nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

Любов по взаимно съгласие 🇧🇬

По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2017-04-19T11:40:43+03:00 555

Прелюдия 🇧🇬

Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-18T14:35:38+03:00 501 1 1

Обява 🇧🇬

Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-16T01:28:47+03:00 547 2 7

След 🇧🇬

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-15T15:42:17+03:00 715 2

Думите ти 🇧🇬

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва пусна ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-15T08:30:57+03:00 519 1 1

Когато си желана 🇧🇬

Когато си желана –
не само нощем,
а под светлината на слънцето,
пред всеки поглед,
в отговор на всеки въпрос, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-04-13T13:27:24+03:00 706 2 4

Пораснах 🇧🇬

Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-04-12T13:44:54+03:00 929 1

Прозрение 🇧🇬

Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-11T10:57:17+03:00 529 1 3

Намерих си 🇧🇬

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-09T13:57:05+03:00 1.1K 6 9

Нелечимо 🇧🇬

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-08T19:35:57+03:00 561 2

От упор 🇧🇬

Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги? ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-07T22:23:37+03:00 481 1 3

Посоки 🇧🇬

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-04-06T10:43:40+03:00 555 3

Докато не дойде промяната 🇧🇬

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-05T09:11:37+03:00 495 2 3

Щом си ги избрал 🇧🇬

Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-04T11:28:24+03:00 774

Не искай от жена невъзможното 🇧🇬

Не искай от жена невъзможното.
Способна е да ти го даде.
Като любител на сложното,
ще те изненада поне.
Ще ти поднесе забраненото, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-04-02T17:17:27+03:00 648 3 7

Без шеги 🇧🇬

И се шегуваме. С любовта. И не вярваме ужким.
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-04-01T13:30:59+03:00 472 3 3

Аз съм богата 🇧🇬

Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-31T13:20:44+03:00 590 4 2

В търсене на вечност 🇧🇬

Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-30T11:15:50+03:00 475 1 3

Само нощем 🇧🇬

Заспивам в твоята Вселена.
Ръцете ми насън превземат
разстоянията.
И си до мен.
В моята си приютен. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-29T09:51:09+03:00 480 2 2

Вот за себе си 🇧🇬

Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-28T09:00:48+03:00 650 2 5

На чаша 🇧🇬

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-26T19:31:21+03:00 510 2 3

Кърваво 🇧🇬

Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...

nadia.nanito

Poetry » Civic, Other

2017-03-26T14:09:08+03:00 546 2 1

Многоточие от капки 🇧🇬

Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-24T17:11:15+02:00 493 1 2

Тогава казвам "Обичам те" 🇧🇬

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-03-23T18:49:40+02:00 765 1

Любов си 🇧🇬

Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-22T09:00:12+02:00 538 2 4

Седмично 🇧🇬

Понеделник е днес – ден на твойте очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-21T17:58:17+02:00 552 3

От там започни 🇧🇬

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-19T12:43:42+02:00 504 2 5

Голотата на мислите 🇧🇬

С голотата на мислите,
през Голгота на маските,
ще се открием ли чисти
или ще се обесим на кръстове.
Ще разтворим ли храмът ...

nadia.nanito

Poetry » Philosophical, Other

2017-03-18T21:08:45+02:00 522 2 2

Ръцете ти 🇧🇬

Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-17T20:01:56+02:00 502 2

С взлом 🇧🇬

Всички стрели
хвърлени по мен
през годините
в краката ми лежат,
меки и утъпкани, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-03-16T13:06:22+02:00 575 2 1

Друго няма 🇧🇬

Не мога да забравя думите,
които никога не каза…
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!
Едно бръждене върху устните ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-15T00:36:19+02:00 569 1 3

Без дом 🇧🇬

Да научиш някой на любов –
как да обича,
сам да бъде обич.
После да видиш този плод
как го откъсва друг... ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-14T00:20:34+02:00 527 3

Да ми се оставиш... 🇧🇬

Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Blank verse

2017-03-12T13:13:00+02:00 762 4 2

Непоискани 🇧🇬

думи
тръгнали късно
пристигат
ли?
Петя Ташева ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-11T18:33:48+02:00 511 2 6

За да настръхнеш 🇧🇬

Горещо. Кожата ти перлена
е сублимна в собствения си спектакъл.
На показ дребни капчици роса
по врат оголен, копнеещи за вятър.
Ела при мен! Дъхът ми е застинал, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-10T11:24:07+02:00 398 2 1

Дъх на думи 🇧🇬

Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-09T12:12:23+02:00 543 3

Жената е силна, когато явно скърби 🇧🇬

Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-08T15:59:26+02:00 518 1 3

Букет от спомени в една греховна тръпка 🇧🇬

Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-07T17:10:05+02:00 1.9K 2 4

На онзи балкон 🇧🇬

На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-05T17:45:46+02:00 518 1 2

Малко тишина 🇧🇬

Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-03-04T22:23:10+02:00 562 1 2