NadeBo
462 results
ДА МЕ ЧЕТАТ
Потъвам в мъглата на безвремието –
разкъсаните мисли и чувства се носят
по вълните раздиплени на морето,
ръце протягат, бреговете си просят... ...
  254 
КЛЕТВАТА
Болките започнаха изведнъж – силни, убийствени, ужасяващи. Успя само да се тръшне на леглото.Гърчеше се като лист, подпален от огън.
Чуваше се само съскащ звук, издаван от широко отворената й уста, които искаха да поемат въздух и изпълнят дробовете й за живот. Недостигът му замъгляваше мозъ ...
  477 
ГЛАДНИ И ЖАДНИ
Защо винаги сме гладни... и жадни...?
Не ни достига хлябът, виното, водата,
любовта, обичта, дните на хладно,
или пък в студената зима – лятото. ...
  227 
ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...
  398 
СВЯТ
Не се понася лесно чуждата радост,
дори когато си изпълнен със своя,
сърцето ти се изпълва с ревност,
която нараства -вълна в прибоя. ...
  223 
СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...
  272 
ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...
  236 
НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала. ...
  262 
ДЕТЕЛИНОВО ЛЕГЛО
Обърна и гръб много рано – отдавна.
Притисна я в сърцето си – на дъното.
Сложи и кръст. - За слава бе жадна.
Всичко мечтано, от Бога бе сбъднато. ...
  312 
ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Различна съм... и го зная.
Зная, че всички сме различни
в синевата, на света в омая...
жадуваме дя сме обичани. ...
  362 
ОГРАНИЧЕНИ МЕЧТИ
Каква е връзката с брачни халки без любов?
Парите ли са виновни, или други причини?
Дори животните се подготвят за разплод,
очаквайки тръпката през сърцето да мине. ...
  293 
АКО ОСТАНЕМ „ЖИВИ“
Обгърнати в пламъка на зората,
погалени от топлината на бриза,
възкръсваме светли в мечтата,
любовна стрела да ни прониже. ...
  209 
ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...
  240 
СПОМНИ СИ
Спомни си нощите, в които бяхме двама,
не утрото, когато дълго се разделяхме.
За някои, това е може би лъжа, измама,
но ние, в болка, искрена любов споделяхме. ...
  236 
НИЩО ПО-ХУБАВО
На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща. ...
  348 
ЕСЕННО ПИСМО
Пиша ти късно. Много добре го зная.
Отмина лятото и е късна гола есен.
Отдавна беше – неочакван края.
Отдавна замлъкна недопятата песен. ...
  290 
НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...
  336 
ЖИГОСАНИ
Жигосани с името си от рождение,
с бащините и фамилни грехове,
влизаме в свят на избавление,
или крещящи нямо страхове. ...
  189 
Все към някакви хоризонти вървим.
Очи отворили, пред нас е света.
Направили стъпка, от радост крещим,
напътствани от подадена ръка.
Очите, вперени напред и нагоре. ...
  214 
ТАЙНСТВОТО ЛЮБОВ
Тайнството Любов
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана ...
  260 
МЪЛЧАНИЕ
Мълчанието питам...
Мрак е...
То мълчи.
През иглени уши ...
  227 
В МЪГЛЯВИНИТЕ
Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти. ...
  282 
ОТКРОВЕНИЕ
Проклети дни!
Прокълнати от Някой надежди!
Още по-клети детски усмивки!
От курията звяр озъбен слухти. ...
  256 
РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ
Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт. ...
  198 
СЪЗДАЙ МЕ!
Още един щрих на тънкото перо
и пътеките ще бъдат прокарани,
на очите от магичното същество,
до рожденото място – душата й. ...
  330 
МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове. ...
  211 
ПРЕДСКАЗАНО
Вечерта си проправяше път между пухкавите бели облачета. Обагрени в златно и червено от последните слънчеви лъчи те се движеха, променяха формата си, групираха се и изтласкваха нагоре тъмнината. Тя не се предаваше и проблясваше с нишки откраднати от златния кордон. Небето се изпъстряше о ...
  349 
ТИ ЗА ВСИЧКО СИ ЕДНО
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен. ...
  232 
БЕЗ УСЛОВИЯ
Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам, ...
  272 
КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...
  219 
ПРОСТИ МИ, ЖИВОТЕ!
Не чакам... вече не чакам
от празна луна – светлина,
по изкъртените релси – влака,
да понесе и мойта душа, ...
  348 
КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...
  316 
СЯНКАТА НА СПОМЕНА
Споменът... сянка... времето пропътувала
в облачност скрита, светлинно уловена,
плакала пролет, черни вини изкупувала,
прошка поискала, прошка дала смирена. ...
  228 
НО НЕ ПОД ИНДИГО
Зеници на сърна – кладенец дълбок,
прозорец луннен, светъл към душата,
светлина от залез ярък, пъстроок,
пясък речен, проблясващ в тъмнината. ...
  308 
БРАТКО
Бурният вятър отвя далече сълзите ти.
Отливът отнесе страданието завинаги.
Мъката огнена първо взе очите ти,
а после и теб в последните мигове. ...
  309 
С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...
  236 
ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето. ...
  319 
СВЕТЪТ НИ
Светът ни се пръска... внезапно... на мига –
кристална чаша... на парченца разбита...
Докосвайки ни, всяко е нанесена щета
на чувства святи... преди да политнат... ...
  262 
МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА
Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели. ...
  478 
НАЧАЛОТО
В зениците на Илко небето се раздвои. В празното пространство избухна дим на кълба. Слънцето се скри гневно зад облак. Развилня се буря. Тя гонеше нещо вътре в него, кършеше, стенеше. Кръвта нахлу на вълни в гърдите, преля, но продължи да пъпли нагоре, подпали сърцето и замъгли съзнанието. ...
  354 
Random works
: ??:??