи.
В паметта ми се люшкат опънатите жици,
гарвани грачат, този звук в душата ми ехти. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-17T11:16:30+02:00 449 2 1

От ноздрите на живота 🇧🇬

Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...

NadeBo

Poetry

2019-03-15T11:38:45+02:00 515 1

В небитието 🇧🇬

Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа... ...

NadeBo

Poetry

2019-03-14T23:36:01+02:00 419

Разделено на две сърце 🇧🇬

Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше ...

NadeBo

Poetry

2019-03-12T19:01:53+02:00 501 1

Свещена обич 🇧🇬

СВЕЩЕНА ОБИЧ
Търсиш ме с душа напукана, зажадняла,
но не пиеш вода от потоците бистри,
с вятъра света цял претърси до отмаляро,
за да ме намериш и пиеш от моите устни. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-09T22:06:29+02:00 365 1

Кой на кого 🇧🇬

Гледам през прозореца и виждам -
старци едва нозете си примъкват.
Тротоарите за бурени се грижат.
Бурени в душите болка стъкват.
Покрай тях колите профучават. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-08T23:47:08+02:00 451 2

Плати си 🇧🇬

В този ден мъглив, студен, дъждовен
в душата ти е враждебно, отесняло.
От нейде полъх те следи лъжовен,
или пък е цяла зимна, снежна хала.
Защо дворците светли ти оставяш, ...

NadeBo

Poetry

2019-03-08T07:53:02+02:00 394

Светлина изконна и вечна 🇧🇬

Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове, ...

NadeBo

Poetry

2019-03-07T08:46:12+02:00 426 1

Тя е жена 🇧🇬

ТЯ Е ЖЕНА
На земята не всяка жена е Богородица,
но всяка е озарена от Нейната светлина.
Любовта й свята не признава граница -
майка всеотдайна, спътница до мъжа. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-05T19:32:00+02:00 449 2

За живите 🇧🇬

Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме
като призрак пред нашите деца? ...

NadeBo

Poetry

2019-03-03T19:35:49+02:00 980 2

Картини от 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...

NadeBo

Poetry

2019-03-02T19:27:35+02:00 683 1

Това не е поезия 🇧🇬

Това не е поезия.
Това е размисъл...
Лицето на човека олицетворява неговата същност, неговото Аз. Поне то е необходимо за личната ни карта и разпознаването на личността ни. Показваме ли го цялото? Понякога го разделяме на две, защото знаем, че то крие два образа от личността ни – черен и бял. Показв ...

NadeBo

Prose

2019-03-01T13:33:45+02:00 565 1

Само приятелството 🇧🇬

Не се огорчавай от моя отговор!
Не искам да страдаш, в болка тъжиш.
Това не е падение, или твоя позор.
Не ми говориш. Вече бягаш, мълчиш.
Ти искаше ние двама побелели, ...

NadeBo

Poetry

2019-02-28T23:11:07+02:00 355

Лунно блестящи зеници 🇧🇬

ЛУННО БЛЕСТЯЩИ ЗЕНИЦИ
Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата. ...

NadeBo

Poetry

2019-02-28T07:49:51+02:00 336

Действителност 🇧🇬

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира. ...

NadeBo

Poetry

2019-02-26T23:17:54+02:00 406 1

Знаеш ли 🇧🇬

Знаеш ли,
знаеш ли ти, който българин се наричаш,
горко плачеш над свои и чужди гробове,
заклинания, клетви, проклятия изричаш,
на Бог се кланяш, души свиваш в джобове, ...

NadeBo

Poetry

2019-02-24T19:42:17+02:00 349

В пастелни краски 🇧🇬

В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ
Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах. ...

NadeBo

Poetry

2019-02-23T00:28:27+02:00 303

С аромата на Петунии в нощта 🇧🇬

Мека, кадифена ръкавица е нощта.
Обгръща ме шепот магичен и образи,
сътворени от най-нежната бяла луна,
лицето скрила в рошаво бухнали лози.
С трепети плахи, листата си говорят, ...

NadeBo

Poetry

2019-02-22T09:37:47+02:00 407

Можеш ли 🇧🇬

МОЖЕШ ЛИ ?
Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки. ...

NadeBo

Poetry

2019-02-03T01:00:29+02:00 417

Пируваш ли 🇧🇬

ПИРУВАШ ЛИ
Пируваш ли?... Пирувай!
Птицата ти далеч отлетя...
С хиените флиртувай!
Не питай... дали я заболя! ...

NadeBo

Poetry

2019-01-31T20:00:23+02:00 401 1