С какво виновна съм, че съм такава,
а ти така различен си от мен?
Защо животът е с мен така суров,
защо ме кара да мечтая,
а после да си патя от това? ...
Отвесна скала на брега на морето,
под нея само синия простор,
над нея облаци зловещи, сиви,
предвиждат тежък край на нечия съдба.
Навънка тежка буря се задава ...
Ти за мене беше въздух и вода,
в теб за кратко срещнах любовта.
Но всичко свърши, всичко е било илюзия,
която и сега догаря бaвно в моята душа.
А аз не вярвам, че ти отиваш си, ...
Защо ми липсваш толкова, кажи?
Защо светът без теб се промени?
Дали виновна съм в твоите очи
или съдбата с теб ме раздели?
Защо си тръгна без да кажеш сбогом, ...
Обичам да виждам усмивката ти
и как погледът ти плахо шари.
Обичам да чувам нежният ти глас
и дъхът ти, в близост до себе си.
Обичам да ме прегръщаш силно ...
Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне, ...
В забрава искам да потъна,
в забрава да останат две очи.
Две очи, които ме изгарят
и пораждат мъка в моя светъл ден.
А мъката убива бавно моето сърце. ...
Ти, майко моя, Родино мила,
ти що тайни пазиш...
Там, дълбоко в твоите гори вековни,
там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.
И душата ми политна вече в рая ...
Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен ...
Затворена в оковите на своя живот,
мечтаеща да бъде просто друга
с живота бори се от ден на ден,
а той безмилостно я мачка.
Сълзи блестящи в очите й ...
