Топлината на Земята
Пространство всяко,
Всеки дом и двор и
Хълм, поле, пътека,
Река и планина, море ...

Глава четиридесет и осма
„Такъв е краят - винаги жесток
и... безпределен в свойта агоничност!
Не свършва, не, с един едничък „скок“,
с една-едничка „разглобена“ личност!... ...

Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.
Винаги, когато ...

словоизява -
небето сърца
и душѝ възвисява

За любовта ни мога да говоря много
Как пораснахме заедно
Бяхме си рамо винаги
Две очи, които гледат само теб
Ръце, които те прегръщат силно ...

През прозореца видях жена да тича. Редовно я засичам. И то много рано сутрин, когато според нормалните хора нормалните спят. Интересно ми е с какво измерват нормалността, като тяхното нормално в някои учебници по психиатрия си има име. Прави ми впечатление, че само жените спортуват в тъмното. Има не ...

Преди почти 107 години, на 27 март 1919 година, излиза книгата на американския журналист Джон Рид със заглавие „Десет дни, които разтърсиха света“.
Според класацията на Нюйоркския университет за влиятелни журналистически произведения тази книга все още е на престижното седмо място от сто избрани так ...

Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...

Навлизам в дигиталната ни къща –
прозорци тъмни, ледени гнезда.
Един приятел вече не се връща,
друг пише тишина върху вода.
Гласът е дрезгав, чувствата издишат, ...

Най-известната лисица
из столетните блата,
днес реши да е кметица
сред ливади и поля!
Сложи – алено костюмче, ...

Събрах в бохчичка хладни безразличия
и стана май по-тежка, и от свят.
Завързах си духа (да, онзи птичия)
Напъдените думи не летят.
Уж мъничка - не знам къде побира ги ...

Търсиш богат с лимузина.
Всички ли търсят такъв?
С няколко ледчета в джина
мяташ му поглед за стръв.
Нямаш против да е женен, ...

– По дяволите всички тъпи кризи!
Играй! …играй последната игра!
Не се усмихвай с тази дребна миза,
която, предполагам, не греша,
е пълна с ярост скръб. Каква заблуда. ...

Най-накрая заваля
белият вълшебен пух,
и готов съм за игра,
даже думите не чух
на мама, да се омотая ...

Сладка, нежна, мила и красива,
ти в живота ми забързан се появи,
като мъжка майка съм щастлива,
че Господ и с дъщеря ме надари!
Смееща се, пееща и танцуваща, ...

В две топли длани ще ги събера,
кокичета – за пролет закопнели,
огряват с нежност ледните недели,
усмихва се и става по-добра,
а зима е, уж с вълчи нрав и зла, ...

Кой зарови истината...
и лъжата полива със кръв!?
Кой с високо говорител обяви
Живота е ваш,а после!?
Граби ...не с шепи, а с мъс. ...

Често нощем, от тъга не заспивам,
там горе се вглеждам, към звездите...
Красота - приковаваща очите -
със сцена необятна, фантастична,
в амфитеатър май съм, приказен... ...

ПОКАНА БЕЗ ДАТА
Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат. ...

Как да ти разкажа приказка, когато
още не е стихнал в стаята шумът.
Времето безсънно, с чудеса богато,
още търси плахо своя звезден път.
Да като ни търси, докато ни стигне ...

На лов сам тръгнах и сърна
преследвах в дивата гора.
Увлечен в гонката деня
не мога аз да разбера
кога сменила е нощта ...

Ще ми позволите ли, да опитам,
да ви предам от моето настроение?
Да прескочим мимолетните несгоди
и сътворим слънчево вълнение!
Днес поводът ми позволява, ...

ЗАДРЪЖ МЕ ОЩЕ МИГ
Умората е новото начало.
След нея ще издрасквам всеки ред
единствено с мастило снежнобяло
в прозорците със леден силует. ...

Стара рана си припомням -
Много... много ме боли!
Как в разцъфналите клони
бяхме само Аз и Ти!
Ти бе птица - сладкопойна! ...

ПОКАНА БЕЗ ДАТА
Като струйчица мляко се сипва
светлината над грешния свят.
Есента е сезон за молитва –
и на обич, и прошка богат. ...

Ако изследваме живота на героите на вярата, ще видим, че всеки от тях е бил готов да даде живота си, за да защити истината за Божия Син. Това е причината делата на героите да говорят дълго след тяхната смърт. Тази истина се отнася както за нашите съвременници, така и за защитниците на вярата през пъ ...

Праведник е само незабравящият, че е грешник.
Светското е езичество.
Партиотизъм е вече ценност
и кривославие никак вредност.

Завеса леко се поклаща,
надиплена от самота.
Постелята - разхвърляна и гола,
а в кухнята мирише на кафе.
На страж - заключена врата, ...

„И рече Той: ‚Не само с хляб ще живее човек, но и с Грипени.‘ И протегна ръка, и вдигна юмрук, и тълпата ахна, макар че още никой не знаеше кой ще плати сметката за керосина.“
„И натовариха на раменете Му тежкия кръст на коалиционното споразумение. И Го поведоха към Капитолия на жълтите павета. А на ...

Смъртта е справедлива!
Недей отрича истината явна.
При всеки жив един път се отбива
и никога това не го забравя!
Една е срещата - и първа, и последна. ...

Ванката ми каза вчера,
че е гладен като вълк
и започна да трепери.
Чух гласа на моя дълг.
Той веднага се отключи – ...

Сега… когато еврото е факт,
а левът към горелките замина,
тук нашият прокремълски фатмак
юмрукът си нагоре пак надигна.
Напъва се да прави свой проект. ...

Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.
Кравата на леля Дойна ...

За коментаторите дойде смутно време,
кое е правилното - евро или атлантизъм
и накъде сега светът ни да поеме,
към Вашингтон или към Брюксел да се движим.
Разправяха ни дълго че живеем ...