За коментаторите дойде смутно време,
кое е правилното - евро или атлантизъм
и накъде сега светът ни да поеме,
към Вашингтон или към Брюксел да се движим.
Разправяха ни дълго че живеем ...

Глава четиридесет и седма
„Най-сигурният път към успеха в едно опасно начинание, особено в крайно опасно мащабно начинание, е пълната липса на информация за него до възможно най-късния момент преди предприемането му по отношение на колкото се може повече от пряко засегнатите. Казано шаблонно, в проц ...

За какво са ми изгреви и залези
Щом като погледна в очите ти
Виждам един приказен свят
Там е любовта ти безгранична
Душата ти ме гледа плахо ...

Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...

Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...

Този ден догоря – късче ледено залезът пална,
отразена жарава... Започва от студ да боли
а мъглата е зла, много гъста и някак нахална,
всички пластове сиво от себе си дръзко свали.
И прегръща града, а е сбръчкана, грозна и стара, ...

Митьо Прогнозата е синоптика у наше село. Кат' заеме синоптичната поза, кат' наплюнчи пръста, затвори очи, дигне ръката и...мисли, мисли, изпада си там у синоптичен транс, па току изтресе: "Подир пол'вин час ще вали". И верно, завалява си от нищото, винагиж познава! Пръста му е по-точен от барометър ...

На светлата ми радост не завиждайте.
Тя мълком докосва тайните на необята.
Там в недрата звънливи са зазидани
тъжните ми песни, докоснали душата.
И там някъде будуват тихите сънища ...

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

Посоката не значи път,
а само намек за промяна.
Без мен ще продължи светът,
дори и утре да ме няма.
Случаен гост съм и за миг ...

Зелени синусоиди носят
ритъм на живота.
Отлетяло сърце се завръща от небитието.
~ ~ ~
Болен октопод с ...

Летен, но студен…
Юбилеят ти празнувах
без да знаеш ти за ден,
още че смеха ти чувах
винаги до мен.

Зърно леща
Зърно леща от квартала
обясни по високоговорителя,
че всъщност
дори не знам как да пиша поезия ...

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...

Сняг вали в душата,
пътеките утъпкани покрива.
Погледнах през прозореца
и какво да видя!
Снежецът, тъй прекрасен, ...

И така: щем - не щем,
съдбата си трябва да приемем,
заедно ще строим метрото до нас,
няма да имаш у дома си релакс.
Едни торкретират, други слушат шума, ...

През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото. ...

В мен тихичко се стича топлина,
от извора свещен струи магия,
пречиства ме от тежката вина
и вече под воал не ще да крия
очите си — портали към света ...

Говорим с теб толкова лесно.
Но как става това, аз не знам.
И много сме си интересни.
И вече не се чувствам сам.
Не знаеш ти как те харесвам. ...

Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата ѝ едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да ст ...

Тази вечер камбаната не чух...
Защо, тъмата ли звука погълна!?
А може би от страх... не звънна.
Мъглата е виновна... Знам.
Земята в пошлост се превърна... ...

Нощ тъмна е!
На небето блестят
звездите и луната.
Всичко по Земята
е заспало — ...

Любов ли бе да я опишеш -
по-скоро лятна буря, ураган.
Не може тъй да я подминеш,
потъваш бързо, като в океан.
И съпротивата е безполезна ...

Любовите са структурни частици,
първични във строежа на живота.
От огъня на търсещите алхимици
на мен се падна безгранична квота.
Обичах, както влюбено кокиче ...

( Виц прередактиран като къс разказ)
На гости съм в едно градче у едни приятели. Още не съм си допила сутрешното кафето, когато се налага инцидентно да отскоча до някакво място и да свърша нещичко. Не си виждам обаче връхната дреха. Може би е останала някъде по стаите. Става ми съвестно да будя цяла ...

Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...

Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...

Когато до теб диша любящо сърце
с топла длан протегната за прегръдка,
виелиците и лютият мраз остават далеч,
стопени в жарта на поредна милувка.
Сълзите от радост стапят думите- лед, ...

Марко се събуди, както обикновено, в шест часá. Погледна с обич съпругата си, която спеше до него. Диана беше подложила лявата си длан под бузата си, русите къдрици се бяха разпилели върху възглавницата, лицето й беше порозовяло от съня, а бременността я правеше още по-красива.
Марко стана от леглот ...

Очите на малко дете,
Ярки звезди в непрогледен мрак,
Страх, прегърнал ги с двете си ръце,
Търсят мястото си на този свят.
Очите на малко дете, ...