Short stories - Prose

Среща... 🇧🇬

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...

puholinka

Prose » Short stories

2011-04-07T20:53:00+03:00 943

На пътя 🇧🇬

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

blagae

Prose » Short stories

2011-04-07T20:44:02+03:00 1.1K

Булевард "България" 🇧🇬

Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...

Вестин

Prose » Short stories

2011-04-07T20:39:32+03:00 1.1K

Роксино 🇧🇬

Имам един ярък спомен от младостта, когато здраво ме биеше хормонът и с моята Дида се чудехме как и къде да намерим терен за любов. Терен обаче трудно се намираше, по две причини.
Дида, като всяка еманципирана мадама, си имаше втори любовник, който колкото и да пиеше, а той си пиеше здраво, все науч ...

merlin

Prose » Short stories

2011-04-07T19:49:44+03:00 996

Екскурзията 🇧🇬

Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се ...

blagae

Prose » Short stories

2011-04-06T23:06:44+03:00 1.4K

Разговор на по чаша любов 🇧🇬

Разговор на по чаша любов
това обикновено отнема повече от един човешки живот
«Ще се науча да те обичам»
Събудих се с тази мисъл в ума си, явно сънувала нещо, но както винаги помнейки нищо на сутринта. Разтрих очите си, мислейки колко нелепо е сънното ми изказване. Та аз вече те обичах и винаги съм ...

Lirael

Prose » Short stories

2011-04-06T16:43:02+03:00 1.3K 2

Орехи по пътя 🇧🇬

Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше ...

irena-docheva

Prose » Short stories

2011-04-06T16:38:03+03:00 858

Момичето, болно от патриотизъм 🇧🇬

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...

velislava111

Prose » Short stories

2011-04-05T22:55:06+03:00 1.1K

Конкурент 🇧🇬

К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...

Wali

Prose » Short stories

2011-04-05T22:47:12+03:00 825 5

Домът на Сашо 🇧🇬

Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Та ...

Раш

Prose » Short stories

2011-04-05T22:25:06+03:00 1.4K 1

Офицерите от "Желязната дивизия" 🇧🇬

Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-04-05T00:24:57+03:00 1.8K

Втори шанс 🇧🇬

- Марина, твоичкият още ли е с оная Клара?
- Да. Защо питаш?
- А ще се женят ли?
- Не зная. Не ме информират за плановете си.
- Е, сега вече и на мен ми стана любопитно. София, защо питаш за бившия на Марина? Да не си научила нещо, което ние не знаем? ...

blagae

Prose » Short stories

2011-04-04T12:40:47+03:00 1.1K 3

Молдовецът 🇧🇬

Молдовецът друсаше LSD, гъби и много коз. Представляваше малък, малък човек - на границата на момче - какъвто никога не съм си представяла, че ще се окаже да бъде. От онези хора, за които много си слушал, преди да споделите действителността очи в очи. Впечатли с топла и ярка аура, която някак успява ...

kobli

Prose » Short stories

2011-04-03T22:32:25+03:00 1.6K 3

Ти си първата и последна жена, която съм обичал 🇧🇬

"Глупак" - изстена в съня си Ирена. Какво ли измъчваше тази жена, та и в съня си нямаше покой? Беше жена на средна възраст, но все още запазена.
Мишо, напоследък почти всяка вечер се прибираше пиян. Стана неразговорлив. Не искаше да сподели и с Ирена. Промени походката си. Попрегърби се. Погледът му ...

mari45

Prose » Short stories

2011-04-03T22:16:34+03:00 1.2K

Проклятие или дарба 🇧🇬

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

elenasim1

Prose » Short stories

2011-04-03T21:19:51+03:00 1.1K 12

Чопър 🇧🇬

„Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...

merlin

Prose » Short stories

2011-04-02T18:38:26+03:00 1.1K 2

Подводен туризъм - още един миг от пролетта 🇧🇬

Подводен туризъм
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-04-02T02:59:00+03:00 1.6K

Шок 🇧🇬

Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...

up-1-level

Prose » Short stories

2011-04-01T21:44:08+03:00 1.1K 3

Шантав първоаприлски дневник 🇧🇬

01.04.2009
Вече два месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет години съм имал. Без да броя двете в казармата, най-свидните ми. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се сл ...

lubara

Prose » Short stories

2011-04-01T21:33:42+03:00 1.2K 18

Съседът 🇧🇬

Още като погледна през прозореца, разбра, че в съседната къща става нещо. Не се виждаше никой, но си личеше, че вече е обитавана. От известно време къщата беше празна. Предишните собственици се изнесоха преди месец и заминаха да живеят другаде. Изглежда са я продали на някого. Рени се замисли, кои л ...

blagae

Prose » Short stories

2011-03-31T22:35:10+03:00 1.3K 4

Кокиче 🇧🇬

Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-03-31T22:18:26+03:00 1.3K 2

Партньори - друг миг от пролетта 🇧🇬

П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-03-30T23:53:06+03:00 1.7K

Някога... 🇧🇬

Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

2011-03-30T23:44:23+03:00 808 2

Любов и омраза 🇧🇬

Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди ...

blagae

Prose » Short stories

2011-03-30T21:20:45+03:00 989 2

Мехурчетата на щастието 🇧🇬

- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така:
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...

Kuzmo

Prose » Short stories

2011-03-30T21:00:40+03:00 4.4K 4

Щедростта 🇧🇬

Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-н ...

yulia

Prose » Short stories

2011-03-30T14:30:04+03:00 2.2K

Лично... 🇧🇬

Здравейте,
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...

Slamiliq

Prose » Short stories

2011-03-29T21:29:38+03:00 1.4K 3

"Богумила" из "Първото царство" 🇧🇬

БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...

karnobatlova

Prose » Short stories

2011-03-29T14:41:40+03:00 1.6K 2

Главният конструктор на Мерцедес Бенц 🇧🇬

Главният конструктор на Мерцедес Бенц
Бяхме в командировка в Щутгарт във връзка с преговори за покупка на 300 нови седлови влекача „Мерцедес Бенц“. С мен беше Бумбето (Александър Бумбаров) – юрисконсулт в ДАП – ММП (Държавно автомобилно предприятие за международни и междуградски превози|, сегашният ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-03-28T00:45:32+03:00 2.5K 6

Ницше на балкона 🇧🇬

Ницше на балкона
- Жена ми иска да ме убие. И остави, че иска да ме убие, но гледа да го направи по особено мъчителен начин. – каза Киро Борсата. Въздъхна тежко като човек, който току-що е разбрал, че малката весела песен, наречена живот, неусетно се е превърнала в заредена с напрежение мелодия от ф ...

Greg

Prose » Short stories

2011-03-27T22:37:02+03:00 2.4K 17

"Ана" из "Първото царство" 🇧🇬

АНА Родена съм през 836 година от рождество Христово, което е година на Тигъра по българския календар. Българското ми име е Сирма и съм най-малкото дете на канасубиги Персиан. Баща ми беше опитен и суров военачалник и твърдо отстояваше българската държавна уредба, обичаи и религия срещу ромейските. ...

karnobatlova

Prose » Short stories

2011-03-27T20:39:49+03:00 1.4K 2

Вересия от Господ 🇧🇬

Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...

inakrein

Prose » Short stories

2011-03-27T18:31:20+03:00 1.9K 1 18

Призраци в едно селско гробище 🇧🇬

Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-03-26T23:57:33+02:00 4.5K

Четирилистната детелина 🇧🇬

В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, к ...

dakski

Prose » Short stories

2011-03-26T20:59:51+02:00 1.1K 1

"Мария" из "Първото царство" 🇧🇬

МАРИЯ
Родена съм през годината на Глигана преди три 12-годишни календарни кръга по българския календар, което ще рече през 844 година от рождението на новия ни бог Исус Христос. Българското ми име е Джента и съм от колобърския клон на благородния род Чакарар. Семейството ни е богато и уважавано. Бащ ...

karnobatlova

Prose » Short stories

2011-03-26T17:24:51+02:00 2.1K 2

Последното пътуване 🇧🇬

Какво не бяха видели очите ми? Какво не бяха чули ушите ми? Каква ли работа не бяха вършили ръцете ми?
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...

elenasim1

Prose » Short stories

2011-03-26T17:07:16+02:00 870 6

Празненството 🇧🇬

- Лара е права, трябва да наемем организатор. Не можем да се справим сами. Такова празненство изисква специална подготовка.
- Татко, винаги ли ще се съгласяваш с Лара? Още не сте женени, а ти я оставяш да се разпорежда с всичко тук.
- Какво лошо има в това? Нали ще бъде стопанката на дома.
Синът не ...

blagae

Prose » Short stories

2011-03-26T13:36:34+02:00 1.1K

Как едва не умрях 🇧🇬

" Спокойният не свят
се сблъсква с п*тка мрачна
и п*тка благодат
с достoйнство го прекрачва"
Anonim. ...

Kuzmo

Prose » Short stories

2011-03-25T21:54:14+02:00 1.4K 1

"Вида" из "Първото царство" 🇧🇬

ВИДА
Аз, Вида от рода Кубиар, съм родена в годината, когато починал кан Крум и синът му Омуртаг поел властта. Дъщеря съм на могъщия Ишбул, който беше кавхан на великия Омуртаг и на неговите синове. Семейството ни живееше в голяма, красива къща зад втората крепостна стена на Плиска. Освен двата ката ...

karnobatlova

Prose » Short stories

2011-03-25T12:23:23+02:00 1.7K 6

Краят на Пирамидата 🇧🇬

Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2011-03-25T12:13:45+02:00 752