Nella_gold
841 results
Тази вечер при морето ще ида.
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...
  655 
Сънувах странен сън - бях дете…
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...
  7192 
Позволих си да обичам тайно,
влюбих се неволно в нещо,
което знаех, че със сълзи ще платя…
Позволих си да се влюбя в тебе,
с ясната идея, че не ще ти аз принадлежа. ...
  571 
Вече трети ден тече…
При теб съм, а как не ми се тръгва!
Как искам да остана завинаги –
да бъда твоя, безрезервно твоя.
И да се гушваме, и да се любим… пак. ...
  504 
Стрелките ще отмерват час
и само в полукръг ще се въртят,
a този час ще бъде нашта вечност…
И онзи миг, мигът навярно, който ни дели!
Едва ли този миг обаче ...
  465 
Часовникът звънна.
Нима е съмнало?
Слънцето ми се усмихва отвън.
Надигам се плахо, и
стигам до мивката някак си. ...
  661 
Ти чукал си на моята врата? Защо?
Нима не знаеше, че е заключена за теб?
След всичките лъжи, дали ще мога
да те приютя отново в мойта къща?
Повярвай ми, обичах те, ...
  508 
Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш
и думите звъняха в мен,
а ехото ги носеше в ефира -
нима не са ни чули досега?
И поривът най-чист, на любовта ни, ...
  629 
Часовникът навярно бърза…
За къде ли?
И не спира ни за миг, да си отдъхне.
Като пулсиращо сърце.
Навярно тебе търси… ...
  557 
Викът на птица утринната тишина раздра…
Събудих се от жалния й писък.
Нима умира в този час сама,
когато слънцето в небето се провира?
Опитах се отново да заспя, ...
  478 
Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...
  1099 
Ти си писал писмо, без подател,
и по вятъра си го пратил.
Той в косите ми спря се и ми даде писмото.
И тихо прошепна: "От близък приятел!"
Колко мило! И колко трогателно! ...
  575 
… Ако бях птица, а как ми се иска…
Да имам на птица щастлива крилата,
да литна… и вятъра ще догоня
и няма да чувствам умора, ни покой,
догде те намеря, догде те намеря… ...
  846 
Пламъче в сърцето ми мъждука,
търси си пролука буен огън
да разпали в моето сърце…
Ненадейно май ти появи се,
за да ме плениш, така… ...
  831 
***
Понякога ще идвам във съня ти,
ще поседявам тайно покрай теб
и ще се взирам в прозореца,
от който наднича бледата луна… ...
  478 
В очите ти, по-бляскави, от радост засияли,
оглеждаха се моите очи, нима?
И се задаваха безброй въпроси:
Коя си? Ти ли си? Не си?
И трепет и вълнение обземат ме, ...
  492 
Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко! ...
  498 
Може би…
една звезда в мен
докрая ще блести.
Може би…
едничка песен в мен ...
  547 
Опитвам за пореден път да те накарам да говориш!
Не, не спорим! Устата ти застина в мълчание…
А търсих в тебе някаква надежда, упование.
И не споря, че търся повод да говорим…
Лъжа е било всичко! ...
  514 
Аз не искам да плача,
но сълзи в очите напират.
Аз не искам, но могат -
те пролука в душата намират...
Свечерява се бавно. ...
  482 
Аз искам да напиша днес поема –
сърцето ми да разбереш така:
душата ми –дали е скитница,
която все търси те, за теб мечтай?
Аз искам да ти кажа две слова с нея - ...
  460 
Завръщане
Аз искам тази вечер при морето да се върна.
Да взема шепа пясък от неговите дълбини.
Да си намеря раковина,
и вслушана в нейната тъжна история, да си спомня за теб. ...
  419 
Не зная грях ли е и колко ще ми струва той?
Повярвай, влюбих се в тебе.
И тайно в твоя свят се настаних,
ей тъй, като на шега…
Искам да остана, може би греша? ...
  441 
Спомен скъп ми остана от теб –
той сега е пред мен –
малка снимка с лика на момче.
Спомен скъп – уловен за момент -
с поглед, взрян в обектива. ...
  500 
Истина ли бе или бе сън? –
нашата любов, тъй искрена и чиста?
Игра ли бе или илюзия,
игра на мисълта?
Игра на чувства, сълзи и прегръдки? ...
  584 
Слънцето бавно гасне зад хоризонта,
догарят огнените му лъчи,
гаснат някъде в необятното…
Замръква.
Денят уморено притваря очи, ...
  497 
Някой каза ми
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото… ...
  721  13 
А повече от всичко казваше, че ме обичаш…
Реши така, и тръгна си безмълвен
от моя свят – невидим и непридвидим…
Отивай си! Ден, два ще ми е тъжно
и споменът за теб в сърцето ще тежи… ...
  768 
Наслушах се на пиперливи фрази,
наслушах се на думи и заучени слова.
А може би това е суета...
Защото, дори понякога, все пак се вслушвах в тях...
И вярвах тайно, че ще се поправя, ...
  541 
Намерих го!
Намерих го в еднообразното си ежедневие,
тогава, когато всичко в мен викаше!
Последен вик за спасение на
вгорчената ми от грижи душа… ...
  603 
Може би сънят ми пак
на сянка от хвърчило ще прилича,
издигнато във висините.
И ще догонва птиците,
в свободния им полет, ...
  494 
Какво направих, май, че нараних те!
Защо не мога да се спра?
Сърцето май е уморено,
след толкова говорене и суета?
Понякога ще лягам с мисълта, ...
  529 
Допусна ме до себе си, защо ли?
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
Не търся в теб небрежно занимание, ...
  651 
… На една неизживяна любов
Ако някой ми каже, че ти си като всички останали
– бих го нападнала, бих го ранила със думи…
След дългото, напрегнато: Утре…
След дългия миг… на очакване. ...
  619 
Почти виртуално
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей. ...
  536 
Засях любов в своята градина,
година време вече я крепя…
И мислех си, че трудното отмина
и най-красивото тепърва предстои.
Посипах я с листа от рози, ...
  531 
... на теб
Ако някога все пак решиш да откриеш пътека към мене...
Или тръгнеш по пътя, там, гдето се събират земята с небето...
Ако сутрин отваряш очи уморено
или просто си мислиш за мене... ...
  566 
Разсъмва сe.
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи… ...
  569 
Ако знаех, че днес би бил… последният път,
когато щях да те гледам как спиш,
ако знаех, само да знаех…
бих посипала земята със звезди,
те съня ти да осветят ...
  1106 
Душата ми е скитница сломена,
отплувала в бурното море –
като самотен остров тя се рее,
а пътя към брега – нелек.
Сърцето ми помете ураганен вятър, ...
  569 
Random works
: ??:??