yotovava
2,696 results
КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...
552
12
13
Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...
501
4
7
ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...
698
5
9
1683
1
3
ПОДСЛУШВАНЕ НА ТИШИНАТА
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
746
8
17
1057
2
6
Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
844
14
18
Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
989
10
12
Барутен погреб е душата ми.
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните – ...
И тръпката, че още дишам
в косите сини на водата
навярно прави ме излишна.
Щом вържа възела на дните – ...
604
3
10
Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...
655
5
9
1661
4
12
Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
903
11
17
Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб ...
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб ...
742
8
12
969
3
9
1837
6
17
984
1
5
Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци ...
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци ...
733
9
15
Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...
692
8
9
1104
1
Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...
537
12
11
ЛЮБОВНИ МАРАТОНИ
Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне. ...
Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне. ...
624
8
10
Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.
Аз помня как звънтеше листопадът, ...
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.
Аз помня как звънтеше листопадът, ...
700
8
11
Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...
736
8
13
Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...
3913
34
56
933
3
5
1172
3
10
СЪН ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш. ...
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш. ...
1332
11
12
1529
3
5
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ. ...
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ. ...
795
10
18
1190
4
1127
4
6
1269
4
4
1275
3
8
1270
5
13
1219
3
7
1605
8
16
1419
2
13
О, колко макове е нарисувал
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
дъждецът юнски – златокос художник!
Орляк врабчета из ръжта заплува
и прелетя над вехтия триножник.
Такива мигове не се повтарят – ...
615
10
14
Понякога е нужно да поплачеш,
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки, ...
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки, ...
768
11
12
СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите. ...
Когато пълнолунието слезе
над покривите, и градът притихне,
отключиш ли от босия си глезен
веригите – притичай през тревите. ...
824
10
10
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
