nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

Гърбът ми 🇧🇬

Гърбът ми… е онази частица от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-03T11:21:40+02:00 491 2

По Ариадна 🇧🇬

Не си ми камък на шията.
Връзката си, с която
свободно избирам целта си –
да се рея ли в небесата
или да бродя Земята. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-02T18:15:54+02:00 472 1

Приятели оставаме, нали? 🇧🇬

Приятели оставаме, нали?
Не, не сега… Тогава само,
когато вече няма да боли
и мога да те гледам прямо.
Дано да можеш същото и ти! ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-03-01T13:10:03+02:00 522 1 6

Стая 🇧🇬

Вино,
лунна светлина.
Стая,
мъж, жена.
Сенки, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-28T22:02:44+02:00 608 1 1

Едно желание 🇧🇬

Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-26T18:03:15+02:00 501 7

На вятъра 🇧🇬

Не ща нищо, нищо. Нищо не ми трябва на земята.
Всичко е вятър.
Елин Пелин „Земя“
Вятърът богат е неимоверно,
че хората по него са захвърляли ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-25T18:37:44+02:00 398 1

В търсене 🇧🇬

Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова,
което крие се зад моето видение?
Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-02-24T15:11:32+02:00 578 1 1

Молбата на една кибритена клечка 🇧🇬

Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
Изглеждам крехка в силните ти пръсти.
Не виждаш ли, че тръпки ме изпълват,
готови във искри да се разпръснат.
Извикай огъня във мен, танцуващ диво, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-23T15:24:50+02:00 694 2 6

Почти казано 🇧🇬

Само днес, обещавам…
Любовта е лудетина.
Утре ще съм “нормална“.
С леко отклонение.
В теб.

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-22T08:57:34+02:00 526 2

Какво се подарява на любим човек? 🇧🇬

Какво се подарява на любим човек?
Спомен, вещ, момент.
Казана дума навреме.
Усещане за вечност.
Нежност, топлина. ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-02-21T10:29:37+02:00 1K 2

Да преплуваш живота 🇧🇬

Къде ли е закотвена надеждата
и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите
в покров превърнати са от забравата.
Пробойните разяждат корпуса, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-19T18:05:16+02:00 557 5

За да повярвам 🇧🇬

Това „Обичам те“ не ми го казвай.
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-18T14:12:22+02:00 467 1 1

Молба за сбъдване 🇧🇬

Всяко желание е на ръба на устните.
Кръстопът на сбъдване или забвение.
Надежда или съжаление.
Целуни го!

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-17T11:22:19+02:00 499

Да разгърнат душата ти 🇧🇬

„Душата ти може да има само онзи, който наистина е в състояние да я види“
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-16T11:11:35+02:00 482 3

Няма тайни 🇧🇬

Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-15T16:12:59+02:00 880 3

Фрагменти на една любов 🇧🇬

Обичай!
Обичай за първи път!
Отдай се, предай се, отпусни се в ръцете на любимия,
положи всичко в тези ръце –
себе си, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-14T08:45:27+02:00 590 2 5

Да те пусна 🇧🇬

Отдалечаваш се, защо го криеш?
Нишката обтяга се до скъсване.
В бягството дали ще се протрие
или ще е с ластично завръщане?
Дали тъкана с разговори, с чувства ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-02-12T17:30:56+02:00 574 3

Последно 🇧🇬

Морето се скова. Останал в клопка,
морякът жадно гледаше вълните
как с ледените сърпове на котва
отваряха пробойни в висините.
Проклинаше земята под краката си ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-11T17:27:39+02:00 578 3

Малко съзерцание 🇧🇬

Когато липсва му внимание,
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-10T13:12:03+02:00 524 1 3

Полъх 🇧🇬

Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-09T13:13:24+02:00 631 1 4

Само ти го напомням 🇧🇬

Сърцето ти знае.
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-08T08:34:49+02:00 465 1 1

По ръба 🇧🇬

По ръба се движиш
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване - ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-02-07T10:09:50+02:00 688 1 6

Позволявам си 🇧🇬

Позволявам си да ми липсваш,
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-05T05:45:21+02:00 666 1 1

Ще преживея 🇧🇬

Запалих свещ, в очакване на теб,
на масата, приготвена за двама.
Извиках и на разговор експерт,
търпението – знам, че е голямо.
Не исках музикален фон – ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-04T12:58:24+02:00 668 1 8

Споделена 🇧🇬

Желаел ли си силно да се слееш,
душата си във друга да разтвориш?
Да се спуснеш от високо, да се рееш
като птица волна в нейните простори.
Изпитвал ли си болка непонятна, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-03T08:58:09+02:00 518 2 3

Бих ти написала нещо 🇧🇬

Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Като това, че лъчът на Селена
бледнее пред очите ти.
И че морето би те ревнувало, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-02-02T14:07:09+02:00 573 2 6

Клишетата са чудесни скривалища 🇧🇬

Клишетата са чудесни скривалища.
Хората се крият зад тях много често. Когато са на показ пред другите, оставят общите вярвания да замъглят истинската им същност до такава степен, че да се слее с тези представи и да заприличат на един от многото, подчинени на съответния стереотип. Не опровергават иде ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-02-01T11:31:41+02:00 659 1 1

Кафе с райбер 🇧🇬

„На дъното на всяко сърце има утайка.“ Козма Прутко
Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-01-31T08:53:24+02:00 598 2

Неотворено 🇧🇬

Чети ме с пръсти
кожата ми е брайлово писмо
неотворено
с нервни окончания
недокоснати ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-01-29T15:31:06+02:00 638 2 3

До поискване 🇧🇬

Замразен си.
До поискване.
Нищо, че ме гориш отвътре.
Поне си истински.
С тебе съм истинска също – ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-28T16:45:25+02:00 509 1 4

Все се търсим 🇧🇬

Все се търсим и все се намираме.
А по пътя колко пъти умираме.
И ни драска нещо вечно в душата,
нечие име изписва съдбата.
Няма нужда от много въпроси, ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-01-27T08:54:10+02:00 600 1 1

Събличане 🇧🇬

Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-26T09:33:11+02:00 584 5 6

Една любов не може да те лъже 🇧🇬

Една любов не може да те лъже.
В очите ще те гледа с обожание.
Ще е открита в минало и бъдеще.
И ще отрича всяко притежание.
Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-01-25T13:50:22+02:00 3K 9 11

На моите мисли адреса 🇧🇬

Вероятно ще сбъркам момента,
за това просто имам талант!
Ще си мисловно на друга планета
и едва ли съм там абитант*,
но на моите мисли адреса ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-24T11:27:28+02:00 570 3

Ще те посетя 🇧🇬

Ще те посетя –
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-22T13:21:14+02:00 665 2 1

Къде единствено целуваш ти 🇧🇬

Целува ме,
а топлината му е нежност.
Лениво кожата ми се отдава
на ласките невидими, с небрежност
отпускам се и бавно се протягам. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-21T13:57:07+02:00 552 3 4

Когато бяхме "ние" 🇧🇬

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Other

2017-01-20T10:20:56+02:00 699 4 6

Моля! 🇧🇬

Моля!...
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш, падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-01-19T09:18:53+02:00 482 1 3

Изрязано 🇧🇬

Думите мамят.
Предпочитам очите.
Има погледи, които говорят и в тъмното
и ти разказват не приказки
с герои измислени, ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-01-18T09:27:26+02:00 695 1 3

Назряла 🇧🇬

Назряла съм, ела ме откъсни.
Като плода греховен съм – така неустоима.
И устните си в мене жадно впий,
засукал соковете ми неутолимо.
Плъзни се с дланите по хълмовете ми – ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Erotic

2017-01-17T08:52:57+02:00 1K 3 7