nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

Безсъница 🇧🇬

Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2019-01-22T09:06:16+02:00 664 1

* 🇧🇬

за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...

nadia.nanito

Poetry » Blank verse, Other

2019-01-16T13:23:55+02:00 879 2 1

Надценено 🇧🇬

Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2019-01-08T11:50:06+02:00 616 3

Не се губят 🇧🇬

Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2019-01-07T09:08:34+02:00 590 2 3

Alda Merini - La semplicità 🌐

Алда Мерини - Простота
Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби,
да се окажем в ръцете на този срещу нас. ...

nadia.nanito

Translations » Poetry, Prose, from Italian

2018-12-28T21:36:32+02:00 2.7K 1 1

Как звучиш ти 🇧🇬

Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-12-28T01:10:33+02:00 644 4 3

Кръговрат 🇧🇬

Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-12-22T22:10:49+02:00 565 1 4

Дом 🇧🇬

Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2018-12-19T14:53:53+02:00 607 2 1

Такава нежност 🇧🇬

Не с устни ме целуна.
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-12-03T12:57:32+02:00 738 1

Предизвестие за зима 🇧🇬

Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse, Other

2018-12-02T09:20:45+02:00 679 2 2

Тялото ми е пясък 🇧🇬

Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-11-30T21:23:32+02:00 606 4 5

*** 🇧🇬

Целунати от Господ?
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-11-29T00:33:33+02:00 421 1

Оттогава 🇧🇬

Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-11-28T13:18:53+02:00 739 1

Концентрично 🇧🇬

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-11-07T08:41:41+02:00 630 2

Още не знаеш 🇧🇬

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-11-06T18:21:17+02:00 536

Усещане 🇧🇬

Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-11-03T20:20:11+02:00 754 1 4

Инертно 🇧🇬

Инертно е слънцето днес -
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?
Замрял е и вятърът нещо, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-11-01T12:50:44+02:00 714

Перспектива 🇧🇬

от дълбочината на
душата и
висотата на
прочетените книги
виждам ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2018-10-31T20:46:40+02:00 691 2

Последният пламък 🇧🇬

Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2018-10-30T13:32:23+02:00 729 2 2

На светло 🇧🇬

Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2018-10-28T14:53:01+02:00 676 1

Прозрачно 🇧🇬

Защото
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-10-26T00:57:30+03:00 700 4 4

Кратка история на поезията 🇧🇬

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-10-24T08:36:05+03:00 794 1 1

Кръвно понятие 🇧🇬

Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-10-20T13:53:39+03:00 758 1 5

Не съм вече същата 🇧🇬

Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-10-14T18:16:39+03:00 619

Онова безмълвие 🇧🇬

Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-09-19T12:47:39+03:00 487 2 2

Незабележимо 🇧🇬

Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-09-17T10:46:32+03:00 491 1 1

*** 🇧🇬

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-09-12T17:50:30+03:00 448

Цвят 🇧🇬

Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-08-31T15:17:06+03:00 451

Неделен обяд 🇧🇬

В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-08-26T21:21:32+03:00 671 1 2

На раздяла 🇧🇬

Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-08-21T07:58:06+03:00 516 2 2

Един следобед носталгия 🇧🇬

Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-07-06T22:32:44+03:00 646 3

Пред/определение 🇧🇬

Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...

nadia.nanito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2018-06-24T23:53:23+03:00 789 4

Разкажи ми 🇧🇬

разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-06-05T02:23:24+03:00 596 3 2

Родители 🇧🇬

Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-06-01T21:09:23+03:00 618 1

Възможност 🇧🇬

Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2018-05-30T23:36:23+03:00 656 4 5

Неизживяно минало 🇧🇬

отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2018-05-18T02:52:00+03:00 547 2 4

Неизменно 🇧🇬

Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2018-05-16T08:59:05+03:00 498 1 1

Макове 🇧🇬

Танцува
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2018-05-03T02:11:42+03:00 1.8K 5 10

Ще изгрея като слънце 🇧🇬

Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...

nadia.nanito

Prose » Others

2018-04-28T23:12:41+03:00 724 1 1

В този отрязък 🇧🇬

В онези мисли,
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2018-04-25T14:47:45+03:00 522 1