Тиха среща с Оня,
рогатия! Изскочи ненадейно пак!
Всичко светло той подгони
и дойде отново мрак!
И страх! ...

Живяло отдавна, много отдавна едно племе. То населявало прекрасна ниска планина, която имала диви гори изпълнени с живот и обширни поля, огрени от слънцето, които раждали много жито. Племето се чувствало богато и щастливо. Хората били трудолюбиви и будни и природата щедро ги дарявала за техния труд ...

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков
Предварителни бележки
Здравейте! Както някои от вас знаят, даскъл по философия съм. По възможност възнамерявам да си остана такъв поне до пенсия, без при това да ставам професионален писач. Ето защо определям романа си, който ще начена да „раздиплям“ ...

Обеща ми отново да тичам,
да догоня шума на дъжда.
С лудостта на ранило кокиче
да промуша чело над ръжда.
Не признаваш, че беше обичан. ...

И светя аз, невидяла.
И светя аз, остаряла.
И светя аз в най-мрачния ден,
като фар в океана.
​Блясък имат тия вълни, ...

Поезията на символистите е като обособен свят в света на лирическото слово – свят със свои характеристики, знаци, „съответствия“. Свят, в който звуци, съзвучия, думи, изрази, стихове… хармонично се повтарят и това повтаряне е естетически значимо, носи красота. То е като безкраен празник“ на словото, ...

Тиха нощ... врагове много!?
Очи в тъмнината блестят, какавиди.
На всеки десет лъжци един
търси голяма облага.
А електоратът, Бога ми, зъл е. ...

Да, аз съм луд, прощавай лудостта ми –
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...

Показа ми я. Хубава кутия. Имаше и етикетче.
– Годна ли е? – попитах.
– Не.
Отвори я. Миришеше хубаво. Консерва като консерва.
– Нападай! ...

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Как зная,
Че си ти.
дори в сънищата.
Лицето ти да липсва,
Първа ми мисъл е; ...

Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...

Ето ги хората всеки бърза
гледа сърдито, мрънка си под носа
за обувките, които ще се намокрят
за студа, който е днес.
Сърдити са за снега, който започва ...

Християнство - извращение
на Христовото учение.
Само живото може да мисли.
Изкуственият интелект мисли.
Следователно той е жив.

Нека бъдем болни
от любов и добрина
и повече доволни
от нас и от света.
Повече прощаващи да бъдем ...

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Къде си ти? Къде си ти?
Виж - навън е снежно, виж - навън вали!
Зимата разстила
своята снежна перелина.
Къде си ? Ела заедно да посрещнем ...

Дъхът ти есенен по мене пламва,
на устните разлива се горчиво,
трептя в очакване, гореща лава
из вените препуска диво.
Разрошва вятърът коси от нощи ...

*Не бъди ехото...
А гласът!
*Не бъди жертвата...
А спасителят!
*Не бъди, просто за да бъдеш... ...

Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...

Жена към мъжо си:
— Скъпи, яде ми се шоколадче, моля те, иди ми вземи...
— Мързи ме.
— Ама много ми се хапва...
— Виж, какво е времето. Вали та се кине, никъде не отивам. ...

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...

Изкуство е да се времето
Запълва и да се пространство
Люби и владее.
Всеки поглед, всяка крачка,
Всяко на ръка протегане ...

словоизява
душѝте на думите
сърцевселя̀ва

По нелогични пътища
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях. ...

Къщата е престаряла. Годините са я притиснали отвсякъде и тя е грохнала. Мокротата на отминалите дъждове е почернила зидовете. Прозорците - ослепели очи, не виждат света. В двора обаче, нацъфтели хризантеми - свежи, тъжни, омайващи. Сякаш самата Божия промисъл ухажва хубостта и е положила цветята до ...

Проспах ли... любовта!?
Или просто оставих я да
прави каквото си поиска.
Ами ако бях я затворил...
Дали любов щеше да е тя!? ...

Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...

Две ръце,
едно сърце.
А още две
е по- добре!
Две сърца ...

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...

По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...

Тежко е да си говедо
непоръбено в ръжта.
Тежко е да нямаш нерви,
а да идваш във града.
Тежко е да си и кокал, ...

В нашето общество от години се наблюдава една особена глупост- някаква вродена склонност да се трупаме около „големците“, да се умилкваме около известните, а също и онези, от които имаме полза, да им целуваме ръка като на болярин, сякаш тяхната сянка е по-ценна от човека до нас. Това стадно преклоне ...