nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

Неми стихове 🇧🇬

крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-12-07T11:22:05+02:00 508 2

In memoriam 🇧🇬

Най-кратък живот
има смъртта.
Ражда се
и умира
в един дъх - ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-12-06T11:52:33+02:00 472 1

Остър глад 🇧🇬

имам
остър
глад
за постоянни хора
за да нахраня ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-12-05T23:45:26+02:00 534 2

Опрощаваща миналото 🇧🇬

Когато камъкът
в гърлото,
събиращ всичко преглъщано,
под натиска вътрешен
на пеперуден замах, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-12-02T16:36:44+02:00 591 1 1

Замълчи 🇧🇬

някои думи
са бездни
или пропадаш в смисъла им
или се учиш да летиш в тях
и за двете неща има място ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-30T18:36:26+02:00 448 2

Любов и его 🇧🇬

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-11-29T10:18:45+02:00 770 3 1

Трохите любов 🇧🇬

Трохите любов
не водят до вкъщи.
Не засищат.
Нито част са от нечия същност.
Не даряват. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-28T09:03:16+02:00 578 5

Израстване до детството 🇧🇬

С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-11-25T18:12:53+02:00 543 1 2

Сняг 🇧🇬

изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-23T17:43:24+02:00 702 1

Върху всяко лице 🇧🇬

Зад всички маски
ни се ще
да надникнем,
само зад усмивката –
не. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-23T00:17:22+02:00 600 1

Навреме 🇧🇬

Кога ли те срещнах?
Преди години или само преди няколко вчера?
Няма значение.
Докоснал си всяка моя частица от време.
Откак си в живота ми, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-11-21T08:29:13+02:00 508 1 1

Безмълвно 🇧🇬

Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-11T13:54:23+02:00 522 2 3

Същественото 🇧🇬

Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-11-10T10:04:26+02:00 557 2 3

Когато двама се срещнат 🇧🇬

Когато двама се срещнат,
преплели очи
и чрез погледа
срещата премине по кожата,
когато с душата си ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-11-09T10:52:07+02:00 1.2K 2 3

За да си поговорим 🇧🇬

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-11-07T08:22:36+02:00 472 2 1

Руска рулетка 🇧🇬

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-11-04T18:22:57+02:00 921 3 1

Знам 🇧🇬

Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-10-31T21:37:52+02:00 982 1

Есенно 🇧🇬

Листата тихо падат,
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-10-29T17:54:55+02:00 523 3 5

Понякога силата свършва 🇧🇬

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш ...

nadia.nanito

Essays » Others

2017-10-29T00:37:45+03:00 1.9K 3 3

Душата ми е в коленете 🇧🇬

Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост – ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-10-27T23:46:29+03:00 547 2 3

Дъждът е гол 🇧🇬

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-10-24T15:58:10+03:00 497 2 4

Увереност 🇧🇬

Отнемаш ми от понятията,
без да даваш някакъв смисъл.
Нещата вече не са познати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-10-13T13:55:57+03:00 511

Сред виолетовите нотки на нощта 🇧🇬

Сред виолетовите нотки на нощта
една въздишка плахо се отрони.
Разтвори пеперудени крила
и свенливо скри лицето си сред клоните
на старата и плачеща върба, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-10-12T15:32:13+03:00 482

Липса 🇧🇬

Не те намирам
между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Blank verse

2017-10-10T11:16:16+03:00 930 1 1

Мека топлина 🇧🇬

Казват,
че месеците, които имат "р" в името си,
са студени.
Питам се...
Дали същото важи и за хората? ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-10-07T16:09:05+03:00 662 1 3

Мечтая 🇧🇬

Мечтая
да мога да прескачам струните на сърцето
като малко момиче, играещо на ластик.
Да избягвам всяко докосване до тях,
да не предизвиквам трептенето им, ...

nadia.nanito

Poetry » Blank verse, Other

2017-10-06T10:48:29+03:00 764 1

Някои тишини 🇧🇬

Някои тишини
се превръщат в белези,
които после
носим като медали.
Ето, вижте ги... ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-10-03T08:32:54+03:00 642 1 2

Не искам нищо повече от това 🇧🇬

Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-10-02T01:02:05+03:00 1.1K 1 1

Поединично 🇧🇬

Еднопосочен ни е билетът.
Продупчен с първия дъх
и валиден до последния.
Ускоряваме скоростта на пътуването,
търсейки любов, ...

nadia.nanito

Poetry » Blank verse, Other

2017-10-01T00:17:51+03:00 902 2 2

Аз те живея 🇧🇬

Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-09-29T21:01:03+03:00 517 1 1

Да срещнеш''правилният''човек 🇧🇬

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-09-26T20:37:28+03:00 965 1 1

Простѝ сърце 🇧🇬

Намерих камък, странен ми се стори –
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност – ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-09-19T21:25:11+03:00 535 1 2

Тогава казвам "обичам те" 🇧🇬

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-09-15T13:17:07+03:00 670 2

Любовта без думи 🇧🇬

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-09-13T20:58:07+03:00 591 2

Не е само желанието 🇧🇬

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-09-12T22:18:07+03:00 691 1

Рамене 🇧🇬

Най-силни
са човешките рамене.
Най-тежки
са без ничия тежест.

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2017-09-10T23:25:09+03:00 539 2

Несигурните гънки на ризата 🇧🇬

потрепва несигурно
ризата на една сянка
в рамката
на една отворена врата
не знае ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Blank verse, Free verse

2017-09-08T22:15:36+03:00 734 1 2

Не искам да търся смисъла в думите 🇧🇬

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-09-03T13:36:20+03:00 742 1 1

Не искам прозорци 🇧🇬

Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-09-02T09:19:45+03:00 575 1 1

Септември 🇧🇬

Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-09-01T16:54:50+03:00 428 2 2