Такава ме искай, за тебе разлистена.
Пролетен полъх, зараждащ копнеж.
Черешови устни, бликнал ручей.
Устрем на птица в първи летеж.
Такава вземи ме, уханна на привечер. ...

Остана само светлината.
Отстъпи пагубният мрак –
изтласкан в ъгъл, се замята,
посипан с древен прахоляк.
Но как да продължа нататък? ...

Душата няма кости, но понякога боли така, сякаш има счупени.
Няма сърце, а усещаме тежестта му. Няма кожа, а помним всяко докосване. Няма очи, а вижда неща, които погледът отдавна е забравил.
Ако можехме да разглобим човека и да стигнем до най-дълбокото му място, нямаше да открием органи. Щяхме да о ...

Понякога не искам много.
Не искам обещания, които звучат красиво само когато са изречени. Не искам думи, които се забравят на следващия ден. Не искам човек, който ме обича само когато съм усмихната, спокойна и лесна за разбиране.
Искам някой, който да остане.
Да остане и когато мълча.
Когато съм пре ...

Няма магия в скъпи играчки,
Нито в капризи. Нито в закачки.
Тя се намира в топло сърце,
в чистите мисли и в твойте ръце!
Вярваш ли в този приказен свят, ...

НЯКОЙ ВЛЕЗЕ В ТЯЛОТО МИ
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Някой влезе в тялото ми,
неканен гост без срам и перде,
нито почука на вратата, ...

> Там ли си?
>
>
>
> ​С поглед, зареян в хоризонта ...

Другарят Радев и неговата Радева партия - Прогресивна България, дойдоха на власт с щедри обещания. Но времето си тече ли тече, както при Ботев "слънцето пак пече ли, пече", а резултатът е кръгла 0. Но защо 0, та той е направо отрицателен. Започна се масирана кампания срещу пенсионерите и инвалидите. ...

Очите на мама - прясно окосена трева,
нежен полъх в лятна вечер, галят.
Мечтателско зелено е този цвят,
който и художниците не познават.
Очите на мама - огромни вселени, ...

Ако някой Иван е роден Петров, редно е да уважава фамилията си, ако не името.
Ако някой Грозний е именуван Иван, редно е да уважава прозвището.
Нека уважаваме наименованието. Фамилията я носим. Малко хора знаят кой е Джугашвили.
Ако простакът възнамерява да се нарича, защо използва бащино име?
Зад и ...

Този солен морски въздух
резонира над водата – тръпне,
аз с него се сливам, а и духът ми.
Морето от брега отнема,
иска му се да ме спъне. ...

Сънувах ни,
бяхме вълни.
Срещахме се,
преливахме
една в друга. ...

Носи се бавно сам, отчаян,
в самота и отчаяние замаян.
Пита смирено Висша сила,
съдба самотна му отредила,
дето буди го по синии здрач, ...

Истинско име - псевдонимът „Димитър“.
В ДС колба заченат
агент „инвитро“.
От бизнес доносо-носен,
нафрашкан с кинти. ...

Цветна лампа на тавана проектира
цветни ,весели звездички и луна,
и във „детската“ вселената събира,
не родена но мечтана моя дъщеря.
Мои сънят е днес за сънена принцеса- ...

На някаква, пуста прашасала гара
в един глух коловоз
заел историческа поза, в немара
е гариран един паровоз.
Черен, с колела във ярко червено ...

Споменът поряза тишината,
и капка кръв опръска вечерта,
невидима ръка от небесата
съдбата рисуваше в пръстта.
Там съзрях очите ти красиви, ...

Хексаметрично
и в рамка на „хайку“ - за
„текст“ и за „тъкан“
*текстът е тъкан
с Любов изтъкана за ...

Далече си... ала защо тогава
душата ми към тебе все лети?
Сърцето полудяло не престава,
чрез мисълта, за тебе да тупти.
И сливат се желания с мечти, ...

Вървиш
и под краката
тревата бързо се изправя.
Самотен
в своя път, ...

''...and you will be like gods'' -
the devil said to Adam and Eve.
And they became like pigs,
the children of Adam and Eve.
The demonic talents are countless: ...

В тоя град израстнах
и с "калта" си паснах.
"Прах, воня и всякакъв боклук -
такъв е той" и аз живея тук.
От малка улици кръстосвам, ...

Когато моят земен път прекъсне,
и нощен мрак над мене заблести,
духът ми в нова утрин ще възкръсне
и към небето волно ще лети.
Налейте вино, пейте с пълна сила, ...

Отзад хортува,
за „Напред!“ ни вербува,
зад нас пасува.

СНЕЖНОПИС
Аз зная, че беднякът ще поплаче,
когато няма никой – да го види.
О, свят, пропит от прекомерна алчност –
как щедър си на присмех и обиди! ...

Дъждът не пита
дали земята е готова за вода.
Той просто пада
като мисъл, която няма смелост да бъде изречена,
като спомен, който небето ...

Пак вечер. Звездица изгря.
Не е ли животът игра?
Чер облак звездицата скри –
приключиха всички игри.
Нощ хладна. Ветрец тих повя ...

Аз още нямам име.
Аз още нямам глас.
Но пея от Созопол –
до Варна и Бургас!
Морето става сцена. ...

Ленче, мома мамина!
Не оди неска на оро!
Остани дома, Ленче,
за твое добро!
Ша додат, Ленче, сватове! ...