Short stories - Prose

Усмивка в полунощ 🇧🇬

Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...

up-1-level

Prose » Short stories

2011-05-17T10:30:27+03:00 1.7K 1 5

Тайнствената постройка 🇧🇬

ужаси, мистерия
Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види една много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потроше ...

donkooooo

Prose » Short stories

2011-05-17T09:53:58+03:00 3.1K 17

Деветте стъпала 🇧🇬

Беше време, когато директори на театрални трупи се „биеха” за млади актьори!
В държавата имаше близо 50 драматични и музикални театри.
От тях трийсетина бяха провинциални – всеки с над трийсет щатни бройки.
Столичните актьорските щатове бяха раздути от 60-70 до 100 и повече.
Съставите бяха застарели ...

Volter

Prose » Short stories

2011-05-17T09:37:57+03:00 1K 2

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд 🇧🇬

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд
Беше края на годината. Главният счетоводител на СО МАТ, Томчо Томов ми се обади от София и ме попита какви пари можем да съберем и спешно да изпратим. Попитах го колко му трябват. Отговори, че най-малко 500000 $. Казах , че мога да събера към 2000000$, но трябва да ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-05-16T20:39:13+03:00 2.1K

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Prose » Short stories

2011-05-15T12:25:41+03:00 1.3K 26

Преписаните решения 🇧🇬

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-05-15T01:09:32+03:00 1.5K 8

Ширин 🇧🇬

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-05-15T00:07:31+03:00 2.1K 15

Арабският принц 🇧🇬

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

hamdan

Prose » Short stories

2011-05-14T16:29:41+03:00 1.8K 1

Французойката 🇧🇬

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Eia

Prose » Short stories

2011-05-14T14:56:04+03:00 1.9K 18

Може би любов 🇧🇬

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

heartless-girl

Prose » Short stories

2011-05-13T21:36:32+03:00 1.6K

Вкусът на бонбон 🇧🇬

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Volter

Prose » Short stories

2011-05-13T20:59:25+03:00 862

Сродни души 🇧🇬

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Prose » Short stories

2011-05-13T20:20:01+03:00 2K 2

В стаята на Рони 🇧🇬

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2011-05-13T20:10:54+03:00 938 1 1

Даница - I глава 🇧🇬

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-05-13T10:55:58+03:00 3K 3 37

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

stanef

Prose » Short stories

2011-05-12T23:38:48+03:00 1.1K

Отвъд времето 🇧🇬

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...

cappuchina

Prose » Short stories

2011-05-12T10:45:00+03:00 847

Живко 🇧🇬

Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ...

Eia

Prose » Short stories

2011-05-11T19:43:47+03:00 1.3K 14

Нечовешко унижение 🇧🇬

Н Е Ч О В Е Ш К О У Н И Ж Е Н И Е
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-05-11T14:29:15+03:00 1.5K 6

От 6 декември 2007 г. до 9 декември 2007година 🇧🇬

ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-05-10T18:07:16+03:00 1.1K 2

One-night stand 🇧🇬

Вторник вечер не е най-подходящата вечер за излизане. Или поне така си мислят повечето хора. Вторник изостава в сравнение с четвъртък и петък, отреден е на едно питие и по-ранно прибиране, евентуално с компания. Да, ако целта на излизането е да не се прибереш сам, няма особено значение кога излизаш. ...

Рима

Prose » Short stories

2011-05-08T11:25:20+03:00 1.4K 5

Пътепис, страници 945-948 🇧🇬

"It's time to wake up. The time is: 07:15."
Първата реплика, която чух за този ден, но за разлика от вчера, вместо да се подчиня на гласовия си часовник (да, понеже това е най-шумната аларма на телефона ми, тази използвам), просто изключих алармата.
До края на деня не спрях да проклинам това си дей ...

garbage-caliber

Prose » Short stories

2011-05-07T12:04:10+03:00 797

Всичко винаги е наред 🇧🇬

And now we're driving dazed and drunk
been down the road to Damascus,
the road to Mandalay,
met the ghost of Ceaser on the Appian way, he said
"It's hard to stop this bingeing, once you get the taste." ...

truthiseek

Prose » Short stories

2011-05-07T00:17:29+03:00 2K 4

*** 🇧🇬

... че всяка болка си има наименование, всяка любов име притежава, може ли да е
толкова красива, измамна и лъжлива...
Отново двама край реката, седнали на тревата, а слънцето ни топли със своите лъчи,
луната нощем тъй хубаво ни огрява, ние двама седим, на залеза ний се любим, с думи да го опиша, аз ...

angelskiogyn

Prose » Short stories

2011-05-06T22:49:49+03:00 702

Теодора 🇧🇬

siaina03

Prose » Short stories

2011-05-06T16:01:12+03:00 1.8K 11

Автомобилът 🇧🇬

мистерия
Свръхестествените явления навярно са навсякъде около нас. Няма човек, който да не се е сблъскал с нещо необяснимо, нещо, което го е накарало да се замисли сериозно върху истинността на всеобщите природни закони. Но човешката природа е такава, че винаги търси разумно обяснение и дори и да не ...

donkooooo

Prose » Short stories

2011-05-06T00:00:43+03:00 2.2K 10

Снежни истории 🇧🇬

Сняг навсякъде. Студени вълни те обливат, но ти не спираш, вървиш и гледаш безкрайното млечно море. Ботушите се хлъзгат – всичко е изтръпнало.
Знаете ли? От дете не съм опитвал ледената прегръдка на снега, та сега реших да тръгна по стръмния склон и после като обезумял да се спусна надолу, забравил ...

genado

Prose » Short stories

2011-05-05T23:32:18+03:00 1.3K

Третият шанс 🇧🇬

„Питам се: всъщност, какво правя тук!
Значи може „успешно” да се завърши учебна година, без да се учи!
Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!
„Пребиваваш” няколко години и получаваш диплома!”
* ...

Volter

Prose » Short stories

2011-05-05T23:28:36+03:00 928

Прочети преди употреба 🇧🇬

Прочети преди употреба
Дядо Стоян беше нарекъл едно агне за здраве на своя внук. Искаше да го дари на манастира и да прочетат молитва за здраве за малкия Стоян. ,,Малкият,, беше на двадесет и две години и живееше в Германия от две години. Там учеше. Сега беше във ваканция и беше дошъл на гости на дя ...

ZAPP

Prose » Short stories

2011-05-05T23:23:10+03:00 1.3K 12

Оскар 🇧🇬

Оскар беше евреинът, който живееше на долния етаж на гостоприемницата "Женет". След три години на изучаване на занаята по правенето на бижута, неговият майстор бе счел, че той е вече готов за търговец и бижутер и го отпрати със студенината, с която го беше посрещнал. Оскар прие това с радост и тъга, ...

osidion

Prose » Short stories

2011-05-05T21:39:59+03:00 688

Лист 🇧🇬

Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...

virginblack

Prose » Short stories

2011-05-05T20:05:53+03:00 2.3K 2

Литературният клуб 🇧🇬

Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...

lubara

Prose » Short stories

2011-05-05T19:49:55+03:00 801 3

Късче от себе си... 🇧🇬

Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...

Volter

Prose » Short stories

2011-05-03T18:59:18+03:00 1.2K 2

Благословия 🇧🇬

БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...

zelena

Prose » Short stories

2011-05-01T21:48:12+03:00 2.2K 22

Мангалът 🇧🇬

Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...

670301

Prose » Short stories

2011-05-01T20:03:15+03:00 869 1

Доброто момче 🇧🇬

Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...

somita

Prose » Short stories

2011-05-01T18:46:47+03:00 936 1

Портрет - 16 част: Време е… 🇧🇬

Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...

kalin8

Prose » Short stories

2011-05-01T18:42:16+03:00 914 1

Лятна нощ 🇧🇬

Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...

cryingangel

Prose » Short stories

2011-04-30T13:46:54+03:00 989

В пустинята 🇧🇬

Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съ ...

irena-docheva

Prose » Short stories

2011-04-29T22:39:02+03:00 1.2K 2

Дарение с тежест 🇧🇬

Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...

Eia

Prose » Short stories

2011-04-28T23:36:05+03:00 2.4K 23

Където не си сам 🇧🇬

Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...

yoshikata

Prose » Short stories

2011-04-28T22:12:18+03:00 885 2