Този път аз ще бъда с модерен костюм
и с копринена - шарена връзка.
Ще ти кажа две думи - отново наум.
И ще моля дъждът да не пръска.
Ще ми лъсне потта на челото във знак, ...

Но кой ли вярва в това, че ще умре?
Да, зная, че умирам - пък се смея.
И кой, кой в този миг ще разбере
аз колко много искам да живея.
Надеждата - тя моят бе светлик. ...

В тишината се пробужда птиче,
отоплено под майчино крило.
Пробуждат се и хиляди дечица
с любов приспани… без едно.
А то на кой ли да честити, ...

В безлунни нощи пиша с трепет,
перо от ангелско крило
топя в мастило с дъх на време,
което вече е било.
Но то отново ще пребъде, ...

Да се завърнеш в бащината къща,
където само спомена се връща.
Под старата асма на двора,
сред бурените до стобора.
До зиданите, каменни стени, ...

Адреналин и спокойствие в мен се дуелират. Всеки иска надмощие, не могат борбата да спрат. И някъде между тях е страхът.
Мисли гръмко подредени
В тетрадки извехтели.
Гледат строго,
Казват много. ...

ГРАФИТ ВЪРХУ СТЕНАТА
Не ме прогонвай с думи непростими –
на мен не ми тежи да те очаквам.
Градът не е приют за нефилими –
но ни залъгва, че ще влезем някак ...

Добрини помним, ала и обиди,
от вчера, от доста време дори...
И изтрива се злото с годините,
а доброто прегръщаме всички...
Тъй от векове, човек се развива, ...

Не е лесно… но е цветно!
Прелиствам пак в светлината на екрана,
усмивки хвърчат — като искри в мъглата.
Не е лесно,
но е чудесно ...

През иглени уши провря се,
та чак до долната земя,
сърцето ми, но съумя
да оцелее в свят опасен.
Криле ми дяволът хариза, ...

Живея! И за друго нямам план.
Посоката – не знам къде.
Земята малка с плитък океан
и недостатъчно небе.
И вярвам! Малко е наивно, знам. ...

Blind Love
Blind love, it’s a cheap whiskey burn..
Chased it down, honey,
Now I can’t return..
Blind love, like a dry dusty road. ...

Не е лесно… но е цветно!
Прелиствам пак в светлината на екрана,
усмивки хвърчат — като искри в мъглата.
Не е лесно,
но е чудесно ...

Аз не бях от жреците на Мелпомена.
И не стигнах никога, до Карнеги Хол.
Ала ме аплодираше, цялата Вселена –
когато ви рецитирах, че царят е гол!
Зората се спускаше от баира! ...

животът война
е - която печели
се чрез добрина

Между полусънието и реалността,
терзания заровени поглеждат плахо.
Мъгла почти прикрива пошлостта,
издига се над мътните води на блато.
Светът трепери все по-ужасѐн, ...

В ръцете ти когато се отпусна,
за миг променя се света –
тишината става вкусна,
цветно времето на любовта
Поезията идва щом отново те погаля, ...

Летящият Холандец
Какво се случи на Петрохан
и как се прехвърли на Околчица,
къде е пантерата черна от Шуменското плато-
ние народ ли сме или сган, ...

Свързани идеи
Работа над себе си
Защо е нужна? Тя
Очистване и ред
В наши "стаи, дом ...

Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...

Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...

Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...

В предходната част първа оставхме току-що разтрогналата брака си Кераца да рисува пейзажи, поставила своя триножник с окаченото на него платно почти до самия ръб на отвесната скала в дворчето на наетата от под наем нея къщурка. Почти всеки божи ден, когато не била на работа в Елитната гимназия тя пр ...

Част XV
701. Излишната честност е ненужната лъжа на фанатичния истинолюбец!
702. Има много видове смелост, но единствената автентична такава е тази да се страхуваме!
703. Ако отчаяно се нуждаете от някого, когото да презирате, не поглеждайте към другите. - Имате себе си!
704. Клишетата са опорните т ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Погледнах се в мръсното огледало
Безнадежден, самотен, беден
Това общество никога нищо не ми е дало
Петната засъхнали обикаляха лицето
Лицето, с което всички ме познават ...

На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

Глава 17. - Врата в морето
Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха прода ...

Успехът изцежда силите. Стремлението към него – също. Нужно е да ангажираш цялата си енергия, да употребиш качества, които не притежаваш и да пресъздадеш себе си във визия, годна да бъде възприета с удовлетворение от мнозина.
Дойде ли успехът, може да свалиш желязната маска на неудобната външност, к ...

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

Времето тече за всички еднакво,
но не за всеки то е понятно...
Понякога, сякаш е спряло...
Друг път неусетно изнизва се,
преобърнало поглед изцяло ...

Високо над земята живееха Слънцето и Голямата Водна Капка. Макар и много различни, те бяха силно влюбени един в друг. Слънцето беше топло, сияйно и малко гордо. Голямата Водна капка беше прозрачна, дълбока и чувствителна.
Всеки ден Слънцето протягаше златните си лъчи към нея:
- Добро утро, моя бляск ...

Събуждам се с усещане за пролет,
а слънцето е още пеленаче.
Мъглата кърми го – почти до обед,
и го повива в пелени прозрачни.
Ще ги разкъса щъркел, емигрирал ...

Казват, че можеш да познаеш човека в очите, ала твоите очи гледат през мене. Малко са празни (може би, защото си черно-бяла). Ала в тебе пак виждам някого, непознат, но го виждам. Знам за тебе, че сама си и не от скоро си самотна. Знам, че търсиш нещо. Дали е човек? Дали е място?Не зная. Не ми го и ...