Слепи ли сме... или неми...
забравили добро и святост.
Отлъчени от собствени химери.
Излъгани от собственото аз.
Реалити никога не сме били. ...

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...

Месец ноември, дата десети!
Ще ли днес някой се сети
как някога вяхме знамената
за едната Истина човешка - Свободата!
Тогава, за тази Истина свята, ...

Не се отказвам да преследвам смисъла,
знам, неизбежно трябва да живея.
И Вярата съвсем не съм отписала,
не ми достига само част от Нея.
И тази част, повярвайте ми, може ...

На село живее златна женица,
полива цветята тази душица,
ала камък до главата и́ прелита,
слава Богу, че не я помита!
Само уплах и счупен прозорец, ...

Да не се подчиняваш не значи да не си подчинен. Отказвайки да се подчиниш, неминуемо „капитулираш“ пред подчиняващата те повеля на неподчинението!...
Текст: Иван Бозуков

Дисидентството е интересно нещо - светкавично се превръща във верую на люде, които броени дни преди да се самопровъзгласят за дисиденти въобще не са знаели... че са такива!...
Текст: Иван Бозуков

Тя беше като пън в леглото.
Мързеше я да си върти дупето
и той я даде на Джепето.

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...

Какво е творбата - всяка творба изобщо? Какво друго, ако не „твърдина“ от допотопни „вкаменелости“, „поръсена“ с „цветен прашец“ от... почти непредусетени „зачатия“?...
Текст: Иван Бозуков

Запад се удавя
у слобода,
Изток се задавя
без свобода.
Да няма ...

Щом, Великденските пости
подраниха в пролетта,
Вълчо взе да кани гости:
на гофрети и боза.
Той изпрати телеграми ...

Стича се бавничко нашата кръв
по думите дето изстрелваме плахо,
по острия вик, обгърнат във страх
очакваме ,,новото” чудо познато.
И моля те, тихо, недей да ми казваш, ...

Земята хванала е във ръка
човешки череп и се пита
(подобно Хамлет) - Докога
ще ме измъчваш без насита?
Дали все още да го бъде, ...

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...

По калдъръмената улица,
наречена живот! Раздавах мечти,
вярвах в любови... сълзи.
Не съществуват Еднорози.
Погубени радости... недоносени, ...

Захвърли златния венец
градинката – смирена, глуха
под снощния студен ветрец,
вилнял из нея за разтуха.
Какво ли пък му причини, ...

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...

Коледна магия у дома
Когато навън студът чука по стъклата,
в дома ни е мир за душата.
Порцеланът гордо на масата седи,
блещукат хиляди светлини. ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Времето тогава беше хубаво и слънчево.
Овощната градина беше обрасла с билки –
бял равнец, жълт кантарион, киселец;
и с диво лозе. ...

Продължението на миналото е моето сегашно време.
Това от преди не мога да нарека бреме.
Може на никого да не му дреме,
но в бъдещето с изразите ми ще посея семе.
Истинските хора няма как да умрем ...

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...

Как обичам сутрин рано
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...

Искаш огън да ти дам,
но първо любовта си подари ми…..
Прометей за теб да бъда,
ала в замяна нищо ми не даваш……
Когато искаш ти от мен, ...

хореография на желанието
съблазънта стъпва на пръсти
отдаването е дансинг
умората журира

Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви... ...