Начало. Аз казах ти “Ти си красива”
това, мисля, странно го чу, не разбра.
Средата ми липсва – ах, пропаст горчива!
Но някога ти ме избра.
И в моите спомени с болка пропити ...
Обичам те. Наяве те сънувам,
рисувам те невидимо в простора –
красив и къдрав, влюбен и жадуван,
мигът към вечност вече се отвори,
мигът се радва, в нас е и празнува, ...
Когато бях - с младежката си сила,
меракът в мене беше на ниво.
Към полунощ минавах на текила
и пиех всяка нощ едно кило.
Оставах трезвен, но… капитулирах ...
Тази история на мнозина ще се стори измислена, фантастична, или пък взаимствана от някой индийски сериал...Но се случи наистина.
Годината беше 2016, сезонът-късното лято, а месецът-септември.
Мястото-едно китно, средногорско градче почти в средата на България.
Имаме такава традиция, създадена през г ...
Когато ни изтикат зад ръба,
а ние за косите се потеглим,
ликуват в хор– строшихме ви гърба,
без паника в очите ги погледнем.
По-лесно се пътува без товар ...
Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай! ...
АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...
"Какво там вие се оплаквате, боботите!
В сицилийските села нека поработите!
Това си ми е нивото, това е моята летва!
За петстотин долара ще полагат клетва*!
Възрастен съм, ще ми трябва лечение, ...
Обичам те. И лятото е наше.
И лятото лети на морска песен.
Морето до възторг ще се размаже.
И влюбен е живота до унесен.
Обичам те. И нищо друго няма. ...
Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...
В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо, ...
Очакван звън, отворена врата...
Гореща кръв във вените пулсира...
Целувката разпалва ни жарта...
Сърцето ми взривява се !!! И спира...
Докосвам бемчица със вкус на опиат.. ...
Кан искаше западно християнизиране.
Василевс заповяда източно покръстване.
Двамината натрапиха разделителна азбука.
Край на правилната ориентация.
Част Европа без европейското. ...
ПРИКАЗКА ОТ ШАРЛ ПЕРО
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...
Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Conjunctio, краят на дневника
🇧🇬
“Не можеш да промениш света, ако не започнеш със себе си.”
„Човекът, който поема отговорност за себе си, има силата да променя реалността около себе си.“— Джордан Питърсън
„Привилегията на един живот е да се превърнете в тези, които наистина сте.“ — Карл Юнг
Понеделник. Денят на Луната. Денят на Обе ...
В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...