Short stories - Prose

Разплата 🇧🇬

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...

AxlSaint

Prose » Short stories

2011-06-05T18:25:54+03:00 1.9K 2

Хиляди пластове цигарен дим 🇧🇬

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...

darkness

Prose » Short stories

2011-06-05T00:48:15+03:00 1.6K 8

Сива 🇧🇬

Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...

Milimili

Prose » Short stories

2011-06-04T12:16:28+03:00 1.8K 4

Законната... 🇧🇬

Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...

Slamiliq

Prose » Short stories

2011-06-02T23:29:35+03:00 1.3K 5

Отново щастлива 🇧🇬

И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...

heartless-girl

Prose » Short stories

2011-06-02T14:37:02+03:00 1.6K 3

Тя и Той 🇧🇬

„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...

LordZombie

Prose » Short stories

2011-06-02T13:56:37+03:00 1.6K 1

Ежедневие 🇧🇬

Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...

lubara

Prose » Short stories

2011-06-01T22:49:00+03:00 987 8

Елинските гробове 🇧🇬

This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...

truthiseek

Prose » Short stories

2011-06-01T17:23:51+03:00 1.3K 2

Пагубно удоволствие 🇧🇬

Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...

donkooooo

Prose » Short stories

2011-05-31T22:15:39+03:00 3.8K 33

Михаил 🇧🇬

Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-31T15:21:48+03:00 903

Скайлър 🇧🇬

Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...

delta_f

Prose » Short stories

2011-05-30T00:01:23+03:00 1.3K

Паркът на пеперудените сънища 🇧🇬

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...

Довереница

Prose » Short stories

2011-05-28T23:58:55+03:00 1.6K 24

Лилия 🇧🇬

Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...

sdacu

Prose » Short stories

2011-05-28T11:09:20+03:00 1.5K 2

Uniqato Rubin 🇧🇬

Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...

orangem0on

Prose » Short stories

2011-05-28T11:01:26+03:00 1.2K

Последна песен 🇧🇬

Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-27T13:18:04+03:00 1.9K 3

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...

Bersek

Prose » Short stories

2011-05-27T00:16:34+03:00 979

Почти виртуална любов 🇧🇬

Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...

PLASHKOFF

Prose » Short stories

2011-05-27T00:01:17+03:00 1.1K

Душа на stand by 🇧🇬

„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...

fammie

Prose » Short stories

2011-05-26T15:22:14+03:00 852 3

Вечни очи 🇧🇬

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-26T12:01:58+03:00 960 2

Идилии 🇧🇬

- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...

valia1771

Prose » Short stories

2011-05-25T23:28:50+03:00 1.5K 45

Отровени души 🇧🇬

Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-25T10:24:33+03:00 1K 3

Колекционерът 🇧🇬

Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...

thecilium

Prose » Short stories

2011-05-25T10:14:16+03:00 1.5K 10

Уроците на Любовта 🇧🇬

Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...

ZAPP

Prose » Short stories

2011-05-24T15:46:13+03:00 1.4K 28

Вера 🇧🇬

Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-24T11:38:04+03:00 870 1

Морска пяна (Част първа) 🇧🇬

Вече пътувахме към фермата за коне на чичо Владо. Баща ми беше много запален по конните състезания, впоследствие с израстването си аз също се привързах към този спорт. Харесвах конете и недоумявах едно нещо...
Защо "Кон" ...? Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как з ...

Nando

Prose » Short stories

2011-05-22T13:05:29+03:00 1.3K 1

Момчето в синьо 🇧🇬

Беше пролетен ден. Един необикновен ден. От онези, в които се знае, че ще вали. От онези когато слънцето се скрива изведнъж и започва да вали. Главната улица на град Пловдив бе пълна с хора както винаги, имаше хора минаващи, хора влюбени и хора чакащи. Гледката беше като сцена от романтичен филм, ко ...

emil16

Prose » Short stories

2011-05-22T11:32:17+03:00 1K 3

Участ с марка ,,Омега" 🇧🇬

Този разказ е писан по мотиви от творба на писателя Деян Енев в курс по творческо писане и е един вид производна на неговия разказ ,,Заложна къща". Дано ви хареса.
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2011-05-21T22:59:03+03:00 2K 3

Септември деветдесет и осма 🇧🇬

Не биваше да бъдат там. Смътно осъзнаваха този факт, но всъщност не разбираха защо. Освен това беше интересно.
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше ид ...

truthiseek

Prose » Short stories

2011-05-21T22:44:30+03:00 2.1K 4

Хем легално, хем фино /черен хумор/ 🇧🇬

-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...

Eia

Prose » Short stories

2011-05-21T16:19:37+03:00 1.2K 12

Непредвидена среща 🇧🇬

НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...

ХристоЗапрянов

Prose » Short stories

2011-05-21T03:25:04+03:00 1.4K

Изпит 🇧🇬

Няма по-неприятна ситуация от тази да напуснеш театър по никое време.
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...

Volter

Prose » Short stories

2011-05-21T01:31:54+03:00 1.2K 1

Потвърдена диагноза 🇧🇬

Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...

ZAPP

Prose » Short stories

2011-05-21T01:23:39+03:00 1.4K 17

Една следобедна разходка в Петербург 🇧🇬

Здравейте, аз съм български студент по руска филология. Ще ви разкажа една много интересна история, която се случи с мен през май месец. Тази история стоеше в перифериите на реалността.
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2011-05-20T21:09:09+03:00 2K 7

Всичко свърши 🇧🇬

"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, к ...

mari45

Prose » Short stories

2011-05-20T21:02:15+03:00 821

В клопката на времето - donkooooo & up-1-level 🇧🇬

Донко Найденов- donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
1
Гари се прибираше от работа! Това не бе нещо необичайно за него а напротив - повтаряше се почти всеки ден. Ходенето до работата и до вкъщи бяха за него едни досадни мероприятия, губещи ценното му време. В самото начало, преди четири годин ...

donkooooo

Prose » Short stories

2011-05-20T17:03:26+03:00 1.4K 11

За липсите 🇧🇬

Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...

dorothy

Prose » Short stories

2011-05-19T13:52:39+03:00 613

Просто една мечта 🇧🇬

Просто една мечта… Една-едничка… Единствена…
Тя чакаше този момент от много, много време… От толкова много, че не помнеше колко точно… Бе го сънувала стотици пъти… Стотици пъти бе мечтала за него… Стотици пъти си представяше как той най-накрая ще дойде…
Оставаше малко… Тя беше нетърпелива и притесне ...

Mim4etUu

Prose » Short stories

2011-05-17T23:42:00+03:00 2K 4

Градска трагедия 18 🇧🇬

На следващия ден шефът ми забрани да ползвам служебната кола, до второ нареждане. Не се изненадах, още след спречкването осъзнах, че той ще ме лиши от привилегии. Въпреки това ме беше яд на простотията му. Казах си, че непременно трябва да си потърся друга работа. Но не бях настроена да сменям работ ...

Heel

Prose » Short stories

2011-05-17T21:17:49+03:00 767

Колко е важно е да бъдеш невинен 🇧🇬

Колко е важно е да бъдеш невинен
– Падналите ангели не се пенсионират – каза Наташа – Това чувал ли си го?
– Не – признах чистосърдечно. – Какво означава?
Наташа се поприведе и ме погледна някак отдолу и отстрани. Един кичур от правата и руса коса падна върху половината ù лице. Почувствах се глупаво ...

Раш

Prose » Short stories

2011-05-17T11:00:21+03:00 1.1K 1

Лутане в тъмнината 🇧🇬

- Стига вече!
Този път Бети не издържа и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата. Беше й писнало да й казват какво да прави. Не! Този път нямаше да се пречупи. Няма да позволи на майка си и баща си да я затворят вкъщи и да вечеря с тях, както всяка друга вечер. Разбира се, няма нищо лошо в това да в ...

fantasydreamer

Prose » Short stories

2011-05-17T10:56:20+03:00 1K 3