nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Works

На Лятото последната въздишка 🇧🇬

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-08-31T16:42:09+03:00 544 1 4

Опит 🇧🇬

Ще опиташ да ме замениш.
Ще опитам да те заменя.
Докато инатът
не се предаде
на любовта. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-08-30T18:47:00+03:00 561 1

Към себе си 🇧🇬

Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-08-29T15:39:57+03:00 496 1 3

Изтича времето 🇧🇬

Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани - ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-08-26T16:23:02+03:00 553 1 1

Защото те обичам 🇧🇬

Имам нужда от дъха ти.
Да ме галиш шепнешком.
Думите са без значение.
Така и така не ги чувам.
Усещам ги. ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-08-21T15:42:08+03:00 1.1K 2 1

Да преначертаеш 🇧🇬

Онези моменти, когато искаш да кажеш толкова неща, а думите са неуловими. Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. И се опитват да избият през очите те, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. А в тях не се отразява причината ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-08-16T20:23:38+03:00 641 1 1

Моето твое 🇧🇬

Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-08-13T19:00:59+03:00 906 2 1

Falling 🇧🇬

По ръба
на миглите ти
изгубих
равновесие
и погледът ми ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-08-11T23:39:38+03:00 563 1 4

Любовта има стъклени очи 🇧🇬

като пясък
в часовник
преливам
през
окото ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2017-08-10T20:22:12+03:00 843 2 2

Силната ти страна 🇧🇬

Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания. ...

nadia.nanito

Prose » Others

2017-08-09T19:44:44+03:00 762 1 3

Самота 🇧🇬

да пазиш
вярно
нечий
гръб
а твоят ...

nadia.nanito

Poetry » Blank verse

2017-08-08T00:11:42+03:00 915 1 1

Какво си? 🇧🇬

Ако ти
не си
думите си,
тогава
какво си?! ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-08-06T09:29:38+03:00 728 1

Защото си в мен 🇧🇬

Когато целуваш...,
целуваш сърцето ми.
Разтварям се,
стичам се
от тръпнеща нежност. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-08-02T11:21:20+03:00 465 2 1

Морето е оловно 🇧🇬

Морето е оловно.
И тежи.
Погълнало човешки мрак и грях,
помъкнало неволни тишини
на волни пътешественици ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-08-01T07:12:45+03:00 491 3

Мокри сънища 🇧🇬

Заровил глава
в облака на
моето желание,
обрамчвам
с червило ...

nadia.nanito

Poetry » Erotic, Free verse, Other

2017-07-30T20:11:42+03:00 1.1K 2 2

Там да остана 🇧🇬

Опитвам се.
Да се свия.
Като изтрита сълза.
Да стана невидима.
И да се събера. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-07-28T08:28:50+03:00 542 1 4

Остави ми поне вярата 🇧🇬

От празните думи
и надежди, илюзии -
предпочитам аз ножа,
забит точно и бързо.
Може всичко да свърши ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-07-27T11:18:15+03:00 525 1 3

Верига от дим 🇧🇬

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-07-23T19:52:47+03:00 477 1

Нетърпимо 🇧🇬

В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е п ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-07-21T02:13:54+03:00 909 6 4

Мастилено 🇧🇬

Всеки,
пресичащ
пътя ни,
пише върху ни.
Ти ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-07-19T00:41:20+03:00 559 1 4

Докосващи се устни 🇧🇬

някои погледи
се преследват
така настойчиво
че се изплъзват
на разума ...

nadia.nanito

Poetry » Love, Free verse

2017-07-18T00:19:00+03:00 601 2 4

Любовта не се оправдава 🇧🇬

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПРАВДАВА
Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стре ...

nadia.nanito

Prose » Letters, Others

2017-07-16T12:58:18+03:00 1.2K 3 3

Излишно стихотворение 🇧🇬

Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-07-15T00:41:21+03:00 736 1 5

Под кожата ми 🇧🇬

Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-07-14T09:59:05+03:00 632 1

мълчаНИЕ 🇧🇬

Премълчаваш нас,
за да запазиш себе си.
Поне един да живее...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-07-13T10:47:02+03:00 473 1 2

Приготвила съм ти нещо 🇧🇬

Приготвила съм ти нещо –
мои стихове – само за тебе.
Купих тефтерче красиво,
в което да събера себе си.
Стои вече месеци ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-07-12T01:17:50+03:00 519 6

Цял живот 🇧🇬

Лъжата
ми носи камъни,
с които истината ми
строи гнездо.
Отглеждам доверие.

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-07-11T00:38:45+03:00 629 2 5

Вътре 🇧🇬

Отиде си надеждата.
След теб.
Времето ни заедно простена.
Застина в минало.
Като мъртвото море, ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-07-08T18:08:00+03:00 534 2 8

Там 🇧🇬

Аромат, пренасящ ме вкъщи.
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули - ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-07-06T21:32:29+03:00 404 1 1

Грей 🇧🇬

Аз съм
слънчогледът,
чакащ
слънцето си
всяка нощ, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-07-02T18:12:00+03:00 608 1 2

Когато рухваш 🇧🇬

Когато рухваш,
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-07-01T12:39:28+03:00 497

Гладна за още 🇧🇬

Първо
показваме наточени зъби,
след това
оголваме гърло
за целувка. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-06-30T14:51:52+03:00 523 1 4

Нощта е писъци на тишина 🇧🇬

Нощта е писъци на тишина.
Разкъсани воали.
Слепота.
На търсещи,
нечувстващи ръце. ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse

2017-06-29T21:29:24+03:00 583 5

Изпращане 🇧🇬

ИЗПРАЩАНЕ
Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-06-28T08:57:08+03:00 530

Фрагменти 🇧🇬

Чаках те,
пристигна,
но не се завърна.
***
Красотата ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

2017-06-25T13:48:58+03:00 2.2K 5 10

Не трябват полуистини 🇧🇬

Не трябват полуистини.
А болезнено откровение.
Да е истинско.
И да не оставя съмнения.
Че няма по-голяма обида ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-06-23T10:17:52+03:00 499 2

Равни 🇧🇬

Как може да те разчетат
правилно,
когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко – ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-06-15T23:55:22+03:00 436 3

Тъмнина и мрак 🇧🇬

Тъмнината не е мрак.
Ражда светлината.
И отстъпва винаги назад
пукне ли зората.
Мракът не е тъмнина. ...

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-06-13T13:35:06+03:00 546 1 2

Норе 🇧🇬

Който пръв обича,
се озовава на кръста.
За да бъда обичана,
трябва ли да съм мъртва?!

nadia.nanito

Poetry » Other

2017-06-11T20:53:10+03:00 510 2

Имаш ли ваза 🇧🇬

Имаш ли ваза?
Може и леко счупена.
За полските цветя
от полето на чувствата ми.
Отнеси си ги вкъщи. ...

nadia.nanito

Poetry » Love

2017-06-09T13:22:21+03:00 476 1