niko_niko (Нико Ников)

Вътрешната сила 🇧🇬

Красиво и
самотно
е да си
сляп в страната
на ...

niko_niko

Poetry

2011-08-26T22:54:59+03:00 984 1

Слънце 🇧🇬

Къде е суетата
на слънцето,
греещо
ослепително
за всички?

niko_niko

Poetry

2011-08-20T14:31:09+03:00 1K 2

Поетът и неговата душа 🇧🇬

В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър, ...

niko_niko

Poetry

2011-08-16T12:37:24+03:00 1.1K 1

Сянката на поета 🇧🇬

Тиха сянка се обади -
Де отиваш, пътник странен?
Де са твоите обяди,
намери си пристан хладен.
Казах ù - не ми се мешай, ...

niko_niko

Poetry » Philosophical

2011-08-12T20:49:57+03:00 952 3

Житието на насекомите 🇧🇬

Красива пеперуда кацна на тревата.
Помислих си къде ли отиде ù главата?
Изяде я стоножка, надигна си краката
и смачкана калинка показа се в тревата.
Паякът е гладен, мрежите заплита. ...

niko_niko

Poetry

2011-08-06T11:08:10+03:00 1K

Лейди к*рва 🇧🇬

С котешката си прическа
и уюта от нощеска
тя обичаше децата
и живееше в гората.
Слизаше в града случайно ...

niko_niko

Poetry

2011-08-04T18:36:03+03:00 1.1K 1 3

Калени в кръв и кал, и бира 🇧🇬

Калени в кръв и кал, и бира,
пред нищо войните не спират.
Крадат и бият, и умират,
пред нищо войните не спират.
В полето газят, колабират, ...

niko_niko

Poetry

2011-08-03T15:31:17+03:00 1.1K 3

Точка на пречупване 🇧🇬

Във точка на пречупване се срещнаха смъртта
и свободата.
Сдобриха се и слязоха в града.
Играха си, после онемяха,
виждайки на хората греха. ...

niko_niko

Poetry

2011-08-02T20:37:45+03:00 1.3K

Сянката на поета 🇧🇬

Сладко е да си щастлив
и кисело е да си малък.
Сладко е да си игрив,
горчилката е да си жалък.
Черен вълк във теб живее, ...

niko_niko

Poetry

2011-07-31T14:36:22+03:00 1.1K 6

Гладен съм 🇧🇬

В петък луната умря,
в събота аз се родих.
Зелена вълна се простря
навътре в небесната вис.
Бели смокини растат ...

niko_niko

Poetry

2011-07-29T22:36:53+03:00 1.1K

Съдбата и поетът 🇧🇬

В търсене на смисъла избягах
и после над реките прелетях.
В черните си кърви се овалях,
надвесен на бездънни бездни бях.
Смъртта ми бе красива и жестока, ...

niko_niko

Poetry

2011-07-27T20:15:37+03:00 943

Безименно и сладко 🇧🇬

Сияйните полета пред мен се разпиляха
и мигом се отворих към новата заплаха -
да бъда блед и умен, незнаен, поетичен
и вечно през полетата усмихнато да тичам.
Във лятото горещо животът е стоманен. ...

niko_niko

Poetry

2011-07-24T17:15:32+03:00 1.1K 2

Ден и нощ 🇧🇬

Небето засия във златно и червено.
Роди се пак звезда, сияйна и зелена.
Събуди се градът, войната бе жестока.
Готови сме за бран, за рат, сълзи и болка.
Навън е лятна жар, горещо е и морно. ...

niko_niko

Poetry

2011-07-22T18:24:32+03:00 1.6K 5

Балада за Джофри 🇧🇬

Във замък бе роден и в замък той израсна,
годините минават и малкият порасна.
Превърна се във принц, а после и във крал,
превърна се в гамен, безумец и пе**ал.
От знатно потекло, а всъщност е балък, ...

niko_niko

Poetry » Humorous

2011-07-08T14:43:29+03:00 1.4K

Защо? 🇧🇬

Къде е връзката, която свързва
небето и морето с трайността?
Къде е пламъкът, горящ в сърцето
и шепнещ думите на радостта?
Къде е силата, която казва, ...

niko_niko

Poetry

2011-07-07T02:16:25+03:00 1.1K 2

Не е любовно 🇧🇬

Когато пламъкът е
жив,
сърцето търси
своята
половинка.

niko_niko

Poetry

2011-07-05T20:59:22+03:00 907 1

Спомен от рая 🇧🇬

Къде отиват
умрелите
цветя?
В рая, или
в ...

niko_niko

Poetry

2011-07-03T01:11:36+03:00 996 3

Годеникът на Смъртта 🇧🇬

Птицата кацна на дясното му рамо. Беше бяла и красива. Казваше се Смърт. Той ù благодари и тръгна. Вече се чувстваше готов да намери Живота.
Смъртта на рамото му беше тиха, кротка и мила. Не му досаждаше. Само от време на време се обаждаше - „Живей, живей” с пискливия си глас. На моменти му досаждаш ...

niko_niko

Prose

2011-06-17T13:00:15+03:00 1.2K 5

Вълкът вътре 🇧🇬

Вълкът голям е, дебне близо,
не те оставя да излизаш,
да спретнеш парти, да си весел,
да заподскачаш в луда песен.
Вълкът е бърз и дебне остро, ...

niko_niko

Poetry

2011-06-16T14:01:11+03:00 949 3

Психо (изводи) 🇧🇬

Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. ...

niko_niko

Prose

2011-06-15T22:02:33+03:00 1.1K 2

Психо - (водни сънища) 🇧🇬

„Първо, видях вода във формата на зебра, тичаше през саваната. После се превърна в птица и отлетя. След това, жена, вървяща по улицата пред мен. Влезе в магазин, после мина кола, и ми свирна с клаксона. След това, видях две момчета да ритат топка.” Това от снощи ли е? Да. Казвате, че после виждате т ...

niko_niko

Prose

2011-06-14T20:50:13+03:00 1.1K

Психо (продължава) 🇧🇬

Как си? Добре. Защо дойде? Баща ми ме изпраща. Ти съгласен ли си да говорим? Да. Разкажи ми за струните? Той ококори очи. Знаеш ли за струните? Разкажи ми, след това и аз ще ти разкажа. Всичко е струни, които трептят. Различни трептения, различна енергия. Висока, честота, висока плътност, материя. Н ...

niko_niko

Prose

2011-06-11T15:59:30+03:00 962

Психо (откъс) 🇧🇬

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...

niko_niko

Prose

2011-06-09T22:27:11+03:00 996 2

Красиво ли е? 🇧🇬

Красиво ли е или не
да имаш пламенно сърце.
Да бъдеш лесен, топъл, ведър,
да си приятничък и щедър?
Красиво ли е да си благ, ...

niko_niko

Poetry

2011-05-15T23:02:44+03:00 1.6K

Купувам щастие 🇧🇬

Да обичаш, да се молиш,
да се рееш, да говориш,
да умееш, да обичаш,
да запалваш, да изричаш.
Да си силен, да си смел. ...

niko_niko

Poetry

2011-05-11T20:06:02+03:00 1K 1

Кратък въпрос 🇧🇬

Птиците пеят,
цветята растат.
Дърветата дишат,
стените мълчат.
А ти?

niko_niko

Poetry » Philosophical

2011-05-08T23:11:04+03:00 1.1K 8

Съвършенство 🇧🇬

В стихията на
времето
открих
имат ли бъдеще
сълзите ...

niko_niko

Poetry

2011-05-07T21:01:34+03:00 914

Можеш да летиш 🇧🇬

Ще запалиш слънцето, ще замразиш леда,
ще олекнат облаците, ще осветиш деня.
Ще помрачиш небето в дванайсет през нощта,
ще запалиш огъня и ще мърсиш калта.
Ще гледаш през очите си, ще слушаш всеки звук, ...

niko_niko

Poetry

2011-05-06T00:03:06+03:00 1.1K 1

Тимшел - ти можеш! 🇧🇬

Ти можеш да живееш, ти можеш да умреш.
Ти можеш да се бориш, ти можеш и да спреш.
Ти можеш да обичаш, ти можеш да грешиш.
Ти можеш и да тичаш, ти можеш да летиш.
Ти можеш да си силен, ти можеш да си слаб, ...

niko_niko

Poetry

2011-04-30T13:53:08+03:00 2.2K 4

Ще умре ли? 🇧🇬

Жив съм и ръцете ми треперят,
копнеят за живот и за любов.
Душата ми не бърза и се смее,
а мислите се лутат в странен зов.
Косата му е сива и зелена. ...

niko_niko

Poetry

2011-04-28T10:13:22+03:00 913 2

Кой? 🇧🇬

Има ли в
мрака
сълзи?

niko_niko

Poetry

2010-05-28T22:17:52+03:00 860

Летя 🇧🇬

Бог.
На своите икони
аз видях
лицата ви.
Мечта. ...

niko_niko

Poetry

2010-05-13T18:58:29+03:00 979

Руска рулетка 🇧🇬

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.

niko_niko

Prose

2010-05-01T18:58:42+03:00 1.2K 2

Дневникът на един убиец 🇧🇬

През тежките стъпки, в черния мрак
съдбата зловещо ù даваше знак
да вдигне очи, да срещне смъртта,
завинаги пазаеща свойте дела
в потайност и дим, във мрачни души. ...

niko_niko

Poetry

2010-04-30T12:10:26+03:00 1.8K 2

Наглите 🇧🇬

Къде във истинската
преса
се чу гласът
на две
мутреси ?

niko_niko

Poetry » Civic

2010-02-23T23:47:46+02:00 994 1

Разходка в перлените сънища 🇧🇬

Белите птици на покоя
умряха.
Роди се новата мечта.
Къде се скри на думите сестрата?
Отиде си, оплете се в света. ...

niko_niko

Poetry

2010-02-11T22:25:57+02:00 885

Смъртта на боговете 🇧🇬

Огнените пирамиди пламнаха.
Дебелите стени крещят.
Домът на боговете празен е.
Дойде на хората денят.
На сиви птици отлетя съдбата ни ...

niko_niko

Poetry

2010-02-09T14:34:34+02:00 1.1K 6

Играта на играчките 🇧🇬

Във лятото на спомена отмина
крилатата ми птица, победена
от бляскавите нокти на мнозина,
които всичко свидно тихо взеха.
Остана ми вината и срамът ми, ...

niko_niko

Poetry » Philosophical

2010-01-29T22:20:07+02:00 944 2

Златото на поета 🇧🇬

Във бели рими, във душа лъчиста,
поетът търси свойта сянка чиста.
Мечтае за лазура сляп и светъл
и бърза да се слее с мрака ведър.
Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва ...

niko_niko

Poetry » Philosophical

2010-01-25T09:09:57+02:00 1K 5

Избори 2009 🇧🇬

гласувах и поетът в мене се пробуди
гласувах и заспах насред неясно чудо
гласувах и безспир вратите зейнаха пред мен
гласувах и прекрасни сълзи бликнаха -
ранен... ...

niko_niko

Poetry

2009-07-05T18:44:30+03:00 874