Novellas and novels - Prose

Из „Обречен ум” 🇧🇬

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

2017-11-22T23:46:50+02:00 823

Из „Обречен ум” 🇧🇬

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

2017-11-21T13:25:46+02:00 857

Нощ в училището /край/ 🇧🇬

01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-21T08:37:30+02:00 778 1 8

Нощ в училището - 5. 🇧🇬

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-19T17:39:38+02:00 992 1

Виенско кафе 3/ 6 🇧🇬

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-19T17:05:49+02:00 1.4K 6 6

Нощ в училището - 4. 🇧🇬

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-18T09:15:21+02:00 996 1 2

Нощ в училището - 3 🇧🇬

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-17T13:21:55+02:00 866 2

Виенско кафе 3/ 5 🇧🇬

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-16T23:20:51+02:00 1.2K 5 2

Нощ в училището - 2. 🇧🇬

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-16T12:32:05+02:00 955 1

Лепило и вълни (14) 🇧🇬

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

2017-11-16T10:47:54+02:00 961

Обречен ум 🇧🇬

Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...

S.L.

Prose » Novellas and novels

2017-11-15T20:34:34+02:00 881

Крайпътни мечти - Глава Втора 🇧🇬

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

2017-11-15T16:27:07+02:00 980

Нощ в училището 🇧🇬

20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-15T08:43:05+02:00 1.3K 6

Виенско кафе 3/ 4 🇧🇬

Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-15T08:41:24+02:00 1.8K 4 1

Крайпътни мечти - Глава Първа 🇧🇬

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

MisterVanko

Prose » Novellas and novels

2017-11-15T07:46:17+02:00 885

Виенско кафе 3/ 3 🇧🇬

Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гроб ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-14T08:40:05+02:00 1.2K 3 6

Виенско кафе 3/ 2 🇧🇬

Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковч ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-12T12:57:14+02:00 1.8K 4 6

Виенско кафе 3/1 🇧🇬

– Какво ще правя, Светле?! Какво ще правя без Алекс? Защо не ми е казала, тя винаги ми казваше такива неща, сега защо не ми е казала? Защо не е казала на никой?
Хванах свекър си за ръката:
– Тя винаги искаше да се оправя с всичко сама. Просто беше такава. Искаше да поеме целия товар, познаваш я. Хай ...

Elder

Prose » Novellas and novels

2017-11-11T08:58:26+02:00 1.9K 3 7

Три шишета в машината на времето - 10. /край/ 🇧🇬

36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-10T08:42:05+02:00 1.8K 1 9

Три шишета в машината на времето - 9. 🇧🇬

32.
А, походих по ония краища. И по море, и по суша.
Ядох плов – пилаф, де. Ама с пръсти – с все ориза /друг вид, не нашенския/, със стафидите и другия пълнеж.
Пробвах грузинските лепешки – хачапури. Ама и как звучи, а!
Пих истински чай. Тоя, дето млади момичета и булки не берат – толкова е силен, ч ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-09T11:01:40+02:00 956 2 6

Три шишета в машината на времето - 8. 🇧🇬

28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-08T09:16:56+02:00 1.2K 1 5

Лепило и вълни (13) 🇧🇬

Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

2017-11-07T08:31:49+02:00 977

Три шишета в машината на времето - 7. 🇧🇬

24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-07T08:31:06+02:00 1.8K 1 7

Три шишета в машината на времето - 6. 🇧🇬

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-05T16:48:39+02:00 978 1

"Не ме съдете" 27 🇧🇬

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

2017-11-05T16:36:40+02:00 1.5K 4 3

Три шишета в машината на времето - 5. 🇧🇬

ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-04T14:26:04+02:00 1.5K 1 4

Три шишета в машината на времето - 4. 🇧🇬

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-03T09:42:22+02:00 1.1K 3 4

Три шишета в машината на времето - 3. 🇧🇬

IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-02T09:11:16+02:00 1.1K 1 6

Гробът на Димо - Детето 🇧🇬

И ние от основи издигнахме и украсихме. Ех, не всичко, а само двореца. А и него не целия, но само тронната зала и църквата. За повече време нямаше. Хората напираха и искаха цар. Български цар. Пък от другата страна Петър и той далдисваше за корона. Стига е бил овчар, монах и какъв ли не нищ и смерд ...

khanas

Prose » Novellas and novels

2017-11-01T14:06:05+02:00 1.6K

Три шишета в машината на времето - 2. 🇧🇬

V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-11-01T14:02:44+02:00 1.2K 1 4

Три шишета в машината на времето 🇧🇬

Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-10-31T10:12:35+02:00 1.3K 7

Лепило и вълни (12) 🇧🇬

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

2017-10-29T19:18:10+02:00 964

Пътеките на живота 🇧🇬

6
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...

thedac

Prose » Novellas and novels

2017-10-29T00:28:38+03:00 792 2

Лепило и вълни (11) 🇧🇬

Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...

Късата_клечка

Prose » Novellas and novels

2017-10-24T08:38:05+03:00 1.2K

Пътеките на живота 🇧🇬

5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...

thedac

Prose » Novellas and novels

2017-10-24T01:41:33+03:00 749 1 2

Пътеките на живота 🇧🇬

На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...

thedac

Prose » Novellas and novels

2017-10-22T20:43:19+03:00 816 2

"Не ме съдете" 26 🇧🇬

Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

2017-10-22T09:05:42+03:00 1.5K 5 3

"Не ме съдете" 25 🇧🇬

Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...

Vessymark

Prose » Novellas and novels

2017-10-21T23:08:32+03:00 1.9K 4 4

Пътеките на живота 🇧🇬

2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...

thedac

Prose » Novellas and novels

2017-10-18T11:44:54+03:00 753 1 2

Свободен полет /откъс за проба/ 🇧🇬

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

генек

Prose » Novellas and novels

2017-10-17T13:29:41+03:00 682 2