yotovava
2,516 results
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
1240
24
36
Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
1198
13
22
Този профил е закрит.
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
Авторът замина вече.
Вероятно за Мадрид.
Или нейде по-далече.
Беше тук. А днес не е. ...
605
9
17
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
741
8
18
Душата ми ще стане пеперуда,
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
в мига, когато вече ме напуснеш.
Не се забравя болката от Иуда,
дори да те накара да възкръснеш.
Чертите, по които ще ме дириш, ...
459
7
15
1032
4
5
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници ...
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници ...
760
9
23
Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
611
8
11
По синята хартия на небето
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
рисувах щъркеловите ята
с парченце златно въгленче, което –
догаряща, ми подари нощта...
... и облаци, които още спяха, ...
595
7
17
1079
6
3
Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
4132
50
74
619
11
15
560
7
14
2282
7
7
1251
4
4
2300
5
7
1447
3
9
1626
2
6
903
4
4
1112
3
5
1207
5
9
497
7
11
888
2
2
848
4
14
Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев
704
9
19
последни есенни щурци – непоправими трубадури
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
610
7
14
847
3
4
750
1
2
906
1
3
867
1
3
491
5
13
1787
8
14
Sometimes I dream that I’m a bird
And I’ve been cuddled by twilight.
An early riser mower runs
Along the stellar crickets tide.
The heavens buttonhole’s embroidered ...
And I’ve been cuddled by twilight.
An early riser mower runs
Along the stellar crickets tide.
The heavens buttonhole’s embroidered ...
2016
2
5
709
1
5
– Да не воюваме – помоли ти. –
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз. ...
Не ни остана вече много време.
Сега е важно всеки да прости,
Остатъците от деня да вземе.
– Да не воюваме – отвърнах аз. ...
442
1
9
1114
1
4
1035
1
1
1110
5
11
Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене, ...
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене, ...
856
6
14
1032
2
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
