Nella_gold
841 results
Нали е истина?!
Кажи, че не сънувам…
Онази нощ, в която те докосвах -
изписвах с пръсти
всяко твое очертание - във въздуха… ...
  770  19 
Тихият град. Тихата улица.
Търсещи погледи, жадни ръце,
поели към тайнството - вплетени
в нежните устни на твоето лице.
И там ще се случи, навярно без думи, ...
  644  18 
Потъвах - в твоите мечти, по малко.
Навън е хладно, но усещам как горя.
Прегърна ме, попита ме: сега ще мога ли
да ти го подаря? - букета де, със който ме посрещна…
Денят студен е, но бавно се изнизва. ...
  712  27 
Залез… Свечерява се бавно.
Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -
сякаш плачат и се сбогуват със земята…
Тежки облаци бързо ги покриват.
Мрак… тишина… ...
  590  14 
Ти помниш ли онези километри,
които до днес ни делиха?
Стопиха се. Попиха безметежно
след падналия декемврийски дъжд.
Дойдох… Реших и тръгнах. ...
  657  17 
В теб се бореха две противоречия
и мисълта ти се раздираше
във тях, безпомощна, пропита от незнание.
Макар че вложи в срещата старание.
И твърде бе объркан при това. ...
  561  13 
…За този плен любовен отдавна аз мечтая.
И в този час щастлива съм, уви.
Със тебе бих отишла даже в…Рая,
в прегръдката на твоите очи.
Не зная пътя за брега самотен, ...
  652  18 
Вечерта отново мята своя плащ.
Безброй звезди посипаха небето.
А луната ли? Като някаква скитница -
тръгнала в мрака, но… без страх -
жена, избягала от къщната тегоба. ...
  675  19 
Погледни ме! Докосни ме със очи -
поне за миг удостои ме с мъничко внимание.
Не питам винаги ли си такъв.
Не се прикривай зад измислено старание.
Не свеждай поглед срамежлив, ...
  824  24 
Ще приседна кротко в скута на морето -
ще взема шепа пясък от брега,
и ще отмервам бавно времето
(не искам пясъчен часовник) на твоето завръщане.
Вълните леко ще ме понесат, щураци са, ...
  574  16 
Затворих очи. Мислех, че е сън.
Но... наистина не сънувам.
Пред мен си ти - онзи, който сънувах.
Не искам да губя.
А теб да запомня такъв, ...
  1437  28 
Две котета малки боричкат се весело,
отсреща в кашпата с мушкато.
Ех, че са мили и пухени - сладки.
Стояха наежени уж,
на задните лапички само. ...
  718  15 
Всяка нощ при теб се стаявах.
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше, ...
  1053  25 
Пореден ден от календара,
отронен като ненужен есенен листeц.
Разголена душевност, неприкрита,
терзана и болезнена – до вик.
Поредна нощ – смълчана суета - ...
  684  18 
С думите си аз предричам?!
Помисля ли си нещо, то се случва…
Дори непоправимото.
А не, че искам -
казват, трябва позитивност, ...
  719  21 
Май не си ме любил истински?!
Или не си желал.
Разбирам те.
А питаш ме какво е недолюбване,
и как от него всеки път боли? ...
  783  17 
Изпрати ми мечтите си…
Изписани във зимна приказка, без край,
притихнали под бляскавия сняг…
И някъде пред мен седи си, кипра,
онази къщичка, от наште сънища... ...
  747  27 
Не ме изтривай с думата “забрава”.
Не ме обричай на поредно изпитание,
във миг, когато много ме боли.
Нима не съм способна
аз да предреша съдбата си? ...
  836  17 
За какво съм дошла
на тоз, белия свят?!
И с какво, защо да ме помнят?
Не оставих ярка следа…
Но нека други след мен да решат! ...
  761  24 
Стоях горе, на ръба на скалите,
мислейки…
В миг пожелах да разперя криле -
литвайки...
Със скок да премина ...
  790  24 
Добро утро! Отново.
Изричам на глас, а после - изписвам.
Ти навярно ще спиш,
след поредната смяна, но ще чакам след туй
да чуя твоя глас… ...
  1045  15 
Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя, ...
  655  20 
В тебе сгуших се -
като дете в майчиния скут.
Дано да те запомня…
Дълго те четях със поглед -
оглеждах се в очите ти – там спрях. ...
  936  24 
Отпивах те… на бавни глътки –
като младо, непокорно вино.
Докосвах те със устни –
със аромата на кафе, и …
Рисувах те със пръсти после - ...
  1078  26 
Не позволявай, друже,
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел ...
  787  16 
Опитах се и днес съня си да разнищя.
Странен сън, пореден епизод,
във който някъде героите са се скрили.
Единият от тях бях аз, а той…
той трябваше да ме усети в мислите - ...
  710  14 
Понякога в мечтите си
аз виждам хилядите утрини
на своя безвъзвратно минал свят…
Обвити в мъгла, студено-преднамерена,
но твърде късно осъзнах това. ...
  869  24 
Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...
  567  15 
Погледна към часовника на стената. Беше почти 10. Отдавна не й се беше случвало да си позволи такова разточителство. Но беше събота. Не бързаше за никъде. Ех, защо нямаше кой да й донесе чаша кафе…
Надигна се от леглото. Машината нямаше как да я разбере. Облече се и отиде до кухнята. Докато си чакаш ...
  1083 
По коментар на Lingerie
И този нов живот - от теб създаден,
препуска през глава - до край света.
С любов на другите отдаден,
обрича се на вечна красота. ...
  645  15 
Налях си чаша вино - медена роса,
напълних я в зарана, от тревите.
Отпивах бавно, със наслада всяка глътка -
тъй както твойте устни пиех...
А не исках... виното да свършва. ...
  859  22 
Късно есенно слънце
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка. ...
  1116  23 
Бях тръгнала – без посока,
да търся себе си,
в един изгубен свят.
Вървях – без цел, нанякъде,
по някаква измислена пътека, ...
  868  23 
Позволих ти
да нахлуеш в живота ми
случайно.
Позволих ти
да нарушиш съня ми ...
  753  20 
Навярно ще издраскам много листи,
и много думи ще зачеркна в суетата си.
Но днес душата си реших да поразлистя,
наместо тях, и да я питам докога ще плаче?
Ако иска, нека ме напусне, ...
  613  19 
Посвещавам на теб
В далечината, някъде зад теб,
когато си говорехме,
чух романтична песен на щурци.
Нали е истина? ...
  741  20 
Събудих се на остров тих,
сред океана,
в странна светлина – огряна.
Чудо е!
Къде съм? ...
  697  13 
Красива есен. Попила багри от дъгата,
размесени в палитра от лъчи.
И цялата – обсипана в позлата –
омая е за нашите изплакани очи.
Нагазвам плахо във тревата - ...
  809  25 
Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и ра ...
  1051  12 
Един приятел ме помоли
да намеря пролетта.
Учудих се на неговия порив -
та късна есен е сега, му рекох.
Отдавна птиците поеха своя път - на юг. ...
  994  20 
Random works
: ??:??