Nella_gold
841 results
Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...
  679 
Сънувах странен сън - бях дете…
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...
  7443 
Позволих си да обичам тайно,
влюбих се неволно в нещо,
което знаех, че със сълзи ще платя…
Позволих си да се влюбя в тебе,
с ясната идея, че не ще ти аз принадлежа. ...
  591 
Вече трети ден тече…
При теб съм, а как не ми се тръгва!
Как искам да остана завинаги –
да бъда твоя, безрезервно твоя.
И да се гушваме, и да се любим… пак. ...
  525 
Стрелките ще отмерват час
и само в полукръг ще се въртят,
a този час ще бъде нашта вечност…
И онзи миг, мигът навярно, който ни дели!
Едва ли този миг обаче ...
  487 
Часовникът звънна.
Нима е съмнало?
Слънцето ми се усмихва отвън.
Надигам се плахо, и
стигам до мивката някак си. ...
  698 
Ти чукал си на моята врата? Защо?
Нима не знаеше, че е заключена за теб?
След всичките лъжи, дали ще мога
да те приютя отново в мойта къща?
Повярвай ми, обичах те, ...
  536 
Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш
и думите звъняха в мен,
а ехото ги носеше в ефира -
нима не са ни чули досега?
И поривът най-чист, на любовта ни, ...
  685 
Часовникът навярно бърза…
За къде ли?
И не спира ни за миг, да си отдъхне.
Като пулсиращо сърце.
Навярно тебе търси… ...
  580 
Викът на птица утринната тишина раздра…
Събудих се от жалния й писък.
Нима умира в този час сама,
когато слънцето в небето се провира?
Опитах се отново да заспя, ...
  501 
Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...
  1130 
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"
Колко мило! И колко трогателно! ...
  602 
… Ако бях птица, а как ми се иска…
Да имам на птица щастлива крилата,
да литна… и вятъра ще догоня
и няма да чувствам умора, ни покой,
догде те намеря, догде те намеря… ...
  876 
Пламъче в сърцето ми мъждука,
търси си пролука буен огън
да разпали в моето сърце…
Ненадейно май ти появи се,
за да ме плениш, така… ...
  870 
***
Понякога ще идвам във съня ти,
ще поседявам тайно покрай теб
и ще се взирам в прозореца,
от който наднича бледата луна… ...
  503 
В очите ти, по-бляскави, от радост засияли,
оглеждаха се моите очи, нима?
И се задаваха безброй въпроси:
Коя си? Ти ли си? Не си?
И трепет и вълнение обземат ме, ...
  517 
Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко! ...
  524 
Може би…
една звезда в мен
докрая ще блести.
Може би…
едничка песен в мен ...
  578 
Опитвам за пореден път да те накарам да говориш!
Не, не спорим! Устата ти застина в мълчание…
А търсих в тебе някаква надежда, упование.
И не споря, че търся повод да говорим…
Лъжа е било всичко! ...
  533 
Аз не искам да плача,
но сълзи в очите напират.
Аз не искам, но могат -
те пролука в душата намират...
Свечерява се бавно. ...
  504 
Аз искам да напиша днес поема –
сърцето ми да разбереш така:
душата ми –дали е скитница,
която все търси те, за теб мечтай?
Аз искам да ти кажа две слова с нея - ...
  482 
Завръщане
Аз искам тази вечер при морето да се върна.
Да взема шепа пясък от неговите дълбини.
Да си намеря раковина,
и вслушана в нейната тъжна история, да си спомня за теб. ...
  441 
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…
Искам да остана, може би греша? ...
  465 
Спомен скъп ми остана от теб –
той сега е пред мен –
малка снимка с лика на момче.
Спомен скъп – уловен за момент -
с поглед, взрян в обектива. ...
  533 
Истина ли бе или бе сън? –
нашата любов, тъй искрена и чиста?
Игра ли бе или илюзия,
игра на мисълта?
Игра на чувства, сълзи и прегръдки? ...
  612 
Слънцето бавно гасне зад хоризонта,
догарят огнените му лъчи,
гаснат някъде в необятното…
Замръква.
Денят уморено притваря очи, ...
  526 
Някой каза ми
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото… ...
  751  13 
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи… ...
  793 
Наслушах се на пиперливи фрази,
наслушах се на думи и заучени слова.
А може би това е суета...
Защото, дори понякога, все пак се вслушвах в тях...
И вярвах тайно, че ще се поправя, ...
  561 
Намерих го!
Намерих го в еднообразното си ежедневие,
тогава, когато всичко в мен викаше!
Последен вик за спасение на
вгорчената ми от грижи душа… ...
  625 
Може би сънят ми пак
на сянка от хвърчило ще прилича,
издигнато във висините.
И ще догонва птиците,
в свободния им полет, ...
  522 
Какво направих, май, че нараних те!
Защо не мога да се спра?
Сърцето май е уморено,
след толкова говорене и суета?
Понякога ще лягам с мисълта, ...
  560 
Допусна ме до себе си, защо ли?
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
Не търся в теб небрежно занимание, ...
  673 
… На една неизживяна любов
Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
– бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване. ...
  647 
Почти виртуално
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей. ...
  564 
Засях любов в своята градина,
година време вече я крепя…
И мислех си, че трудното отмина
и най-красивото тепърва предстои.
Посипах я с листа от рози, ...
  558 
... на теб
Ако някога все пак решиш да откриеш пътека към мене...
Или тръгнеш по пътя, там, гдето се събират земята с небето...
Ако сутрин отваряш очи уморено
или просто си мислиш за мене... ...
  593 
Разсъмва сe.
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи… ...
  600 
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те гледам как спиш,
ако знаех, само да знаех…
бих посипала земята със звезди,
те съня ти да осветят ...
  1334 
Душата ми е скитница сломена,
отплувала в бурното море –
като самотен остров тя се рее,
а пътя към брега – нелек.
Сърцето ми помете ураганен вятър, ...
  588 
Random works
: ??:??