Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Рядко съм се чувствала свободна
и да ценя свободата съм способна.
Да бъда себе си, без да съм комедия,
това ми дава сили, приток на енергия.
О, колко важно е понякога да можеш ...

По тъмна доба ставам по-красива –
окичена със сенки, в полумрак.
Калесана от улулица сива,
на чело с вещерски сакрален знак.
Къде съм тръгнала, дори не зная, ...

Костенурка уморена на финала се яви...
е, видяхте ли, че мога, даже само със лъжи
да премина първа през затворени врати.
Моята черупка свята мен ще извиси.
Струпаха се папараци, много... ...

Щом над покривите вечер се смрачи
и бавно светлината приглушее,
в нивите се чуват първите щурци,
а вятърът игрив в житата пее,
по улиците бавно плъзва тишина. ...

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...

Вали, вали, вали…
Отново вали.
Отново боли!
Затрупай, сняг,
всичките ми мечти. ...

"Коя е твоята чудна страна,
къде първото мляко си пил,
коя е твоята опора, светлина,
кой е твоя роден край мил?"
България, България е таз страна, ...

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...

Не ти казах май никога истина.
Не можах да накарам сърцето си
да натисне по струната искрена,
да протегна към тебе ръцете си.
Не ти казах на нуждата срока ѝ, ...

Днес тръгнах без посока —
просто с вятър под ръка,
и всяка мисъл по пътя
се стопи като мъгла.
Не търсих нито истина, ...

Бяла спретната къщурка,
дворът чист – без буренчурка,
дето Наско ще копае
и зеленчук ще разсадя.
Отпред две коли наредени, ...

Как ли е нощта ти, все се питам
в малките ѝ тихи часове.
Давя се в мислите покрита,
тъкмо ме спохождат без лице.
Хладна ли е – колкото камина, ...

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...

Не търся двор голям,
ни къща с много стаи.
Достатъчно е шепа място,
където тишината знае моето име.
Да чувам реката, ...

Край

/приказка в рими по Братя Грим/
В едно далечно царство – в зимен ден,
когато сняг се сипел от небето,
царица млада с поглед умилен
до прозореца си шиела. И ето – ...

Бе виран -
взе „Трабант“.
Страхотен варан,
готов за таран.
И стана курбан: ...

Размислите са мои. Но, ако ги споделя, може да се окаже друго. Може и други да мислят за тия неща. А, аз мисля за ценностите. Много модерно и някак абстрактно. Едва ли някой ще ме опровергае че, животът е най - висшата ценност! И въпреки това, той се жертва за други, по - маловажни ценности! Войните ...

Понякога животът се дели
на преломното "до" и "после".
Понякога оставаме сами
след удари, предателства и злости.
И срещите ни винаги са тук, ...

По Библия
на Българската Православна Църква -
Лука - 23-та глава - 34-ти стих -
„Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.“:
небето нека се смили ...

Аз съм тук — винаги същото, винаги друго,
сменям цветовете си, както денят се сменя с нощта.
Понякога съм синьо огледало,
понякога зелено сърце на света.
Не ме търси само в лятото — ...

Гърдите ти са във горещите ми шепи
и чувстват се във тях, като в нов дом.
Езикът палав всяка ще усети,
ще ги облея после с вино към галон.
Така ме изкушават, тъй са свежи, ...

Вечер, когато всичко утихне,
и щурците си говорят с тишината,
над двора блещукат звезди —
като спомени от време, което не умира.
Там, където земята пази стъпките на дядо и баба , ...

Циганското лято… закъсня.
Мислех си, че няма да го бъде,
но ноември слънцето изгря,
пак нахлузих - ленени бермуди.
Барнах се и с риза с къс ръкав. ...

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...

„Цветът на морето“
Днес морето беше зелено,
като спомен, що още живей,
като мисъл за нещо отминало,
но чака да тръгнеш към нея пак, ей. ...

И дъжд, и вятър навън - есен е,
тъй много дни, от тъга обзета -
у дома самичка съм, несретна,
със спомените само живея ...
За преживяното с обич време, ...

Юни
Лежим под сянката на идващото лято,
опрели гърбове о живналата твърд.
Мълчим
и гледаме небето, двама, ...

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...

Уж смирена съм, ала още по - дива,
твърдо решена да съм щастлива ,
уравновесена, ала и още по - луда,
нищо не прощаваща, щом не си струва!
Себе си нивга аз не предадох, ...

Белите контури на деня
в спомена за гръд и мляко
нашепват стъпки на душа
кълнала невинно плахо.
Шушнат в топлите си дрипи ...

Скрила Бабичка в торбичка,
пенсия едничка. Но Европа
гладна, завидяла за нейната,
паричка вяла!?
И решила да я направи ЕвроАтлантичка. ...

Не очаквай да лумнат пожари
или вик да прониже деня,
не очаквай гнева ми да пари
сякаш връх на нажежена стрела.
Не, не ще да изригнат вулкани, ...

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...