nadia.nanito
487 results
*
за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...
  644 
Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...
  429 
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
  394 
Алда Мерини - Простота
Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби,
да се окажем в ръцете на този срещу нас. ...
  2206 
Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...
  446 
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
  381 
Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
  453 
Не с устни ме целуна.
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих ...
  546 
Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
  477 
Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...
  433 
***
Целунати от Господ?
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...
  248 
Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...
  538 
Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...
  449 
Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...
  360 
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...
  570 
Инертно е слънцето днес -
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?
Замрял е и вятърът нещо, ...
  538 
от дълбочината на
душата и
висотата на
прочетените книги
виждам ...
  504 
Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...
  542 
Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
  450 
Защото
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам. ...
  528 
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
  591 
Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
  582 
Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
  440 
Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
  317 
Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...
  304 
***
Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...
  260 
Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...
  290 
В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на ...
  492 
Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...
  332 
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...
  468 
Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
  610 
разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...
  415 
Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
  454 
Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...
  490 
отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...
  361 
Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
  336 
Танцува
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...
  1275  10 
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
  539 
В онези мисли,
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш ...
  314 
Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...
  413 
Random works
: ??:??